Армията рязко закъса за войници, след като стана ясно, че догодина изтегляме и последния контингент от Афганистан.
Ще има ли мисии зад граница? Това бе един от главните въпроси, които редник Начев, командос от 68-а бригада „Специални сили“, отправи към новия военен министър Ангел Найденов. Това се случи преди 2 седмици в щаба на бригадата в Пловдив.
Боецът бе пределно откровен, че повечето от колегите му са в армията главно заради мисиите. Някои от нас са навзели кредити, които тежат прекалено много на „големите“ ни заплати, призна редникът. И единствената им надежда да ги върнат била
да минат на заплати в евро от Афганистан.
Начев направи нерадостния извод, че ако мисиите секнат, поне 50% от войниците ще напуснат армията.
Другата причина за отлива от войската са занемарените напоследък грижи за елементарния бит на войника и за неговата екипировка. Срам ме е да се появя на улицата с тази униформа, призна още редник Начев. За разлика от офицерите войниците имат само камуфлаж. С него са навсякъде – по занятия, под танка, на дежурства. А някога бойците имаха т.нар. парадна униформа от яке и панталон лятно време и риза, куртка и панталон за зимата.
Върнете ни достойнството, г-н министър, призова командосът от Пловдив.
Не ни достигат 1500 войници и 800 сержанти, призна министър Найденов. Отделно на армията трябват 720 офицери, като около 500 са за нуждите на бойните части, а останалите – за структурите, подчинени на министъра. Като цяло общият некомплект за цялата армия се движел в рамките на 10-11%.
В последните 10-12 г. интересът към военната служба се поддържаше изключително от шанса за участие в задгранична мисия. За 6 месеца в Ирак или Афганистан
бойците си докарваха по около 20 бона, което си е прилична сума отвсякъде. Така с 2 мисии можеше да се купи 2-стаен апартамент в провинцията. Вече има хора, които са изкарали не само по 2, но и по 3-4 мандата в чужбина. Повечето от тях обаче или отдавна са напуснали, или вече броят дните до уволнението.
Освен това в последните 2 г. шансовете да се попадне в списъците за мисия рязко намаляха, след като военното ръководство реши да праща зад граница цели роти или взводове, а не да търси желаещи от различни поделения.
От военна гледна точка много по-добре било да заминават вече тренирани и сглобени колективи, вместо да се набират поединично и само за няколко месеца да се опознават и напасват един с друг. Не е тайна, че предишната практика да се търсят подходящи бойци от различни поделения създаваше предпоставки за корупция сред военните окръжия, които набираха кандидатите.
Днес средната войнишка заплата е около 800 лв. Тези иначе нелоши пари не стигат доникъде като се има предвид, че повечето бойци хранят семейства, в които съпругата обикновено е безработна. Отделно се плаща наем за квартира, защото армията отдавна разпродаде огромния си жилищен фонд.
Наистина МО изплаща суми от рода на 80-100 лв. на безквартирните, но дори в провинцията наемите са поне двойно по-високи. В Пловдив министър Найденов бе изумен да чуе, че квартирите в Карлово вече са се изравнили по цени със софийските.
В един от най-многолюдните ни гарнизони властват законите на търсенето и предлагането.
Повишението на армейските заплати от 9% от началото на януари, което МО отпусна срещу въвеждането на възрастова граница за пенсиониране, е твърде скромно, за да стабилизира семейните бюджети. По-чувствително е при старшите офицери, чиито заплати по принцип са над 1500 лв.
В края на миналата година ген. Нейко Ненов, командир на Сухопътните войски – най-масовият вид въоръжени сили, обяви, че има над 1000 свободни места за войници. В същото време рапортите за уволнение продължаваха да растат.
Особеното при войниците е, че при постъпване в армията подписват договор за минимум 3 г. служба. Докато при офицерите долната граница е 10 г.
От 410 напуснали пехотата за м.г. 75% са войници, твърди ген. Ненов. По думите му, ако тенденцията се запази, тази година трябва да очакваме поне 500 човека да свалят униформите.
И това няма как да не стане, след като от Кабул окончателно се завърна ротата, охранявала външния периметър на местното международно летище. Догодина по план трябва да се прибере и ротата, която отговаря за охраната на вътрешния периметър на летището в Кандахар. След това в размирната азиатска страна ще останат само инструктори, военни лекари и служители в щабовете на ИСАФ.
Според хора от МО друга причина за войнишката криза е закриването на гарнизона във Враца и разформироването на няколко поделения в Плевен. Въпреки че на останалите без работа бойци бяха предложени места в Карлово и Стара Загора, почти никой не прие.
Местенето в друг гарнизон по правило означава доста по-високи разходи. Първо, оставаш без жилище и отиваш на свободен наем, който в Карлово и Стара Загора напоследък скочи главоломно заради разрасналите се поделения там. Само за няколко месеца числеността на двата гарнизона скочи с 2500 души. Като знаят, че служебните жилища са много по-малко и отдавна са заети, местните още преди Коледа вдигнаха рязко наемите.
Второ, освен жилище на новото място войникът трябва да търси работа за съпругата, училище или детска градина за децата. Ето защо, като претеглят плюсовете и минусите, служилите в Плевен и Враца решиха, че е по-добре да имаш сигурен покрив над главата, работа за съпругата и детска градина или ясла за децата, отколкото да се хвърлят в неизвестността. Надежда вероятно им дава и социологическо изследване, според което бившите военни най-лесно си намират друга работа.
По данни от Министерството на отбраната освен в Карлово и Стара Загора свободни места за войници има в Хасково, Казанлък, Ямбол, Асеновград, Благоевград.
Напоследък като спасителна мярка военното ръководство започва да набира войници и сред завършилите граждански учебни заведения, които никога не са служили в армията. Досега се разчиташе главно на минали през казармата или служили в други поделения.
Положението с недостига на войници се усложнява и от това, че новият МО шеф отвори 300 нови места в пловдивската бригада „Специални сили“. Всъщност тези щатове бяха блокирани заради намерението на бившето военно ръководство да свие бригадата до размерите на полк. След като министър Найденов отмени решението на своя предшественик, сега на пловдивчани им се отваря работата да търсят кандидати за командоси.
Още хора ще трябва да се назначават и след възстановяването на батальона във Враца. Част от бившите му кадри ще се върнат на старите си места, но някои вече са поели по друг път в живота.
Споделете текущата публикация:
