Научен съм да живея сериозно, без да се вземам насериозно!, казва най-младият от кандидатите за кмет на Варна
Иван Портних е един от деветимата кандидати за кмет на Варна. Мениджърът-политик се впуска за пръв път в надпревара за стола на градоначалника на морската столица. Претендентът на ГЕРБ е с особено пъстра и впечатляваща биография за своите едва 36 години. Завършил е „Международни икономически отношения“ в Университета за национално и световно стопанство, има магистърска степен по бизнес администрация от Франкофонския институт за администрация и управление и от университета в Нант. Специализира хотелски мениджмънт в университета „Корнел“, САЩ. От 2001 г. досега Иван Портних е първо финансов директор, а след това генерален мениджър на комплекс „Гранд хотел Варна”, който включва 5 печеливши хотела, стадион и други спортни съоръжения, конферентен център, спа, паркове, плажни атракциони. Преди да стане шеф на Гранда (след конкурс с 500 конкуренти), е работил в „Данон“. В политиката е едва от година и половина, но вече се е устремил към кметското кресло и е един от основните претенденти за него. Пред „ШОУ” непринуденият, но и делови Иван Портних разкрива защо от преуспял бизнесмен е решил да се превърне в политик, кое според него би го направило успешния кмет на варненци, както и неизвестни на широката публика факти за него самия.
· Г-н Портних, излязоха доста скандални твърдения за Вас и Вашето семейство – за съмнително забогатяване, конфликт на интереси и т. н.
– За съжаление, това са поредните избори, на които не виждаме сблъсък на тези, идеи и програми, а на манипулативно фабрикувани компромати. Никой от моите опоненти не излиза с ясен ангажимент – какво и как може да направи за оставащите две години от кметския мандат. Повтарят се вечни рефрени и се обещават щедро невъзможни неща. Тъжно е, че тонът на кампанията е компроматен и манипулативен и се използват методи, познати от парламентарните избори. Отговорих на тиражираните по мой адрес манипулации с документи, от които ясно се вижда, че всички твърдения са лъжи, явни спекулации, скалъпени и съшити с бели конци. Длъжен бях да застана пред варненци и да покажа тези документи не за друго, а защото те заслужават да знаят кой се бори за тяхното доверие. Някои от обвиненията бяха толкова нелепи и лесни за проверка, че лансирането им означава липса на уважение към електората, зрителите и читателите на определени медии, които прокараха тези манипулативни твърдения. Тъжно е, когато някои хора не могат да измислят нищо смислено, а разчитат на изкуствено създадени скандали. И когато не успяват да оборят идеите, програмата ми и най-вече – свършеното от мен, се търсят такива похвати за манипулация на варненци…
– Повтарям, че имаше крайно много неистини и това бе една от тях. Те ясно бяха опровергани, при това не от мен, а от документите и конкретните цифри в тях. Никога не съм бил служител на Община-Варна и не съм работил в нея. В политиката – като общински съветник, съм влязъл през ноември 2011 година. За това ми се полага възнаграждение от около 160 лева на месец и тези средства аз дарявам за различни каузи, които подкрепям. В същото време съм продължил работата си на успешен мениджър на печеливш туристически комплекс с много награди.
– Крайно време е да оставим в миналото илюзията, че липсват възможности и пари за развитието на града ни и да чакаме все някой „да ни оправя”. Било то правителството или пък друг… Пътят на Варна е ясен – европейско развитие с европейски средства! Нужна е активна работа по европейските проекти. Нещо, което аз вече съм задвижил. В момента в ход са европейски проекти за 270 милиона лева. През последните 10 месеца основната ми работа е била да съдействам за реанимирането на тези проекти и благодарение на усилената ми работа те са на финалната си права. А от първи януари се отваря следващият програмен период, в който Варна ще може да усвои над половин милиард от европейското финансиране. Ако добре си напишем „домашното“ сега. Ясно е за всички, че подобен обем средства не може да бъде осигурен нито от бюджета на общината, нито от държавата, а единствено и само по европейските програми. Много е важно това да бъде разбрано, както и че останалото – да чакаме пари от което и да е правителство, например, е илюзия, която не трябва да бъде поднасяна на варненци…
– Имало е подценяване на европроектите като начин за развитие на града. Това трябва да се преодолее и през последните месеци активно съм работил в тази насока, както вече споменах. Доказал съм, че мога да пиша и печеля проекти. При това – правя го по-добре от другите! Ако бъда избран за кмет, гарантирам, че Варна ще е отличникът по печеленето на европроекти и по усвояване на европейски средства! Крайно време е да сложим Варна на картата на европейското финансиране!
– Допреди година и половина не съм мислел да се занимавам с политика, но виждайки потенциала на града, както и че той не се използва пълноценно по отношение на европейските проекти и туризма, прецених, че трябва да се опитам да променя нещо, а не да стоя и да критикувам, без да се постарал да донеса ползи за града ни. Това беше моята мотивация да се включа в политиката.
– Като човек, работил активно по европроекти и който през последната година е бил председател на комисията по финанси и бюджет, видях огромен резерв . Или по-конкретно казано – потенциал в приходната част и много по-рационално използване на разходната част на бюджета на общината. Смятам, че може да бъде направена нова конструкция на работа – европейски средства и силен общински бюджет с ясни приоритети. Тогава нашият град наистина може да се преобрази, да се даде въздух на икономиката му, да има нови работни места за хората и те да живеят комфортно – със самочувствие на жителите на морската столица на България!…
– Това е въпрос към предходната управа и екипа, който е управлявал града досега. Не мога да давам отговори защо назад във времето са били подценени европроектите, а улиците не са асфалтирани по начин, по който трябва. И не това всъщност е важното, а друго – какво ще се направи оттук насетне… Мога само да кажа, че като председател на бюджетната комисия успях да намеря резерви в бюджета на общината и 6 милиона и половина да се отделят за преасфалтирането на булевард „Сливница”. Т . е. – може! Но самото изпълнение и контрол – това е работа на кметската администрация. Към която аз лично никога не съм принадлежал!
Христо Бозов като временен кмет, тъй като започнал проверки в общината.
Самият Бозов коментира уволнението си така – „някои хора се уплашиха от
мен, но аз ще продължа да работя за прозрачна община“?
– Това са свободни интерпретации по темата на г-н Бозов. Истината е, че
от управленски постове бих махнал не само него, а всеки, който е податлив
на корупция. Дори през ден да сваляме временни кметове, усилията ще си
струват, защото ще бъдат в интерес на варненци.
– Абсолютно същият модел се прилага и при „проекта Чавдар Трифонов”, който очевидно е продукт на сериозен пиар и селекция, зад които официално застава Иван Костов. Но гледайки инициативния комитет, който издига, официалната кандидатура на „проекта Трифонов”, се създава усещането, че финансирането му (което виждаме, че надхвърля законоустановените средства за независима кандидатура), от една страна, идва от хора, съдействали за унищожаването на варненската корабостроителница като водещо предприятие. От друга страна – там са и личности, свързани, меко казано, със скандалната фирма за „синята зона” във Варна…
– Нелепо е да се твърди, че съм свързан с ТИМ, по простата причина, че дори в професионалния ми живот на мениджър съм бил в конкурентни отношения с тази структура. Знаете, те имат също хотели и инвестиции в туризма. В действителност аз се явявам тяхна пряка конкуренция на пазара…
– Ако получа доверието на варненци, от първия ден ще бъда кмет на всички тях без каквито и да било политически пристрастия и ще работя единствено и само за интересите и развитието на града.
– Моето израстване и просперитетът ми започват с моето образование. Завършил съм две висши образования – „Международни икономически отношения” и магистърска степен по „Мениджмънт и бизнес администрация”. Що се отнася до моето професионално развитие – явих се на конкурс за работа като финансист в „Балкантурист”, в който участваха над 500 кандидати, и го спечелих! И се гордея с това. Преди това работех в „Данон” с чудесна перспектива за професионално развитие. След спечелването на конкурса постъпването ми в „Балкантурист” и показаните резултати в работата се запознах с Илия Павлов. Получих възможността да стана финансов директор на „Грандхотел Варна”, а впоследствие – на база нови резултати, поех функциите на генерален мениджър на комплекса.
– Не съм станал милионер на 25 години по простата причина, че на тази възраст започнах професионалната си кариера. Относно доходите си мога да кажа, че съм публикувал и декларирал в Сметната палата всички възнаграждения, които съм получил като мениджър, и това може да се провери от всеки. Колкото до имотното ми състояние, през 2007 година купих на публичен търг от съдия-изпълнител и с помощта на заеми един парцел в КК „Свети Свети Константин и Елена”, в който видях потенциал. След това сключих договор със строител, който построи сграда, от която аз като обезщетение ще получа около 1200 квадратни метра застроена площ. По пазарни цени в момента квадратният метър върви между 900 и 1100 евро. Именно тези пазарни цени дават основание да се смята, че тази застроена площ струва 1 милион евро… Реално аз оттам остойностявам имотното си състояние, а не че кеш съм толкова богат в действителност (усмихва се – б. а.).
– С ясни тези и с придобит опит. Аз съм резултатен човек и съм го доказал. В кампанията поемам единствено и само ангажименти, които знам как мога да изпълня. Две години минават бързо, а аз съм млад човек, който тепърва ще търси развитие и растеж. Казвам на варненци, че ще направя неща, за които действително съм убеден, че ще успея да ги постигна за тези две години. И ако бъда избран за кмет, искам, след като тези две години изтекат, да мога се изправя пред хората, които са ми гласували доверие, и с високо вдигнато чело да кажа, че съм свършил това, за което съм поел ангажимент и за което са ми повярвали.
– И до днес помня една лекция във франкофонския университет. Тогава един от преподавателите – мъдър французин, даде ценен съвет на нас, младите студенти: Да живеем сериозно, без да се вземаме насериозно… Тези думи оставиха много сериозен отпечатък в съзнанието ми. И в професионалния, и в личния си живот често се сещам за тях.
– Без да съм се вземал на сериозно, в професионалния си живот съм бил винаги работохолик и перфекционист, така че това са две неща, които не пречат едно на друго. Като мениджър работният ми ден никога не е бил по-малко от 16 часа, включително през почивни дни, празници и т. н… За да се постигат резултати, просто трябва работа. Освен условието да имаш качества, е нужно и друго – много да работиш (усмихва се – б. а.). Ако бъда избран за кмет на Варна, нито аз, нито екипът, който подбера, ще работим по-малко.
– Хора с доказани професионални качества, които милеят за града, вярват, че развитието на Варна е кауза, и работят всеотдайно за постигането й! Каузата е – да направим Варна град, с който всички да се гордеем и в който хората да живеят добре. Защото в крайна сметка целта на всяка политика и управление би трябвало да е по-добрият живот на хората.
– Ще забраня движението на автомобили в Морската градина…
– Безкомпромисността към корупцията трябва да е принцип на управление, а не лозунг. Аз съм млад човек и съм убеден, че стилът на управление както в града, така и в държавата трябва да се променя радикално. Липсата на каквато и да било толерантност по отношение на корупцията е нещо, което се разбира от само себе си. Въпросът е, че освен контрол трябва и мениджърски подход, защото само с контрол не се случва нищо. Нужни са подход, визия за проекти и как те да се печелят. Изпълнението не тези условия дава развитието на града.
– Абсолютно! Защото Варна има огромен потенциал, който не се използва, и ако това бъде променено от човек с правилна визия за нещата, това може да донесе бързо развитие на града и икономиката ни.
– Имате интересна фамилия, която не подсказва български произход…
– Плод съм на студентска любов. Майка ми е учила в Москва и там се запознава с моя баща, който е руснак. След като майка ми завършва образованието си, двамата заживяват в България. Аз самият съм роден тук, целия си живот съм живял в България.Тук срещнах и жената на своя живот (усмихва се – б. а.). Запознахме се съвсем случайно през 2003 година… И много бързо след това се оженихме. Стана буквално месец след първата ни среща… Беше едно от тези запознанства, които се наричат любов от пръв поглед (усмихва се – б. а.)… Сега съм щастливо женен, имам едно дете – син, който се казва Николай и е почти на 4 години. Но се надявам да не спираме дотук и да имаме още деца… Поне три (усмихва се отново – б. а.).
Орлин Филиповски, в. Шоу
Споделете текущата публикация:
