Лятото на вестникарските сделки в САЩ достигна неочаквани висоти с изненадващото съобщение, че издателската фамилия Греъм продава „Вашингтон пост“ на основателя на „Амазон“ Джеф Бейзъс, информира „Труд“.
49-годишният пионер в онлайн търговията плаща $250 млн. за един от най-авторитетните всекидневници в света. Това е под 1% от огромното му състояние, което според сп. „Форбс“ възлиза на $ 25,2 млрд. и го нарежда на 19-о място в класацията на най-богатите хора на планетата.
Бейзъс купува „Вашингтон пост“ в осмата поредна година на големи финансови загуби за вестника заради драстичния спад на рекламни постъпления и отлива на читатели към интернет. През 2012 г. те бяха $ 53,7 млн. при брутни приходи от $ 582 млн. за годината, които бяха с 31% по-малко от 2002 г.
За последното десетилетие средният делничен тираж, включително онлайн аудиторията, е паднал от 769 000 до 475 000, което нарежда „Вашингтон пост“ на 5-о място в САЩ.
„За първи път през 80-те години управление на вестника си дадохме сметка, че можем да му помогнем да оцелее, но не и да просперира“, обясни причините за продажбата шефът на „Вашингтон пост къмпани“ Доналд Греъм. Бейзъс бил най-добрият вариант за нов собственик, защото е „визионер и експериментатор, който е свикнал да успява“.
Самият Бейзъс обеща да запази ключовата роля на вестника и да не променя моралните му ценности, бранейки го от каквито и да било зависимости. Промени в бизнес модела щяло да има, но той още не бил готов с тях.
Сделката за „Вашингтон пост“ стана само няколко дни след като „Ню Йорк таймс“ продаде в. „Бостън глоуб“ на милиардера Джон Хенри за $ 70 млн.
Свръхбогаташ спаси „Вашингтон пост“ и през Голямата депресия
„Вашингтон пост“ е основан през 1877 г. и сменя няколко собственици, докато плейбоят Нед Маклийн го докарва до фалит през Голямата депресия.
Банките провеждат търг за изданието през 1933 г., който е спечелен от бившия шеф на Федералния резерв Юджийн Мейър. Роденият в Калифорния мултимилионер републиканец плаща $ 825 000, които пресметнати през инфлацията днес се равняват на $ 14,6 млн.
През следващите години Мейър продължава да налива пари в губещото издание, докато не го прави едно от водещите в САЩ, подобрявайки качеството и стандартите в новините. Богаташът участва лично в първия новинарски удар в своята епоха във вестника – съобщава първи за връзката на британския крал Едуард VIII с разведената американка Уолис Симпсън, заради която през 1936 г. Едуард абдикира.
Мейър се оттегля от управлението на „Вашингтон пост“ през 1946 г., след като президентът Хари Труман го номинира за шеф на новосъздадената Световна банка. Кормилото на вестника поема зет му Филип Греъм, който до самоубийството си през 1963 г. разширява медийната империя с няколко тв канала и сп. „Нюзуик“.
След него собственичка става съпругата му Катрин Греъм. Тя бързо се превръща в един от най-влиятелните хора във Вашингтон и изпъква с политическа независимост. През 1971 г. не се плаши да публикува секретните документи на Пентагона за войната във Виетнам, въпреки че малко преди това конкурентният „Ню Йорк таймс“ е осъден от правителството за същото. А година по-късно – през 1972 г., „Вашингтон пост“ прави най-големия си удар. Боб Удуърд и Карл Бърнстейн разкриват аферата „Уотъргейт“, довела до оставката на президента Ричард Никсън.
През 90-те години, вече под ръководството на сина на Катрин – Доналд Греъм, вестникът печели 25 „Пулицъра“. Но в началото на новия век възходът на интернет медиите и финансовата криза водят до големи загуби. „Нюзуик“ бе продаден за $ 1 през 2010 г.
Греъм станаха поредната стара вестникарска фамилия в САЩ, лишила се от основния си бизнес. Последните мохикани са фамилията Салзбъргър, които притежават „Ню Йорк таймс“ от 1896 г.
Джеф Бейзъс – милиардерът, забогатял с търпение
Джеф Бейзъс е роден преди 49 години, когато майка му била едва на 17. Тя се разделя с бащата година след раждането, а когато Джеф е на 4, вече има пастрок – кубински имигрант.
През 1986 г. завършва компютърни науки в Принстън. Но става брокер и зам.-шеф на инвестиционен фонд в Ню Йорк. Само след 8 години напуска „Уолстрийт“ и заминава за Сиатъл, където създава интернет книжарницата „Амазон“.
Тя бързо става хит на пазара, засенчвайки традиционните книжарници. Причината са по-ниските цени, защото „Амазон“ плаща ДДС само в щатите, където има складови бази.
Бейзъс обаче дразни инвеститорите, влагайки печалбите в диверсифициране на бизнеса, вместо да увеличава дивидентите. Но дългосрочните му планове дават плодове и състоянието му вече расте с милиарди годишно. Търпението и пресметливостта са в основата на философията му за успеха. Затова и инвестира $ 42 млн. в 61-метров часовник в Тексас, който да работи през следващите 10 000 години. А новото му хоби „Вашингтон пост“ дори не може да се мери с проекта „Блу ориджин“ – програма за частни хотели в орбита.
Бейзъс никога не е демонстрирал политически пристрастия. Но е член на клуба „Билдерберг“, за който се смята, че дърпа конците на световната политика. През м.г. инвестира $ 2,5 млн. в кампанията за легализиране на гей браковете в щата Вашингтон.
В няколко интервюта през м.г. новият собственик на „Вашингтон пост“ каза, че журналистиката няма да изчезне, но хартиените издания ще оживеят още максимум 20 години.
Споделете текущата публикация:
