От много години безвмълвно, почти като зрител на театрално представление, проследявам правилото за безотказното пробуждане на „наполеоновия комплекс“ в определен типаж мъже. Предпочитащи от всичко най-много да ги наричат мъжкари. При това – често. И по възможност шумно. Толкова, колкото те заявяват присъствието си навсякъде, където се появат, парадирайки с букет от качества. За да не ги пропусне някой. Най-често – в раздаването.
И доказателства за възпроизводството на този вид, уви, се намират на всяка крачка. Всеки ден. До почти всеки голям джип. До всеки чифт дълги крака, украсени със силиконов балкон, зад табелите с големи титли и, разбира се, зад голеееееми банкови сметки .
Тези дни лидерът на Атака Волен Седеров особено интензивно върти Наполеон в съзнанието ми. С опитите си да се надскочи – като лидер, като мъж, като национално значим, незаменим и пр. Като нещо, което, като се заслушаш в логореята му, най-често се оказва чиста проба нищо. Или още по-зле – купчина словесни нечистотии, насочени със злост срещу човешко същество или общност от такива.
Какво имам предвид?
В серията последни здрави изпускания на комплекси този супермачо прати в кухнята по печката водещата Лора Крумова, която дръзна да го светне, че има поведение на лумпен. После пална червен фенер пред дома на „Господарите на ефира“ Рачков и Мария, като нарече лъчезарната блондинка с непристойни думи и и лепна навици на любовчийка. Мъжествената същност на Лидера обаче не спря с напора за изява и засипа яко националните телевизии със словесна помия, като ги обвини във всички възможни и невъзможни манипулации на света.
Междувременно СуперВолен демонстрира важността и тежестта си, като направи показно на т.нар. упраляващи – не се яви в парламента и показа на БСП и ДПС кой всъщност свири първа цигулка и на чии…плещи се крепи властта в държавата.
Това лично на мен ми дойде вповече, тъй като от години не успявам да оценя качествата на този човек като политик, но се стремя да уважавам правото на всеки да харесва и изповядва онова, което е най-близо до сърцето му. Или до джоба му. Или до специфичните зависимости на…физиката и интелекта му.
Накратко – самовъзпитавам се на толерантност.
Както и да е.
Ако Волен беше луд, както мнозина смятат, щях да си кажа – какво пък толкоз, кой не е луд в този откачен свят и в тази наша още по-нелогична държава.
Само че, аз, за разлика от мнозина, не считам, че Волен е луд. Напротив. За мен това е човек, който прекрасно експлоатира интелектуалния си потенциал. Доколкото го има – му стига. Точно така, както брилянтно контролира и т.нар. си лудост и скандалност. И със завидни умения презентира себе си на най-високата цена, която ситуацията позволява.
Точно затова появата му с полицейска палка в ръка в Народното събрание (за да се пази от уличните псета) преля чашата. И рязко ме свали от възвишената форма на самовъзпитание – да зачитам различните и техните специфични отклонения.
Казах си: Кой е този човек, че ще си позволява да обижда репортери, да блъска и да крещи като невръстеник на всеки, който не изпада в екстаз от допира до ореола му, да нарича всички, които не го харесват – псета?
Какви сме ние, че позволяваме всичко това?
Ако на БСП и ДПС този блеснал поглед им е жизненоважен, за да се порадват на властта, защо журналистите и ние гражданите му го позволяваме? Нима налудничавото поведение вдига рейтинги и качва авторитет?
Акцията ИгнорВолен бе първата стъпка, но се оказа повече фасадна, площадна и засега – безрезултатна.
Ситуацията днес е по-благодатна от всякога за четвъртата власт да приключи „феномена Волен“. От раз. И, ако не за винаги, то поне – за дълго време. Защото свалянето на този човек от фокуса на публиката е най-сигурният начин за неговото зануляване. И, съгласете се – най-справедливото житейско стечение в политическото битие на медийния продукт „Волен“. Роден от телевизия. И…занулен по същия начин. С натискане на копченцето OFF. Почти библейски. Пръст от пръстта, пепел от пепелта…
Споделете текущата публикация:
