Някои вредни навици са в основата да желаем още храна, дори веднага след обилно хранене. Основно този механизъм се задейства, когато е нарушена възможността на организма да използва правилно лептина – „хормона на глада“. Той диктува на мозъка, кога е прието достатъчно количество храна.

Газираните продукти, студените чайове и други подсладени напитки са сред основните виновници за импулси на глад, водещи до преяждане. Високото съдържание на фруктоза в тях пречи на метаболизма на лептина, заради което мозъкът продължава да изпраща сигнали за глад.

Готовите храни често имат високи, макар и законови, нива на химикала бисфенол-А или BPA. Американският департамент за храни и лекарства наскоро изрази притеснения, че това съединение може да вреди при честата консумация на храна от пластмасови опаковки и да предизвиква рязко повишаване на нивата на лептин. Това, според изследователи от университета „Харвард“ води до затлъстяване и сърдечносъдови проблеми.

Понякога не вредните храни, а неправилното хранене могат да създават този проблем. Например при дехидратиране в мозъка може да настъпи объркване. Специалисти диетолози съветват след добро хранене да се изпива по чаша вода. Ако чувството за глад не отминава до час, е възможно наистина да е глад, но ако отмине – значи просто грешим в тълкуването сигнала на мозъка и вместо за жажда го приемаме за глад. Пропускането на закуска или твърде оскъдната такава също води до изблици на глад: ако сутрин не се приемат поне 400-500 калории, през деня се наблюдават силни флуктоации в нивата на инсулин и кръвна захар, което подтиква към излишно хранене.

Нездравословното хранене има и друг негатив, пряко отразяващ се на чувството за глад: ако не се ядат достатъчно зеленчуци и плодове,  настъпва недостиг на витамин B₉, фолиева киселина. Тя, заедно с витамин K, регулира нивата на инсулин в кръвта, а при техния дисбаланс апетитът трудно може да бъде задоволен.

Не на последно място, стои и чисто психологическият фактор. Освен при стрес, засищането е трудно постижимо и при скука. Мнозина биха отишли да проверят „какво има в хладилника“ по всяко време на денонощието, просто защото са отегчени или не могат да заспят. Психолози от университета „Флиндърс“, Австралия, са открили любопитен начин да се справим с това желание: визуализация.

Как да го постигнете желания ефект? Представете си най-любимото ястие или това, което бихте могли да си набавите съвсем скоро. Прекарайте поне една-две минути в мисловно описание на това ястие – представете си всяка негова характеристика: форма, вкус, мирис, консистенция. Ако за това време се разсеете, не успеете да се съсредоточите само върху храната или изведнъж тя не ви се струва чак толкова привлекателна, значи не изпитвате глад, а просто сте отегчени.