Ако не знаеш къде отиваш, винаги стигаш не там, където искаш да бъдеш. (Стара китайска мъдрост) Вече повече от месец България се намира в ненормална ситуация. От една страна, по улиците шестват недоволни, искащи оставката на правителството. Самото правителство пък се опитва да не ги забелязва. Симпатизантите на властта се втвърдяват и привиждат в протестиращите банда платени клакьори, смесени за цвят с умерено напушени младежи, открили нова форма на социален контакт – “купон на открито”. Протестиращите пък намятат мантията на морала, на “будното гражданско общество” и заявяват – “Ние сме народът!”, “Ние сме истинската (моралната, чистата, правилната) част от обществото, а тези, които не са с нас, са мърша и “червени боклуци”. Къде е истината? Както обикновено – нито при едните, нито при другите. Симпатизантите на властта фактически издигат лозунга “Оставете нашите хора да управляват на спокойствие!”. В скрит вид тук се долавя и неизказаното – “като другите преди тях”. И съвсем справедливо питат – къде бяха “младите и красивите”, когато настоящият ни президент не виждаше нищо осъдително в подслушванията; къде беше “будното гражданско общество”, когато се развихриха “калинките”, когато хвърлиха в ареста съвършено невинните неврохирурзи в Благоевград, при “ало, Ваньо”, тайнствените заеми и лобистките законопроекти на И.Ф. При хонорарите на Лъчо Мозъка, полицейското насилие и замразените пенсии, хвърковатите “Бистришки тигри” … Все сериозни и основателни въпроси. И са напълно прави, като казват – назначението на Пеевски е само повод за протестите, а не причина; Борисов можеше да номинира за шеф на ДАНС и водопроводчик с две висящи дела… Да, и щеше да мине! Това обаче, за което симпатизантите на властта не са прави, е, че очакват хората да преглътнат от Орешарски това, което охотно приемаха и сърбаха от Бойко Борисов. И е прекрасно! Дали това е “събуденото гражданско общество”, бунт на “младите и красивите”, просто омраза на разочарованите десничари към всичко “червено”, или герберски стремеж за реванш – няма никакво значение! Важното е, че има сила, подклаждаща нетърпимостта към безобразията на властта. Дотук добре! Проблемът е, че това е неовладяна сила, сила на внезапно заякнало дете – много мускули, малко знания, много емоции и много въздух между ушите. А когато има такава сила в политиката, веднага се появяват едни добри чичковци, които искат да я насочат, подчинят, използват. Защото няма никакво съмнение, че извън моралния момент в протестите има и много икономически, политически, че дори и геополитически интереси. Така например в продължение на години едни 2% от фирмите печелеха практически всички държавни поръчки. Как мислите, колко ли са радостни от идването на Орешарски на власт? Дали са радостни от падането на ГЕРБ собствениците на фотоволтаичните паркове, произвеждащи прескъпата “зелена енергия”? Дали не са притеснени фармацевтичните гиганти и заиграващите с така наречената “лекарствена политика”? На практика всички, които бяха изградили своята система от връзки чрез властта към засмукване от държавния бюджет, са силно притеснени. Вероятно има и едни други “чичковци”, на които стоплянето на отношенията с Русия, новото поставяне на въпроса за “Белене” не им допада. Отделно са разочарованите герберисти, които трескаво се оглеждат за някаква нова конфигурация в парламента. Отделно са и разочарованите симпатизанти на разноликото дясно, което изборите отвя от политическата сцена. Всички те дават част от силата на “детето гигант” и същевременно се опитват да го използват за своите цели. И така едни искат запазване на икономическото и геополитическото статукво. За целта им е нужна друга “наша” власт или в краен случай безсилна власт – служебно правителство. Други искат “нашите” на власт – нещо като ГЕРБ, но ашладисано с някакви десни. Трети просто се мятат и не искат никаква власт – тези да си ходят, но и да не идват други. Четвърти са достигнали до неподозирани “дълбини” и са открили, че при тази система винаги “олигархията” е на власт и каквито и избори да правим по тия правила все ще е тая. И тази разнолика общност е в състояние да излъчи едно-единствено искане – “Оставка”! Именно многоликостта на интересите е и причината т.нар. “протестиращи” да не могат да дадат смислен отговор на въпроса – “Оставка, добре! А после какво правим?” Тук отговорите варират от “Нещо!” “Нещо ново” до “Не ми пука – аз и без това не гласувам, ама комунягите не мога да ги трая!” Това е и причината олигарси и присъдружните им медии и анализатори да говорят против “олигархията”. Това е и причината за хаотичното лутане в търсене на решения – мажоритарни избори, граждански кандидатури, преференциални системи, отзоваване на депутати, пряка демокрация, “смяна на системата”! (каквото и да значи това). На “детето гигант” се пробутват шарени балончета залъгалки, за да поддържат патоса и да го доведат до това, което умните чичковци с интереси искат. Основната залъгалка е, че са възможни избори, “система”, при която вместо лошите политици ще можем да изберем честни светли личности, които ще прегърнат каузата на народа, ще загърбят интересите на едрия бизнес, ще се раздадат и отдадат на ползу роду… Ще сложим начело едни богоподобни светли личности, които ще ни поведат към тучни пасища, ще ни оставят да си дремем на спокойствие и ще ни отърват от необходимостта да протестираме, да ги дебнем, непрекъснато да се попипваме по джоба. Ще изберем едни прекрасни хора, много, много по-различни от “тия” и много, много по-различни от нас самите! Защото тъжната истина е, че политиците са просто еманация на народа, на нас самите. Ангели политици няма да има! При каквато и да било избирателна система! Но “смяна на системата” е напълно възможна. И най-смешното в случая е, че тя се случва именно докато разгневените маси призовават за пришествието . “Смяната на системата” започна още когато хората се надигнаха срещу АКТА, срещу шистовия газ и ГМО-тата. Усети се ясно, когато хората се надигнаха срещу престъпния закон за горите. Видя се пристигането , когато хората се вдигнаха срещу сметките за ток. Трусът от пристигането още тресе правителството след гафа с избора на шеф на ДАНС. Защото “смяната на системата” не предполага “ангели политици” и спящо в задоволство общество. Смяната на системата е именно будно общество, което не вярва безрезервно нито на “наши”, нито на “чужди”, което непрестанно бди за своите интереси и е готово до скочи и да ги отстоява. И точно това се случва у нас. Случва се вън от политиката и въпреки политиците, които демагогски го обещават в предизборните си словоизлияния. Защото смяната на системата не може да дойде от изборни кодекси, Велико народно събрание, избори, от политиците. Тя може да дойде само от хората, от будно общество, осъзнаващо и отстояващо интересите си – при всяка власт! И така, обществото, изглежда, се събуди. Сега остава да се научи да мисли, да не се подвежда по шарени балончета и да се научи да прилага силата си с мяра. Защото в противен случай неизменно ще стига не там, където иска да бъде!
Споделете текущата публикация:
