На 79-годишна възраст почина проф. Александър Лилов.
Роден е на 31 август 1933 г. в с. Граничак, община Белоградчик, област Видин.
Завършил е „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и „Естетика и теория на изкуството“ в Академията за обществени науки в Москва.
До 1989 г. е член на Политбюро и секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП), отговарящ за идеологическата работа. Вторият след Живков.
След отстраняването му от ръководството на БКП специализира във Великобритания. Връща се и става директор на Института за съвременни социални теории.
От януари 1990 до декември 1991 г. Лилов е председател на Висшия партиен съвет на БСП, избран на 14-ят извънреден конгрес на партията (до 40 конгрес на партията същата година, когато лидерският пост се заема от Жан Виденов).
Участва и в работата на Кръглата маса. Александър Лилов е българският политик с най-голям стаж като народен представител – в 4-то, 6-то, 7-то и 8-то Народно събрание до 10 ноември 1989 г.
След тази дата се ползва с прозвището „Стратега“. От 1990 до 1998 г. е депутат в 7-то Велико Народно събрание, в 36-то, 37-то и 38-то Народно събрание от листата на БСП.
Автор на много студии и брошури, издадени в чужбина.
Негови са думите: „Комунизъм няма, за да вярвам в него. Още няма комунизъм никъде, но има комунистическа идея, има социалистическа идея, има идеал, който е за това общество. Аз вярвам в него и даже мисля, че ние живеем във време, когато ще бъде преоткрит социализмът – социализмът на сегашната епоха, социализмът на слединдустриалното развитие на човечеството. Аз не познавам друга идея, която да може да конкурира социалистическата идея по хуманност, по справедливост, по грижа за развитието на всеки човек като условие за развитието на всички хора“.
Споделете текущата публикация:
