Днес Църквата чества паметта на света великомъченица Марина (Маргарита). Девойката била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска. Баща й я възпитал в идолопоклонство, но Господ Бог по Своята велика милост й дал да узнае истината и я призовал към служение на истинния Бог. В това време римските власти жестоко преследвали християните. Много от Христовите последователи се криели по пустините и планините. От един таен християнин 12-годишната Марина за пръв път чула за Иисуса Христа и сърцето й се изпълнило с любов към Бога. Тя много желаела да получи кръщение, но поради гонението не е имало нито в града, нито в околностите свещеник, който да може да извърши това тайнство. Марина се оставила на Бога и очаквала Неговата воля. Тя не се бояла открито да изповядва името на Господа, макар и да знаела, че може да бъде подложена на гонение. След като Марина навършила шестнадесетата си годишнина, Бог решил да изпита твърдостта на вярата и. Веднъж в околностите на града тя срещнала управителя Олимврий, жесток гонител на християните. След дългия разговор с Марина, която не скрила, че вярва в Бога на християните, и че желае да се посвети на служението Нему, управителят се разгневил и заповядал на войниците си да хванат девойката и да я заведат в града. Управителят започнал да увещава Марина, като я заплашвал с жестоки наказания, но Бог още повече я укрепявал във вярата. Разгневен от отказа й, управителят заповядал да бият Марина. След това приковали девойката на едно дърво и терзаели тялото й с железни остриета. Подкрепена от крепката Божия десница, Марина понесла търпеливо ужасните мъчения. Накрая управителят решил да удави светата мъченица. Той заповядал да донесат грамадна каца с вода и в нея да хвърлят здраво свързаната девойка. Марина започнала да се моли от цялото си сърце и душа и едва свършила молитвата си веригите й се разкъсали и неизказана светлина я огряла. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен на Бога. След като видял, че е безсилен, управителят я осъдил на смърт. Преди смъртта Марина се обърнала към събралия се народ и го увещавала да познае истинния Бог, а не да се кланя на бездушните идоли. След това се помолила за всички и в предсмъртния си час тя се удостоила да види самия Христос, който я призовал към вечния живот.
Споделете текущата публикация:
