Всеки трети българин става софиянец

Автор Vnews, добавено на 13.08.2013 година, в категории: HotNews, Коментари (0)

172 села са обезлюдели, като 24 от тях дори са заличени от картата на България само в рамките на 1 г. Това сочи отчетът за изпълнението на Националната стратегия за демографско развитие на населението (2012-2030 г.).“Обезлюдяването на селата и на по-бедните и слаборазвити градове в различни райони на страната продължава с бързи темпове и това не е от днес, а от години”, коментира за „Монитор” Магдалена Костова от Националния статистически институт (НСИ). По данни на института през миналата година за първи път населението в селата е паднало под 2 млн. души. В същото време към края на 2012 г. жителите на градовете са били малко над 5,3 млн. души.

Процесът по интензивно закриване на български села започва през 2007 г., когато от картата са били премахнати 22 населени места, сочи справка на Министерския съвет (МС). През 2008 г. са закрити само две села в община Гоце Делчев – Драгостин и Средна, а през февруари 2009 г. Банево и Ветрен са били присъединени към Бургас. В същото време са разкрити три нови села.Справката на правителствената пресслужба за 2012 г. показва още, че процесът по заличаване на населени места отново е набрал скорост. Миналата година на 29 август са закрити 16 села в община Троян. Седмица по-късно – на 5 септември, министрите от ГЕРБ изтриват от картата и село Изворово в община Асеновград, тъй като нямало собствено землище и то е приобщено към село Бор. На 24 октомври са закрити още две села, този път на територията на община Кресна. Става дума за Езерец и Ново село, които станаха квартали на село Ощава. На 3 октомври МС закрива и селата в община Лъки – Четрока и Чуката, с мотива, че и в двете нямало постоянно живеещи хора.За специалистите по демография от БАН по-голям е проблемът, че у нас над 1100 населени места имат между 1 и 50 души и тенденцията за обезлюдяване не може да бъде обърната. Голяма част от тях се обитават само от по няколко старциКато се има предвид липсата на млади хора сред населението по тези места, е много вероятно в следващите години да станем свидетели на още десетки обезлюдени села, смятат експертите. По техни данни най-голям е броят на безлюдните села в областите Велико Търново и Габрово, както и тези в Еленския Балкан. Силно намалява и населението в районите на Видин и Враца. 26% от населението на област Видин е над 65-годишна възраст. При нас се отчете и най-високата смъртност в страната. Младите хора предпочитали да емигрират в чужбина. Голям проблем е вътрешната миграция – от селата и по-малките градове към София. Данните на НСИ показват, че около 82 000 души миналата година са променили местожителството си. Противно на тенденцията за обезлюдяване на селата обаче все още се намирали млади семейства, които са предпочели да изоставят удобствата на урбанистичната среда за сметка на чистия въздух и спокойствието на село. Всеки пети преселник заменя панелката със селска къща, но броят на селските жители, които се преместват трайно в града, е доста по-голям. Около 46% от хората заменят един град с друг в търсене на по-добри възможности за живот. „В резултат на вътрешната миграция населението на градовете се е увеличило с 1628 души през 2012 г. Най-често към столицата се изнасят живеещите в областите Благоевград, Пловдив и Плевен. Експерти от Агенцията по заетостта прогнозират, че заради неравномерното икономическо развитие в различните региони на страната трудовата миграция ще се задълбочи, а Североизточна и Северозападна България постепенно ще бъдат обезлюдени. В същото време населението на страната осезателно се концентрира в Югозападните и Южно-централни райони – в момента почти половината от българите живеят в тези части на страната. Специалистите са на мнение, че броят на жителите на столицата ще продължи да набъбва. Те очакват през 2020 г. около една трета от цялото население да е съсредоточено в София. В доклада на МС се посочва, че демографските дисбаланси се превръщат в основен проблем за функционирането на всички социално-икономически системи и са необходими спешни реформи на пазара на труда, пенсионно-осигурителната система, образованието, здравеопазването, както и стопиране на процесите по обезлюдяването на цели региони.

В града живеят с 4 г. по-малко

Българските селяни са с 4 години и 2 месеца по-стари средно от сънародниците си, живеещи в градовете, въпреки общоприетото мнение, че в малките населени места хората имат по-труден достъп до здравни грижи. Като цяло тенденцията за застаряване на населението се забелязва обаче в цялата страна в последните години, показват данните в Националната стратегия за демографско развитие на населението. През 2011 г. обаче средната възраст в градовете е била 41 години и половина, докато в селата тя е 45 години и 8 месеца. По-голяма е разликата в общия коефициент на възрастова зависимост, който определя дела на нетрудоспособното население. В градовете той е 42,2%, докато в селата близо две трети от жителите (63,9%), са нетрудоспособни.

Най-много нашенци има в Испания

Най-голяма от българските общности в чужбина е тази в Испания, следвана от диаспорите ни в Германия и Италия. Това показват последните данни на НСИ. „Въпреки високата безработица в Испания все още българите трайно живеещи там са най-много, ако разглеждаме само ЕС”, каза Магдалена Костова от института. По думите й непосредствено след кралството по численост на български граждани се подреждат Германия и Италия.През 2011 г. 9517 души, или с 18 191 по-малко в сравнение с 2010 г., са заявили промяна на своя настоящ адрес от страната в чужбина. От тях 46,9% са мъже, а 53,1% – жени. През 2010 г. съотношението е било 45% към 55%, сочат още данните на НСИ. Миналата година пък 12 147 души са се изселили трайно от страната, като от тях 47,3% са мъже, а 52,7% – жени.Експертите са притеснени, че близо 51% от емигрантите са на възраст между 20 г. и 39 г. Във възрастовата група 40 – 59 г. относителният дял на изселниците е 26%. Младежите под 20 г., напускащи страната, са 15%, а тези на 60 и повече години – 8,5%.

6 от 10 бебета извънбрачни

Шест от десет живородени бебета у нас през миналата година са били извънбрачни. Това гласят част от изводите в доклада за изпълнение на демографската стратегия за 2012 г.От 1991 г. насам се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на извънбрачните раждания. Техният относителен дял непрекъснато расте от 18,5% през 1992 г. до 57,4% през миналата година. Най-много са извънбрачните бебета в областите Ловеч – 76%, Видин – 73%, и Сливен – 73%, а най-малко те са в Кърджали – 41,5%, Благоевград – 41%, и София – 48%. Любопитен е и фактът, че всяко шесто бебе, или 16,5% от родените миналата година у нас деца, са били недоносени – с тегло под 2500 грама. Коефициентът на раждаемост в градовете е 9,7, а в селата – 8,8. Броят на жените във фертилна възраст в края на 2012 г. е бил 1,6 млн., като спрямо предходната година е намалял с близо 26 000. И през 2012-а се е задържало високото ниво на обща смъртност. Броят на починалите през миналата година е над 109 000, а коефициентът на обща смъртност е 15%. Спрямо предходната година увеличението е с 0,9%. За сравнение общо за 27-те държави – членки на ЕС, коефициентът на смъртност е бил 9,6%. Средната продължителност на живота у нас е сред проблемните в ЕС – до 70,4 г. при 80,4 г. като цяло за европейците. Най-късно с този свят се прощават хората в Италия – на 82,8 г., следвани от испанците – 82,4 г., и жителите на Франция – 82,3 г.Цифрите ясно показват, че продължаваме да се топим като нация с бързи темпове. Раждаемостта не може да компенсира нивата на смъртност, категорични са експертите. Отрицателният приръст през миналата година е минус 5,5, докато през 2011-а е минус 5,1, а през 2010-а – минус 4,6%. Експертите, подготвили доклада, твърдят, че намаляването на населението се дължи предимно на негативните тенденции в селата, където броят на хората се топи най-осезателно.

Столиците в Евросъюза набъбват с 2,5 млн. годишно

Само 20% от европейците живеят в провинцията

Градовете в ЕС и най-вече столиците набъбват с около 2,5 млн. души всяка година. Това показват последните данни на европейската статистическа служба „Евростат”.Същевременно едва 20% от европейците живеят извън градовете. В Малта например няма нито едно село. Там населението е 100% градско. На другия полюс пък е Литва, където хората масово предпочитат спокойния селски живот пред градския шум, стреса и замърсения въздух. Извън островната държава в ЕС най-силна е урбанизацията на Англия и част от Шотландия. Непосредствено след тях се нарежда Белгия.Лондон е най-големият град в ЕСс население от над 14 млн. души, половината от които живеят в центъра на британската столица. По данни на „Евростат” над 73% от населението на Великобритания е градско. След нея се подреждат Холандия с малко над 72% граждани и Белгия – с почти 68%. Задълбочаването на този процес вече е забелязан и от Европейската агенция по околна среда, която неотдавна предупреди за сериозните последствия от прекалената урбанизация на Стария континент. Според доклад на екоекспертите 90% от населението в някои страни – членки на ЕС, ще живее в градовете през 2020 г. Агенцията предупреждава, че тази тенденция създава т.нар. феномен „изяждане на земя” – населението живее все по-дълго и все повече се мести към гъсто населените места, като съответно земеделската земя се превръща в част от града. Това води до необратими последствия за околната среда и климата, категорични са специалистите в Брюксел. В техен доклад се посочва още, че между 1990 г. и 2000 г. в ЕС общата територия на преобразуваните в градове земи се равнява на три пъти площта на Люксембург. Ако тази тенденция продължи още един век, градските площи ще се удвоят.Според европейските специалисти най-бързо разрастващи са Дрезден, Хелзинки, Копенхаген, Дъблин, Брюксел, Гренобъл и Удине. От друга страна, най-компактните европейски градове са Билбао, Милано, Мюнхен и Прага. Вина за тази тенденция имали и европейските структурни фондове, тъй като финансират строителни проекти върху евтини земи, каквито са земеделските площи около градовете. Докладът посочва още, че прекалената урбанизация създава и множество икономически и социални проблеми.

Споделете текущата публикация:

Коментирай