Отчаян съм от обществено-политическата ситуация, в която изпадна България след предсрочните парламентарни избори. Държавата има нужда от ново правителство, защото сегашното се потопи тотално. Това заяви в специално интервю за ТОП НОВИНИ и ВАРНА ЕКШЪН от верандата на фамилната си къща в Морската градина потомственият дипломат Иван Станчов. Той е бивш министър на външните работи в служебното правителство на Ренета Инджова и експосланик на България във Великобритания. Бил е съветник по външнополитическите въпроси на президентите Петър Стоянов и Георги Първанов. Дълги години е работил за световната корпорация IBM. Иван Станчов е роден е на 1 април 1929 г. в София. Син е на Иван Д. Станчов и Керълайн Марион Мичел. Внук е на дипломата и политик Димитър Станчов. През 1946 г. семейството му емигрира в Съединените американски щати.
– Г-н Станчов, наблюдавате ли обществено-политическите процеси във Варна?
– Живея тук, когато мога, но имам честта да съм Почетен гражданин на Варна. Като съм тук, съм добре. Протестите, ако са тихи и цивилизовани, аз съм „за”, защото всеки гражданин има право да изрази позицията си. Ако трябва това да се случи чрез протест, когато човекът не е стигнал до някаква друга възможност, мисля, че е нормално за всяка демократична страна.
– Промени ли се нещо във Варна след масовите зимни протести, или се въртим в омагьосан кръг?
– Аз промяна не виждам. За жалост много пътувам напред-назад, но в момента не виждам и се надявам сега да има някакъв резултат.
– Какви резултати очаквате във Варна, след като новият кмет ще работи със стария Общински съвет, който Вие разкритикувахте остро по време на зимните протести?
– Да, и те ме наказаха след това…
– Как Ви наказаха?
– Решиха, че една ивица, която по теория е наша, изведнъж стана „зелена” зона и нищо не може да се прави там. Това, от икономическа гледна точка, може да е пречка, не знам още. Но е малко неприятно, да кажем.
– Вашият протест срещу Общинския съвет беше за това, че се изсичат ценни дървесни видове от крайбрежния скат.
– Моят протест започна не срещу Съвета. Беше срещу областния управител (тогава Данчо Симеонов – бел. ред.), защото той ми прати писмо: „Г-н Станчов, нареждам сеч на всички дървета на ската”. Аз полудях, защото като малък съм живял тук, играли сме като деца, пускахме се по ската. Имаше една хубава алея до долу и това беше рай. Веднага се обадих на кмета, отидох при него, а той вдигна телефона и „рева” все едно не е знаел, че има такава заповед. След това видях, че някой е започнал да сече неголеми дървета, а част от тях бяха изчезнали, което дълбоко ми навреди, защото си бях сложил печка на дърва за през зимата (Смее се…). Не че ми навреди много, но е неприятно, ако е твое – е твое. Уж комунизмът изчезна… Та реагирах и беше много интересно, защото много млади хора дойдоха. Уважавам младите жени, които бяха с бебета и седнаха на улицата. Уважавам и полицията, защото явно не знаеха какво да правят и започнаха малко да бутат насам-натам. Казах на единия: „Вие имате права, аз имам права, не ме бутайте и не бутайте тази жена”. Той ме изгледа, а друг ми каза: „Абе, ти, на твоите години, какво правиш тук?”. Заявих му, че ме обижда, и те така се свиха… Мина добре, много симпатично. Слава богу, че нямаше нетърпение и в едните, и в другите. Но на една друга демонстрация, точно когато си тръгваше Кирил Йорданов, бяха на линия 40-50 полицаи предсградата наОбщината и там отидоха на бой, и стана много грозно. А хоратапросто минаваха спокойно, млади жени с цветя в ръка. Трябва и ние,и полицаите да сме цивилизовани и да работим единно за по-добри резултати за Варна.
– А харесва ли Ви новата Алея на спортната слава, която е продължение на Станчовата алея?
– В петък се върнах от София, видях я и мога да кажа, че няманито една дупка. По старата алея нагоре всичко е продупчено и ако караш колело, е ужас. Виждам, че млади и стари карат велосипеди и явно се радват. Това, което видях, ми хареса. Фактът, че се казва Алея на спортната слава, ме интригува, защото дълго време се казваше Станчовата алея. Отиваше до къщата на дядо ми. Името е на него и му се радвам. Но, от друга страна, намерих за интересно, че на алеята на спорта говорят за олимпиади, а дядо ми, като посланик в Париж, през 1915 г. е сключил договор с Кубертен, президента на Олимпийския комитет, България да стане член. И си казах, би трябвало да сложат табела, че Димитър Станчов е подписал договора с Олимпийския комитет. Но има време да го направим.
– Казвате, че вярвате нещата да потръгнат и да се променят с избора на новия кмет. Но как ще работи той със стария Общински съвет? Трябваше ли да се разпусне и местният парламент след зимните протести, за да има истинска промяна?
– Вероятно кметът ще може да работи нормално, но трябва да работи с хора, които мислят като него. Иначе ще стане голяма разправия, много говорене, и нищо няма да излезе. Аз нямам нищо срещу едикойси в сегашния Съвет. Но ако се поставя на мястото на кмета, мисля, че няма как да свърша нещо, ако хората, с които работя, не са съмислещи.
– Има ли „материал”, както се изразяваше бившият премиер, от който варненци да изберат свои качествени представители в местната власт?
– Мисля, че има хора във Варна, които ако искат и ако имат куража да се представят, имат тази възможност, ако се смени Съветът, да могат да работят конструктивно. Има хора, които са работили в общината дълги години и които вероятно също могат да направят нещо, защото имат опит. От друга страна, ще има такива, които ще кажат – те са работили там толкова години и нищо не са направили, по-добре да не гласуваме за тях. Аз не съм на това мнение, защото те поне имат опит, но зависи дали имат още страст, кураж и идеи, които да са положителни за една нова Варна.
– Сега Ви предлагам да разширим мащаба на национален. Как гледате на тази обществено-политическа ситуация, която е логична, но и притеснителна?
– Аз явно съм доста отчаян от тази ситуация. Не чене беше неизбежна, но не разбирам защо е станала. За мен това е една тотална глупост на хора, които или не бяха подготвени, макар че имат много години опит, или не са мислили…
– Имате предвид избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС…
– Идеята, че един човек като премиера може да реши такова нещо, за мен е безумие. Това не са деца, а хора с години опит. Много е обидно за българите, че може изведнъж да ни поставят в ситуация на тотален хаос. Европа и другите страни ни гледат и се чудят какъв е проблемът. Ние не можем да го разберем, а те как ще го разберат…
– Това не е ли проблем на зависимостите? Няма премиер, който да вземе такова решение и да не знае, че си прави харакири…
– Наистина няма как да го обясня, освен че е имало огромен политически натиск, за да се спечели едно „да” от някой с обещание – „за вас ще направим това”, забравяйки, че това нещоможе даубие цялото правителство, но и нас.
– Защо все ни докарват до улицата?
– Ситуацията е грозна, а няма причина да е такава. В Гърция ситуацията е лоша, но от икономическа гледна точка, заради грешки направени преди. В Турция в момента също е лоша, защото премиерът не слуша и това, което е започнало, може да стане трагично. Ние нямаме причина– нито икономическа, нито политическа, да сме в тази ситуация. Само ние, българите, можем да намерим начин да измислим тая глупост. Това е Бай Ганьо. От къде на къде? Защо? Няма причина да стигнем до такова дередже! За това е много мъчно да се даде един ясен отговор. За мен това е страст за власт на няколко човека, толкова зарадвали се, че изведнъж са на високо, че забравят какво правят. Младите хора от протестите в София ме питаха защо не съм при тях. Аз им казах, че съм във Варна и в момента тук няма големи протести. Те изразиха готовност да дойдат. Но протестът е добър донякъде…
– Как гледате на опитите на определени партии и някои „граждански“ организации да политизират протестите?
– Този въпрос е много важен. Има един много опасен момент. Една организация се опитва да спечели много от тази работа. Един студент, с който говорих в София, ми каза: „Г-н Станчов, ние сме свършили с „Атака”. Аз му отговорих: „Внимавай! Бях много по-млад от теб, когато Хитлер беше на власт в Германия и там мислеха, че той е някакъв луд, който може да се забрави и нищо не може да направи. А той направи много и много зло”. Трябва да внимаваме това нещо да не стане тук. Много е опасно.
– Какъв е Вашият съвет към обикновените хора, които все повече затъват в битието си на оцеляващи, заради което страдат от политическо късогледство. Какво трябва да ги държи, за да оцелеят в тези „интересни”, както се казва в китайското проклятие, времена?
– Ние българите сме много търпеливи…
– Това плюс ли е, или е минус?
– Това е явен минус. Защото човек трябва да знае какво иска и да се бори за него, ако е рационално и справедливо. Аз не знам защо сме толкова търпеливи. Ние сме се борили за нашата независимост и я постигнахме. Но трябва да я ценим и да продължим да се борим, защото утре може да я нямаме. Това е една битка, която още предстои. На нас сега ни трябва едно нормално правителство. Между тази каша, в която се намираме в момента, и нормално правителство има голяма стъпка, която е много мъчно да се направи. Няма да е лесно, но трябва това дасе започне сега. Има много интелигентни хора в България. Нашите младежи печелят конкурси по математика, астрономия и тъй нататък. Вярно, че много интелигентни хора не искат да се бъркат в политиката. И ги разбирам, защото веднага започва компроматната война. От друга страна, ни трябват нови лидери. А лидер не се прави за един ден, а иска време. Трябват млади хора, но за жалост, когато стигнеш до този омагьосан кръг на политиката, веднага имаш възможност да спечелиш нещо повече тук или там.
– Виждате ли някаква алтернатива на хоризонта? Вярвате ли, че млади и интелигентни хора ще тръгнат да влизат в политиката и кой ще гласува за тях?
– В София в момента именно млади хора са тези, които реагират. Те са си избрали млади лидери. Вярвам, че те имат нужда и от старии некомпрометирани хора, които да им станат съветници. Има една група около г-н Воденичаров, председателя на БАН, които са некомпрометирани личности. Вярвам, че единственият начин е да съберем някой от тези млади хора и да създадем един съвет около тях и парламентът да одобри едно правителство, избрано от президента. Проблемът е кой да е в това правителство. Аз съм тотално за младите, но ще трябва и един, да го наречем „сив съвет”, който да помогне в дирекцията на това правителство.
– Тоест не суверенът да го избере, а президентът да го назначи?
– В нашия закон има такова нещо. Президентът Желев назначи едно такова правителство, на Инджова, в което аз бях външен министър.
– Историята не показва ли, че служебните правителства са били по-успешни от тези, избрани от парламента?
– И дядо ми е бил премиер в такова правителство, когато убиха Димитър Петков (министър-председател и лидер на Народнолибералната партия) на улицата в София. Тогава Фердинанд го назначи. Баща ми беше безпартиен. Вероятно и сега имаме нужда от безпартийни, за да не може да се каже – той е с този, той е с онзи. Ако намерим съответните хора на ниво, може да стане. Аз се върнах след 50 години от странство и вярвам, че България е невероятна страна. В Бразилия, където съм живял, имат една хубава история за Свети Петър. Той се обръща към Исус и му казва: „Господи, какво Сте направили, тук е ужас!”. Господ рекъл: „Чакай, Петре, ти винаги към критики клониш, този път какво съм направил?”.Свети Петър отвърнал: „Тук има едно петно на света, на което си дал най-големите реки, най-хубавите гори, най-хубавите плажове. Това не е справедливо!”. И Господ казал: „Петре, какво ме критикуваш, ти не си видял хората, които са там!”. И аз разказвах тази история, но за България, когато бях посланик в Англия и Ирландия. Ние сме ужас. Това, което става сега, е тотален ужас. И не е справедливо към никого. Но аз живея с надежда, че това ще се промени. Трябва ново правителство, защото сегашното се потопи тотално. И трябва министър на енергетиката, който мисли за България, а не другояче, защото тези години сме тръгнали по тотално фалшив път от гледна точка на енергетиката. Мислим, че сме се освободили, а не сме…
– Не Ви липсва оптимизъм, не унивате…
– Не, гледам напред. Знаете, че бях измислил една благотворителна идея за разходки по планините. Това също ме зарежда. Отивам на планина и се чувствам друг човек, и казвам на младите: „Елате да отидем горе, да видите какво е България…”
Разговаряха: Георги Александров и Добромир Костов
Споделете текущата публикация:
