Днес болките в кръста най-често застигат българите със заседнал начин на живот. А в миналото се твърдеше, че се наблюдават при хора, които извършват физически натоварвания.
Освен дълго стоящите на бюрото, болките в кръста атакуват и тези, които с часове пътуват в колата и понасят вибрации от движението. Обикновено доста от тях в един момент решават да компенсират загубата на физическа активност със спорт и щом го сторят, натоварват се рязко и се стига до описаните страдания.
Болките в кръста могат да се дължат на широка гама дегенеративни (б.р. – свързани с остаряването на тъканите) проблеми. Свикнали сме да чуваме понятието дископатия, което е един „кош“ от увреждания на междупрешленния диск (естествения амортисьор на гръбнака).
В началото се наблюдава „нацепване“ на пръстените, които държат пихтиестия хрущял в средата на диска. А крайният етап на дископатията е, когато известна част от пихтиестия хрущял „излезе“ от своята зона и притиска различни нервни структури, включително и коренчетата, инервиращи ръцете и краката.
Съвременните образни изследвания – скенер и най-вече ядрено-магнитен резонанс, ни показват с кой от вариантите на дископатия се сблъскваме. В гръбнака обаче освен дискове (които най-често обвиняваме за болките) има още много структури, които се натоварват по абсолютно същия начин. На всяко негово ниво има двойка стави, има съединително-тъканни елементи, които се наричат лигаменти.
Те поддържат гръбнака, за да не прави прекалено големи движения. За съжаление те също понякога болят. Т.е. този дегенеративен процес засяга гръбнака като цяло. А като добавим намаленото му кръвообращение, когато по цял ден седим на бюрото, още по-рано се сблъскваме с остаряването на тъканите.
Какво може да направим, за да държим в добра кондиция гръбначния ни стълб? Много важно е да знаем как да седим пред компютъра.
– Не трябва да сме наведени напред. А мониторът да е на нивото на погледа или малко по-ниско. Да не стоим „усукани“ на една страна на стола с проточена дясна ръка към мишката.
– Хубаво е винаги да сме облегнати на стола, предмишниците ни да са на подлакътниците на стола, да ставаме на всеки час като по този начин ще подобряваме кръвообращението и ще раздвижваме тялото си. Причината е, че при една определена поза дадени
нива на
гръбнака се
пренатоварват
много повече от други. Да не говорим, че при седяща поза ниските дискове понасят натоварване от 250-270 кг средно, ако човекът е с тегло 70 кг. Обяснението е, че килограмите на индивида са концентрирани върху много малката площ на дисковете, показват проучвания още от 70-те години на миналия век. Ето защо стоящите дълго време пред компютъра страдат от заболявания като дископатия.
– Много важно е хората да се движат извън работно време. Доста често пациентите питат могат ли с бягане 3-4 пъти седмично да увредят гръбнака. Ако той е здрав, отговорът е не. А ако се използват маратонки с добри въздушни възглавници и се тича по естествени настилки като трева, пътеки в парка или гората, или на червения терен на стадиона, това е възможно най-доброто движение. Не бягайте по асфалт. Добро решение е да плувате, да ходите, да се отдавате на туризъм.
– Ако имате проблем с гръбнака, вибрациите от спорта могат да влошат състоянието ви, ще засилят и симптоматиката. В този случай се посъветвайте със специалист какво да правите.
– За добра кондиция на гръбнака и ставите яжте пача, съдържаща хрущялни компоненти (глюкозамини и хондроитини), които иначе пием под формата на таблетки.
Ако срещу дископатията не се вземат мерки, настъпват по-тежки проблеми заради притисканите нервни структури. Ако натискът върху тях е с години, нервните влакна се увреждат, загиват, стига се до намалената им функция, слабост на мускулите и т.н. Това са нарушения, срещани при крайните степени на дископатията – дисковата херния.
Последна в лечението е операцията
Механичното увреждане, което стои в основата на гръбначните заболявания, повлича след себе си възпаления. Затова лечението е с противовъзпалителни средства. Дават се и витамини от групата на В, за да се подпомогнат нервните влакна. Ако има много силен мускулен спазъм, се изписват медикаменти и срещу него.
Прилага се и механично лечение като манипулации на гръбнака – т.нар. вертебрални (прешленни), мобилизации на гръбнака, екстензионно лечение (изтегляне с машина, по този начин се освобождават притиснатите нервни коренчета) и обезболяваща физиотерапия.
До операция се стига, ако изброените методи в определена комбинация не доведат до желания лечебен ефект.
Съветите са на Д-р Мариета Караджова, главен асистент в Клиниката по нервни болести в Александровска болница, председател на Българското дружество по мануална медицина на вертеброгенните (гръбначните) заболявания
Споделете текущата публикация:
