Лекарско безхаберие уби дъщерята на Христо Ботев – Иванка.
През есента на 1906 г. неколцина столични доктори не обърнаха внимание на нейните болежки и изпуснаха пациентката. Загубата беше двойна, защото Иванка Ботева чакаше дете. Нелепата смърт скъса родовата нишка на поета – днес той няма преки потомци.
На 17 май 1876 г. Ботев пише на жена си Венета: „Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящият те Христа.“
Когато баща й минава Дунава с „Радецки“, Иванка е пеленаче. След Освобождението Ботевото семейство се преселва в Търново. Иванка завършва четвърто отделение и е настанена в пансиона на мадам Брок. После е пратена във Виена, където учи в „Нотър Дам дьо Сион“. През 1890 г. се връща и постъпва в Търновската девическа гимназия.
Висшето си образование Иванка завършва в Женева. Там Ботевата щерка се дипломира като лисансие по социални науки. Стройна, с волевипрофил, искрящи очи и буйна кестенява коса,
така я портретува нейният състудент Петър Нейков.
„Това, което ми произведе най-силно впечатление, беше решителността и прямотата в словата й. В тях се проявяваше дух на трезво съзнание, самостоятелност и липса на предразсъдъци“, пише в спомените си той.
На 8 януари 1906 г. Иванка Ботева се венчава за Стоян Христов. Той е доктор по икономика, работи в Българската земеделска банка. Двамата се местят от Търново в София, настаняват се в хотел „Континентал“. През октомври младата невеста започва да се оплаква от гърло.
Доктор Христо Татарчев първи преглежда болната. Той е учил медицина в Цюрих, завършил е в Берлин. Лекарят наднича в гърлото на Иванка и заключава, че няма нищо опасно. Тя обаче не се чувства добре и на 29-и, неделя, вика в хотела доктор Стефан Сарафов.
„Имаше 38,5 температура, обща разбитост, пулс 110 и болки в гърлото, повече от дясната страна; гълташе мъчно и говореше през носа; забелязваше се обща червенина на гърлото и подутост на дясната сливица, както беше подута и съответствующата външна страна на врата“, описва състоянието й той.
„Ангина“, поставя диагноза лекарят и съветва Иванка да постъпи в неговата лечебница.
По онова време у нас практикуват около 650 доктори, а Стефан Сарафов е светилото в бранша. Завършил е медицина в Париж, работил е при прочутия професор Пиер Потен.
През 1900 г. заедно с още двама колеги Сарафов открива първата частна клиника в България. Сградата в центъра на София е взета под наем от милионера Тодор Балабанов. В това уж най-модерно болнично заведение обаче все още церят с пиявици зад ушите.
Състоянието на Иванка Ботева видимо се влошава.
Отокът на гърлото расте, температурата се качва на 39 градуса, пулсът е 120 в минута. Нервна възбуда и безсъние допълват клиничната картина.
За да пребори болестта, Сарафов прилага следното лечение: „Промивки на гърлото с 3-4 литра разтвор от лизол или слаба кислородна вода; общи вани на 36-37 градуса целзий; пиявици зад ушите; лед на главата; компреси около врата; всекидневно впръскване 1-1,1/2 литра изкуствен серум; впръскване с кофеин, камфор и коларгол.“
Ефектът е почти нулев. През нощта срещу вторник в гърлото на пациентката зейва язва, от която потича гной Вечерта на същия ден температурата вече е 39,5, а в сряда заран пулсът отслабва. Следващите дни бременната става все по-зле. Отокът спада малко, но температурата се качва на 41 градуса, а пулсът стига 130 удара. „Печалният изход последва от колапс на 7-й ноемврий сутринта“, сухо регистрира Стефан Сарафов.
Правена ли е операция, е главният въпрос след смъртта на Иванка. В София плъзва слух, че дъщерята на Ботев е умъртвена с несполучлива хирургическа намеса.
Венета Ботева твърди, че не е имала намерение да рови обстоятелствата около трагичната кончина, но реакцията на доктора я хвърля в недоумение.
„Няколко дена след смъртта обаче аз останах като гръмната, като се научих, че във в. „Ден“ се появило „опровержение“ от санаториума на г. д-р Сарафов по смъртта на дъщеря ми Иванка, в което се казвало, че „мълвата, какво в санаториума била извършена операция на покойната Иванка Ботйова, е мълва тенденциозна, злонамерена, тъй като подобна операция не е извършена, понеже не станало нужда от такава“, пише сломената майка.
„За мене стана ясно, че тука има нещо загадъчно, тъмно, което трябваше без друго да ми се обясни“, добавя Венета. За да се добере до истината, тя обнародва „Отворено писмо до санаториума на г-н д-р Ст. Сарафов по повод смъртта на Иванка Ботйова-Христова“.
Брошурата веднага е разграбена и днес е библиографска рядкост. Публикуваните в нея документи доказват, че служителите на Хипократ са демонстрирали престъпен непрофесионализъм.
„Д-р Сарафов, като прегледал в първите дни на болестта гърлото на покойната ми дъщеря Иванка, казал, че в два-три дена щяла била да оздравее и нямало нищо опасно“, разкрива Венета Ботева.
Шефът на клиниката изпуска началото на заболяването, което е решаващо за пресичане на възпалителните процеси, коментират медици. Когато пациентката се влошава, екипът на Стефан Сарафов се паникьосва и предприема рискована интервенция.
„Г-н д-р Михайловски изследва със сонда раната; оказа се, че няма задържане на гной; по този начин се разшири и отвърстието на раната“, признава Сарафов. „Изследването стана в присъствието на съпруга на болната“, измива си ръцете той. Парижкият възпитаник твърди, че разширяването на раната не е операция.
Д-р Асен Кермекчиев е на друго мнение „Под думата операция – сочи той – се разбира активната намеса на лекаря хирург. Макар известно число операции да се извършват без проливане на кръв (катетеризъм, литотриси), голямо число от тях обаче дозволяват разширения, разрязвания и отрязвания повече или по-малко значителни.“
Този теоретичен спор не може да бъде решен и от Българския лекарски съюз.
Смъртта на Ботевата дъщеря разклаща реномето на Сарафовата клиника. „Между това, ако бяхте казали, че положението е тъй опасно, щяхме да заведем болната във Виена или да повикаме някой лекар от странство“, упреква Венета доктора.
Ботевата вдовица свидетелства, че условията в болницата не са на нужното ниво. В стаята на Иванка било студено, храната не се подтопляла. Стаите са тесни и не се проветряват. Шумно е, защото коридорът служи за чакалня. Прислугата е недостатъчна, а служителите в бели престилки
се държат надуто, отбелязва тя.
След тези изявления Стефан Сарафов започва да се страхува за клиентелата си. Известни личности посещават неговия кабинет. Иван Вазов например също страда от гърло и се консултира с ученика на проф. Потен.
„Санаториумът желае да възстанови правдата по съдебен ред“, заявява Сарафов. „Но никой няма да се забрави дотам, щото да води по съдилищата вдовицата на Христа Ботева“, прави уговорка той. Дело за клевета е заведено само срещу д-р Асен Кермекчиев.
„И аз съжалявам, че д-р Сарафов не иска да ме даде под съд. Аз съм се решила и съм готова, защото след като се изгуби милата ми, единствена и незабравима дъщеря Иванка, за мене навсякъде е черно и тъмно“, пише покрусената Венета Ботева.
Вдовицата на поета с 30 лева пенсия
Cамо 30 лева пенсия получи вдовицата на Христо Ботев от Народното събрание. С ходене по мъките Венета се опита да удвои парите, но срещна яростната съпротива на охолните депутати.
През 1880 г. Второто обикновено народно събрание приема „Закон за подобрение положението на бедните от поборниците в разните движения за освобождението ни и на семействата на загиналите от тях“.
По силата на този документ народните представители гласуват на Венета Ботева 30 лева пенсия. Самите те вземат 15 лева дневни пари. Тоест за два дни мъдреците в камарата получават толкова, с колкото вдовицата на поета трябва да преживее цял месец.
„За какво по-напред!“, кърши ръце Венета, скланя глава и се унижава. През 1885 г. председателят на Четвъртото обикновено народно събрание получава следното
ПРОШЕНИЕ
от Венета Хр. Ботева за
увеличаване пенсията
й, покорна молба
Както ви е известно, Господин Председателю, покойният герой Христо Ботев след смъртта си остава едно малолетно момиченце – Иванка. Грижите за отхраната и възпитанието на това дете беше възложена на мене – неговата майка…
Нашето честно правителство, като взе предвид, че аз съм една слаба и до крайна степен бедна жена вдовица, съгласно съществуващия в отечеството ни „закон за подобрението (положението) на поборниците и на семействата на загиналите“, не закъсня да ми се притече на помощ, като ми определи ежемесечна помощ от 30 (тридесет) лева, от която пенсия днес се ползвам, но тъй като това момиченце от година на година расте и разноските за храната, облеклото и възпитанието същевременно се уголемяват, то тази пенсия става недостатъчна за тая цел.
Заради това най-покорно ви моля, господин председателю, да благоволите и изходатайствате пред високопочитаемото Народно събрание, щото пенсията ми да се увеличи от 30 поне на 60 лева за в месец, за което ще бъда заедно с детето си вечно признателна. При настоящето прилагам едно общинско свидетелство под № 66 за материалното си състояние.
г. Търново, 16 януари 1885 г.
Покорна просителка:
Венета Рашева Ботева
Председателят Стефан Стамболов остава глух, макар че в хъшовските времена Ботев е поделял с него залъка и поезията си. Името му стои върху знаменитите „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“ (1875).
През 1894 г. Стамболовият режим пада. На власт иде Народната партия, известна като партията на милионерите. На председателското място в Осмото обикновено народно събрание сяда баснословно богатият Теодор Теодоров.
На 12 ноември Венета Ботева му пише:
Господин Председателю,
След Освобождението на България, когато се събра Първото българско народно събрание през 1879 г., ми се отпусна една пенсия от 30 лева месечно, която получавам и днес.
Като съм изпратила дъщеря си Иванка да се учи в Женева, а пособието, което негово царско височество и отпуща, наедно с 30 лева пенсия не са достатъчни за нейното поддържане, а аз не притежавам големи средства, затова най-покорно моля почитаемото Народно събрание, като земне предвид заслугите, които баща й Христо Ботев е принесъл на отечеството ни, и незначителната пенсия, която получавам, да благоволи да увеличи пенсията, за да мога да улесня издържането й в странство.
Смея да се надявам, че почитаемите български представители ще земнат предвид молбата ми, особено като се поставят в паралел лица с несравнимо по-огромни средства от мене и получават пенсии двадесет и тридесет пъти по-големи.
С почитание:
Венета Хр. Ботева
Теодор Теодоров пуска молбата в Прошетарната комисия. „Комисията реши да се докладва в Събранието с мнение, за да й се увеличи пенсията на 60 лв.“, пише в резолюция върху документа. За депутатите обаче двойното увеличение е кощунствено разхищение! „Да се съберат сведения за материалното й състояние“, е волята на депутатите, отразена в друга резолюция.
Една година парламентът проучва милионерка или не е Венета Ботева. Разследването е отразено и в пресата.
Това унижение вдовицата на поета не може да преглътне и на 17 ноември 1895 г. телеграфира на Теодоров:
Прочетох във вестника, че съм искала увеличението на пенсията ми от 30 на 60 лева. Имам чест да Ви съобщя, г. председателю, че прошението ми е предадено невярно, тъй като не съм определяла сумата.
Понеже събранието е отложило разглеждането на прошението след узнаване на състоянието ми, чест имам да уведомя почитаемото народно представителство, че аз съм подала прошение не защото нямам средства за преживяване, а защото исках да кажа колко получава жената на Христо Ботев, чиито заслуги спрямо нашето отечество са, мисля, по-достойни от заслугите на тези, към които народното представителство се е показало толкова щедро, като им е отпущало по 500-600 и даже 1000 лева месечно.
Нима почитаемото народно представителство мисли, че досега с тези 30 лева месечно ми е било възможно да се издържам и че 30 лв. са достатъчно възнаграждение? Нима българският народ така цени заслугите на своите синове, които са паднали жертва за отечеството?…
Докога ще съществува тази грамадна разлика в пенсиите? Аз се отказвам от своята нищожна пенсия и изказвам моето искрено желание да се разпределят всекиму според заслуженото и моля Вашето разпореждане за отнемането й.
С почитание:
Венета Хр. Ботева
РОСЕН ТАХОВ, в. „24 часа“
Споделете текущата публикация:
