Жителите на Северното полукълбо могат да наблюдават ярък звездопад от съзвездието Персeй. Съзвездието носи и името на метеоритния дъжд – Персеиди. Тази година метеорния поток Персеиди, е активен от 17 юли до 24 август. Падащите звезди ще могат да се наблюдават при ясно време и тази нощ, но максимумът се очаква в нощта на 12 срещу 13 август, когато при ясно време се очакват около 100 метеорита в час.
Звездният дъжд може да се наблюдава и без специална екипировка. Астрономите предупреждават, че биноклите може да помогнат, но също така ще ограничат обзора до по-малка част от небето.
Градският светлинен шум е сериозна пречка да се наблюдава явлението. За да наблюдавате метеоритният дъжд от района на Варна трябва да изберете място на поне 10км от града. За добро място за наблюдение се считат високите полета разположени северно (в района на Кичево) и южно (в района на Приселци) от Варна.
В нощта срещу 13 август лунният диск ще бъде осветен 30 процента, а Луната ще залезе около 22.44 часа във Варна.
Персеиди се появява на небето, когато Земята преминава през потока от отломъци на кометата Суифт-Тътъл. Остатъците от нея се сблъскат с атмосферата, те изгарят, често оставяйки ивици светлина в небето – така наречените „падащи звезди“. Метеорите изглеждат, като че ли идват от място в съзвездието Персей, откъдето идва и името Персеиди. Максимумът на звездния дъжд, който се излива в разгара на лятото между 11 и 13 август, е тази вечер и ще може да се наблюдава най-добре след полунощ в източна посока.
Метеорният поток е светлинно явление, причинено от малки частици, които навлизат в земната атмосфера. Повечето от тях не са по-големи от песъчинки. Те са получени от разрушаването на комети, породили рой метеорни тела – ледени и прахови частици, въртящи се по предишните им орбити.
Родоначалник на Персеидите е кометата Суифт-Тътъл. Всяка година през август Земята пресича този рой малки прашинки. В зависимост от химичния си състав метеорите изгарят в атмосферата с различен цвят, но специално Персеидите са синкаво-бели, по-рядко жълтеникави. Частиците изгарят на около 100 километра над земната повърхност. Те се движат със скорост между 30 и 70 км. в секунда, като Персеидите са сред най-бързите метеори, движещи се с около 60 км. в секунда. Влетяла в атмосферата, такава частица става видима само за части от секундата.
В началото на 90-те години на миналия век е имало истински „звездни порои“, а не дъжд. Тогава са се виждали до 400 метеора и повече на час.
Нека припомним, че думата метеор произлиза от гръцката дума „метеорос“ и означава буквално „явление отгоре“ или „предмет движещ се във въздуха“. Метеорните потоци и особено тези, които пораждат дъждове, не са съвсем безопасни. Те представляват реална заплаха за орбиталните спътници, по които оставят много малки следи. Най-неприятният инцидент бе загубата на спътника Olympus през август 1993г. В момента на пика на метеорния поток Персеиди един метеор се сблъска с него и наруши системата му за ориентация, след което спътникът престана да функционира.
Съзвездието Персей е почти изцяло в Млечния път, но поради големия брой ярки звезди в него то много добре се очертава върху млечнобелия фон. Около него са съзвездията Колар, Бик, Овен, Андромеда и Касиопея. Най-добре съзвездието Персей се вижда през нощите от ноември до март. В ясна и безлунна нощ в него могат да се преброят без телескоп около 90 звезди, от които само 11 са от втора и трета звездна величина. Те, съединени с линии, образуват характерната геометрична фигура на съзвездието – удължен многоъгълник. Много е трудно, дори с богато въображение, да се види в тази фигура митическият герой Персей такъв, какъвто е нарисуван на старинните звездни атласи: силен мъж, високо вдигнал дясната си ръка, с която държи голям остър меч. С лявата си ръка притиска до бедрото си торбата, от която се показва ужасната глава на горгоната Медуза.
Персеидите са богат метеорен поток, чийто родоначалник е кометата Суифт-Тътъл, открита през 1862 г. Явлението се наблюдава от хората от хилядолетия. Както всички метеорни потоци, така и този носи името на съзвездието, в което се намира радиантът му.
В страните от Западна Европа е известен като „Сълзите на Св. Лаврентий“, понеже нощта на максимума на Персеидите съвпада с празника на светеца.
109P е дългопериодична комета, с период от 135 години, която след перихелия си от 1992 г. се отдалечава от Слънцето, така че с годините активността на потока постепенно спада.
Кометата Суифт-Тътъл отново ще се доближи на минимално разстояние до Земята през 2126 г., при това със 17 дни по-късно, отколкото прогнозираха учените.
Според старинните поверия метеоритният дъжд носи щастие и късмет.
Споделете текущата публикация: