Ако е вярно, че 50 години са вододел в живота на човека, то Къци Вапцаров влиза в него на пълна скорост и със съзнанието, че риск печели, риск губи. На 25 юли шоуменът чуква половин век и възраждането на култовото предаване в ефира на TV7 е достоен подарък за юбилея му. Вапцаров още не е във фаза да прави равносметка, но отбелязва, че тъкмо с това предаване са свързани големите възходи (и падения) в кариерата му. „Няма да забравя как веднъж ми замръзна устата при минус 25 градуса на ски пистите. Кръстословицата е падала в басейн, събарял я е вятър, а камерата на шоуто дори е падала във водата”, реди спомени тв звездата. Извади ли сега касетите с предаванията със сигурност ще осигури материал за праймтайма за 10 години напред. Разбира се, щастлив е, че отново има възможността да изживее всичко това с ново начало. „Радвам се, че TV7, и по-точно Бареков реши да отправи тази покана и да възроди шоуто. Смятам че за него винаги има място. Дори си говорихме с екипа, че въпреки че го нямаше 8 години, никое шоу не зае мястото му”, гордее се с постиженията на „Риск печели, риск губи” Вапцаров. Емоцията или финансовата гледна точка върна култовото предаване на малкия екран? Къци определено не е от хората, които гледат най-напред материалната изгода, затова определя завръщането си като покана за работа. „Естествено е, когато ти предложат работа, и то за нещо, което обичаш и можеш да правиш, е да приемеш. А и смятам, че е весело народно шоу и има своето място”, категоричен е завършилият НАТФИЗ водещ. Въпреки дългото си отсъствие от екрана, шоуменът твърди, че не е загубил тръпката от играта с кръстословицата. „При мен е важно да ми е интересно едно нещо, да съм мотивиран да излъчвам енергия и да творя. Смятам, че това ще стане постепенно. Просто трябва да поработим, да поживеем с предаването и нещата ще се случат сами. Аз съм от хората, които правят това, което им е интересно. Така смятам, че и зрителят се забавлява”, на мнение е екранната звезда, чиято кариера започна с развлекателното предаване на БНТ „Супершоу Невада”. Въпреки че става популярен като телевизионен водещ, Кръстю Вапцаров, както е рожденото му име, е завършил кукловодство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Изявите му на водещ обгръщат кариерата му, а актьорската дейност остава настрана, но не се упреква затова. ”Съжалявам, че това е професия, неглижирана от обществото. В театъра играех само главни роли и получавах колкото шивачката И в момента актьорите в Народния театър получават колкото плащам на жената, която чисти в детската ни градина. Това е обидно. И то при пълни зали, на цени на билетите от по 15-20 лева”, прави равносметка авторът на 4 книги, сред които „Секс за душата”. Спомня си, че в периода му на актьор имал финансов директор, който почвал с думите: „Ами то как е в завода…” . „Тези хора така и не се научиха, че театърът не е завод и актьорите изразходват психо-физически труд. Амортизират емоциите и душата си”, разпалва се Вапцаров и прави сравнение: „В Русия Сашо Морфов ми е разказвал как на големи техни актьори, от сорта на Калягин, държавата е построила театри, както те са си ги поискали. Това е култура и уважение към творците. И тук смятам, че имена като Сашо Морфов и Теди Москов заслужават да им се построи по един театър и да им се даде свободата да правят в него каквото поискат. Да избират трупата си, заплащането и т.н. Да изживяват свободата от творчеството заедно с актьорите си. С радост бих се включил в такава трупа”, изказва мнението си актьорът. Отворен към покани да нахлуе в театъра отново, очаква роли в двете крайности – нещо весело или крайно тъжно. „Еднакво обичам веселата и тъжната страна в себе си”, обобщава Къци. В реалния живот това, което може да го разплаче, е неправдата, съчувствието към нечия болка, въобще състраданието. „Наскоро мислех, че в нашия свят ние се срамуваме да покажем болката и тъгата си пред другите и по този начин ги лишаваме от най-великото чувство, което могат да изпитат към нас – състраданието. Ако ни боли, ние реагираме агресивно, скачаме на бой и така светът става по-лош, защото не ни се дава шанс да сработи състраданието в нас. Това ни ограбва ужасно. Прави ни по-безчувствени и зли”, откровен е той. Като човек на крайностите веселите моменти не го подминават и дори обича да казва, че семейството му е фабрика за смях Най-често със съпругата си Меги се смеят на децата. „На техните опити да опознават света и да го преоткриват. На граматиката им. Обичам малките деца, защото смятам, че това са хората, в които творчеството все още не е убито. Те не се притесняват да са откриватели, да следват това, което им идва отвътре. Затова и правя „Кой е по-по-най?” вече 22 години. Защото смятам, че децата от 2 до 5 са най-веселите хора. Като пораснат децата, сигурно ще пукна от скука”, смята един от участниците в последното издание на „ВИП Брадър”. Като дипломиран филмов режисьор в НАТФИЗ, мнението му за сериалите и филмите, които се снимат напоследък у нас, е положително. ”Хубаво е, че се отвори много работа за сценаристи, актьори, режисьори, оператори. Отрицателното е, че почти всички се пишат от един екип сценаристи и се правят от 2-3 продуцентски фирми. Като всичко. „Под прикритие” смятам, че е най-професионален. Харесвам Митовски”, изтъква специалистът. Прави и заключение, че хубава комедия не е успял да види до момента. „Заснех три серии на ситком през 1997 година, ”Семейство Сапунови”. Не успях да убедя никого, че това е бъдещето. Бях изпреварил годините… А беше супер смешно. Жалко че не проби. Имах силите и амбицията да го направя всекидневна комедия. Всяка вечер да има серия”, разказва за неуспехите на иначе добрите си идеи. Любов и творчество крепят брака ми – Вашите деца проявяват ли интерес към завръщането на „Риск печели, риск губи”? – По-големите, които пазят някакви смътни спомени от шоуто, се вълнуват. Най-малкият гледа учудено. – Какво ви накара да промените хранителния си режим и да залагате на здравословния начин на живот? – Интерес, вътрешен подтик, желание да се изчистя от глупостите, които приемах. Някакъв опит за хранителна култура. Но най-вече, защото вярвам, че с храната човек може да влияе на здравето си, на болестите, на самочувствието и мислите си. Ако се храниш правилно, не е нужно да пиеш лекарства. В нашето семейство се лекуваме, хранейки се. – Пътували сте в чужбина доста. Има ли място, на което бихте се върнали да живеете? – Италия. Старинна, артистична, топла. Флоренция, например. – Каква е тайната на дългогодишната хармония в семейството ви? – Любовта, децата. Грижата за тях. Любовта, с която ги учим на едно или друго. Затова и направихме детска градина с жена ми. Защото е невероятно удоволствие да влагаш любов, творчество и оригиналност в едни малки сладки същества. Това е велико. А за да отдаваш любов, се иска много енергия и творчески заряд, затова и малко хора полагат тези усилия.
Споделете текущата публикация:
