Знайно е, че поетите са лудите глави на литературата. Лорд Джордж Байрон загива в гръцките освободителни въстания. Михаил Лермонтов, герой от кавказките боеве, загива на дуел. И Александър Пушкин – на дуел. Воеводата Христо Ботев е пронизан от куршум на Балкана. Димчо Дебелянов загива като доброволец в Първата световна война. Никола Вапцаров – осъден на смърт и разстрелян…
В сегашните смутни времена на неуморни протести поетите също не кротуват. С левски скоци прескачат заграждения пред парламента. Носели надпис „Грабвайте телата“, понеже „физическите ограничения“ били безсилни да им отнемат вярата…
„Учений
с умът…“
А Едвин Сугарев гладува. Вече три седмици. Близките му болеят за него, молят го да спре с това мъчение, нужен им бил жив… А той отговоря: „Разбира се, че животът е най-важен, но понякога в историята са необходими такива драстични актове.“
Угрижени колеги по перо, негови съмишленици, също го увещават да се пощади. „Ние подкрепяме гладната стачка и този жест, но е по-важно да се живее и да се продължи напред. Хора като Едвин Сугарев са страшно важни в подобни времена, заяви писателят Георги Господинов. – Един човешки живот е много по-ценен от живота на едно правителство.“
Група интелектуалци се изказаха в отворено писмо до Едвин и поелия гладната щафета Николай Генов. „Вие обаче сте необходими на българското общество именно със своята съвест. Необходими сте с мисленето и действеността си. Жестът ви е достоен и категоричен в своето ценностно послание. Но това не трябва да е средство за справяне с проблеми – каквито и да са те в едно европейско общество във второто десетилетие на ХХІ век…“
Така, така! Потребни са усърдието на мисълта и талантът. А не майсторите на перото да се отдават на безсловесни мазохистични действия и физкултурни упражнения, вместо да напрегнат умствената си мускулатура, за да запълнят интелектуалния дефицит, от който страда общественият организъм.
За цял месец протести не се появи ни една шлагерна литературна творба – пък била и епиграма. Роди ли се и убийствена сатира от изтъкнат автор – за наслада на „злобната“ народна памет?
Какъв по-сгоден момент за подобно творчество от сегашния? А има въпиюща необходимост от някаква жизнеустойчива идейна креация, която да изплува из дълбините на тоя първичен бульон от смътни съждения, спонтанни настроения, остри отрицания, размити въжделения. Това няма как да стане, ако улицата не разполага и със своите „кабинетни“ съмишленици.
„И всякоя възраст, класа, пол, занятие
зимаше участие в това предприятие;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът…“
Така е рекъл Вазов, ама с „грабвайте телата“ е по-ефектно. И при националното предприятие „протести“ какво се получава – „богатий“ си стиска кесията и се озръща като гърмян заек, „сюрмахът“ се самозапалва, „момите“ бягат по света като подгонени от башибозук, а „учений с умът“ се отдава на обществено полезен глад.
(Апропо, ако добрият стар Дядо Вазов го беше ударил на подскоци и глад, а не беше сътворил величавата ода „Опълченците на Шипка“, кого щяха да цитират юначните му потомци от загражденията?)
А според досегашната логика на поведение дали нечий целенасочен антиправителствен глад би сломил коравосърдечието на т.нар. политическа класа? Та тя осъди стотици хиляди на принудителен глад и окото не й мигна, а ще се затрогне от някакво си протестно гладуване. Та какво е постепенното изтляване на неколцина „писарушки“ пред зловещата епидемия от самозапалвания? Някой от оборотните политици да се е покаял и съкрушил?
Поне при най-първите протести през 1989 г. срещу социалистическото Народно събрание проф. Благовест Сендов се записа в аналите на историята със самокритичното признание „ний всички вкупом съгрешихме и вкупом станахме излишни“. Май оттогава не сме били свидетели на подобен жест. Като оставките на правителствата не ги зачитаме. Те са следствия от управленска безизходица. Да имаше мегдан, как ли пък щяха да ги подават!
Всуе беше
и гладът
предишен
А какво стана, когато Едвин гладува по Любен-Берово време? Нищо преломно. Просто като преустанови стачката, премиерът се яви на телевизора и каза: „Радвам се, че Сугарев премина към нормален хранителен режим…“
Тъй че по-разумно и по-полезно за обществото е, ако гладуващите се захранят и се захванат здраво за писалките, клавиатурите или друг там инструмент и да нанаждат акъл на опростялото население.
Всуе са другите подвизи.
Поети, яжте и пишете!
Споделете текущата публикация:
