Самоук български изобретател от Русе газира и най-българското питие – ракията и дори патентова ексцентричната си идея. Висарион Димитров решил, че след като бирата и виното могат да се газират, нищо не пречи и в скоросмъртницата да бълбукат мехурчета. Преди обаче да даде публичност на идеята си, я споделил с приятел, който подскочил от изумление.Двамата бързо намерили инсталация за газиране на безалкохолни напитки, но за да направят опита, трябвало да похабят най-малко 30 литра от огнената течност. Затова се затворили вкъщи и газирали няколко литра съвсем примитивно с помощта на бутилка въглероден диоксидРезултатът се оказал впечатляващ.Освен че пощипвала леко в устата, ракията имала приятен и тонизиращ ефект. Удоволствието се повишило още повече, когато поставили на масата голяма чиния с шопска салата. После решили, че по същата технология може да се газира и уиски. И това питие било истински еликсир за душата.След опита Висарион се допитал до патентния специалист в Русенския университет инж. Койчо Митев дали може да получи документ за изобретението си. Справка показала, че то е единственото в света и авторът има пълни права над производството на газирана ракия.„Въпреки че се надявах много някой от българските производители на ракия да прояви интерес и да закупи патента, това не се случи“, твърди пред „Монитор“ русенският изобретател, който не е забогатял след революционното си откритие. Мъжът притежава също патенти за цветен хляб от зеленчуци и водорасли и за ментова бира. Днес Висарион продължава да живее в Русе и казва, че е сложил точка на нестандартните си идеи.Майстори от Търновско пък варят домашна ракия в стари руски перални „Рига”. За превръщането им в надежден казан са необходими две излезли вече от употреба перални, предварително изтърбушени от всички части и жици. В едната се насипват джибрите, а с другата се захлупват отгоре. Върху обърнатото нагоре дъно на втората пералня се пробива дупка, в която се поставя серпентината на хладилника, по която изпаряващият се от джибрите спирт се охлажда и се превръща в ракия. Другият край на серпентината се потапя в бидон с постоянно течаща студена вода.За да се държат по-здраво, сглобените една в друга перални се запечатват с препечено тестоНаведнъж в него могат да се насипват по не повече от 80-100 л материал. Майсторите съветват също при този вид казани да не се използват дърва, защото загряването с тях ще стане много бавно, а по възможност пропан бутан, който създава постоянна температура, която при открития огън на дърва не може да бъде контролирана. Цели семейства калайджии от Котелско и Сливенско през лятото обикалят из търновските села и предлагат казани от стари перални за 150 лв. Ако обаче купувачът разбира от пазарлък, може да свали цената и до 100 лв. Освен в перални, изобретателните балканджии варят ракия и в стари варели и дори във войнишки баки за храна. Те обаче са по-рядко използвани заради малкия обем. От една бака може да се изкара не повече от 1 л ракия. За да се съберат 20-ина литра, е необходимо човек да си вземе седмица отпуск.
Споделете текущата публикация:
