Управляващите се отказаха да вдигат минималната заплата от 1 октомври т.г., както бе записано в плана на премиера Пламен Орешарски. По-реалистично е това да стане от 1 януари 2014 г. Причината за отлагането били проблемите в приходната част на бюджета, както и договорени, но невключени в разходната част плащания. В платформата за управление на Орешарски бе отбелязано, че минималната заплата ще се увеличи от 1 октомври. От БСП коментираха неофициално, че това е жест към бизнеса, който и в момента е силно затруднен заради кризата. „Въпросът с минималната заплата е отворен и ще бъде поставен за разглеждане в тристранката“, увери министър Хасан Адемов. Все пак той поясни, че увеличението до обещаните 450 лв. в края на мандата на това правителство ще става с малки стъпки, като на първия етап ще е с 20-30 лв. Според него е по-добре това да стане от 1 януари, като необходимите средства бъдат разчетени в новия бюджет.
Работодателските организации също смятат, че актуализирането на минималната заплата не трябва да става в течение на годината, а да съвпада с началото на бюджетната процедура. „Така фирмите може да планират разходите си за годината и да има предвидимост“, коментира Димитър Бранков, зам.-председател на БСК.
Синдикатите, които настояваха най-ниското месечно възнаграждение да се вдигне от 310 на 340 лв. още от 1 юли т.г., обаче смятат, че извинението с недостатъчно приходи в бюджета не е основателно. „Вдигането на минималната заплата има неутрален ефект върху бюджета, защото наред с по-големите разходи за труд в администрацията се получават и по-големи приходи от данъци и осигуровки“, заяви Любен Томев от КНСБ. По сметките на синдикатите от увеличението ще бъдат засегнати 130 000 души. От тях 105 000 са в частния сектор, а останалите 25 000 в държавната и общинската администрация.
Преди решението за размера на минималната заплата обаче тристранката трябва да приеме механизъм за актуализацията му всяка година. Целта е това да става прозрачно при обективни критерии. За фирмите е важно да се съобразят с възможностите на икономиката, защото има пряка зависимост между повишаването на минималната заплата и ръста на безработицата, заявиха от БСК. Другият важен за бизнеса критерий е минималната заплата да не надхвърля 40% от средната.
Нямаме намерение да премахваме максималния осигурителен доход, обясни пък още червената депутатка Корнелия Нинова. Тя припомни обаче, че БСП е заложила в програмата си таванът, върху който се плащат осигуровките, да се увеличи до 3100 лв. В момента максималният осигурителен доход е 2200 лв.
Споделете текущата публикация:
