Каква част от обществото се включва в антиправителствените протести, е една от най-добре пазените тайни в държавата. Официалните данни на МВР са все по-противоречиви дори когато протестиращите запълниха целия булевард от Орлов мост до „Плиска“. Що се отнася до подкрепата конкретно на исканията за оставка на кабинета „Орешарски“, веднага след номинирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС тя беше 53%. Как се е променила на 25-ия ден от протестите, не мога с точност да кажа. Правят обаче впечатление два паралелни процеса. От една страна, въпреки летния период и въпреки факта, че не всички хора излизат всеки ден, плътността на протеста не намалява. Което по най-груби сметки означава, че съвкупният брой на хората, които участват, е поне 7-8 пъти по-голям от тези, които излизат в един отделно взет ден. В провинцията започва да се усеща и един процес на идентифициране на младите хора с техните връстници по софийските улици. Свободата на изразяване, стремежът към създаването на своего рода общност след дълги години самоизолация и затваряне в частния живот стават заразителни. Младата средна класа, бидейки основен сегашен и бъдещ данъкоплатец, започва да усеща силата си. От друга страна обаче, управляващите бързо изработиха образа на врага – безплатните непротестиращи срещу платените протестиращи; социалният пакет срещу гражданските искания за оставка; нов Изборен кодекс срещу нови избори и пр. По същия начин както Ердоган мобилизира провинцията срещу площад „Тахир“, така управляващите и „Атака“ мобилизират усилия, за да изградят обществена неприязън срещу „шепата протестиращи“. Създаването на враг, скандалите и противопоставянето са добре познат начин за прибиране на разколебаните избиратели. В резултат днес гласовете против оставка на правителството може и да са по-малко, но вероятно са по-сплотени. Прави впечатление, поне медийно, че говорителите на управляващите втвърдяват тона и изострят атаките си. В чисто партиен план това сплотява привържениците им. Проблемът за тях е, че не ги увеличава. Управление, за което са гласували една пета от пълнолетните избиратели (1 млн. и 300 хиляди общо са гласовете за БСП и ДПС), изначално не може да разчита на широка подкрепа. Затова, чисто логически, би било нормално да търси разширяване на базата си – и в парламента, и извън него. Вместо това управляващите още първите дни прегърнаха стратегията за една „висяща“ (на гласа на Сидеров) демокрация. Очевидно тактиката им е да създават разделителни линии, да помпат напрежение, да покачват социалното недоволство. И резултатите вероятно ще се видят през есента. Моето виждане е, че разделението и противопоставянето на отделните социални групи в обществото е тактика, която БСП възприе като кризисен пиар. Затова прекалено спокойният ход на протестите, присмиващ, а не истеризиращ напъните за очернянето им, изнервя управляващите. Очевидно е, че ако всички се приберат по домовете си, БСП не би възразила и ще се опита до изборите през май да възстанови загубите. Тъй като обаче такъв сценарий не изглежда много реалистичен, тя играе по план Б – опитва се да мобилизира провинцията срещу софиянци, забравяйки вероятно какъв е делът на мигриралите от страната към столицата през последните години. Колкото до ГЕРБ, ситуацията при тях не е еднозначна.Протестите активират говоренето срещу тях, но и не раждат до момента консолидирана алтернатива на БСП. В общи линии, с малки загуби, те остават вероятно на позициите си от преди протестите. Картината в парламента е отражение на нагласите в обществото, а нагласите днес вече са различни от тези в навечерието на изборите на 12 май. Два факта обаче мога да откроя. Първо, само за около месец паднаха маските от такива подръчни продукти на политическото инженерство като „Атака“, РЗС и пр. На днешните протести, за разлика от февруарските, тях ги няма. И второ, ако видим накъде се насочва социалният натиск днес, включително и от вътрешнопартийните опозиции, можем да предположим, че в един скорошен следващ парламент ще има по-ясно изразени ляв и десен блок, а тежестта на политическото балансьорство, взело формата на откровено изнудване в 42-то народно събрание, дори и да не изчезне, ще намалее. Избори през есента биха протекли в условия на по-висока социална енергия, контрол и активност, включително и по-силен натиск за промяна в начина на вземане на решенията вътре в партиите. При тези предпоставки би намаляла относителната тежест на националистическите партии, за които вече споменах, но и на други инженерни формирования. От друга страна, активните социални движения създават по-големи шансове да се родят реформаторски политически проекти и в ляво, и в дясно. Което неизбежно би съдействало за разграждане на олигархичния модел и за повишаване на критично ниското доверие в политическите институции. Избори през пролетта ще се проведат след период на продължителна криза, поляризация, дестабилизация и противопоставяне. Разочарованието ще доведе до нова емиграционна вълна на поколението, което сега най-активно протестира. На сцената ще останат традиционните твърди партийни ядра и корпоративният вот на демографски все по-застаряващата ни страна. Това увеличава шансовете на сегашните елити и на популистките проекти, но цената ще я плати цялата страна – и бизнесът, и активното население, и хората, разчитащи на помощ от държавата.
Споделете текущата публикация:
