– Г-н Мутафчиев, в петък се събудихме след най-масовия протест и след оцеляването на Сергей Станишев на среднощия пленум на БСП – какво се случва според вас?
– Станишев, който и както да го подкрепя, въобще не ме вълнува. Това си е вътрешнопартиен събор, не мога да ги съдя. Но фактът, че този човек направи грешка, значи, че трябва да му се търси сметка. Трябва да се разбере тази грешка случайна ли е, нарочна ли е. Това е в правото на отбора на БСП. Мен обаче ме вълнува, че за пръв път изпитвам някакво сатанинско удоволствие от случващото се навън. От това, че виждам протеста с променено лице. Преди ме бяха питали къде е интелигенцията, защо не е навън. Отговорих им, че все още не е намерила своята мотивация, а сега виждам, че тя е все по-мотивирана да излиза на улицата за протест, който има морални проекции в живота. Кой друг, ако не интелигентните, възпитани и млади хора са носители на този морал? Не само България, светът се стреми към нов ред.
– Тоест…
– Парите на капиталистите да не се съсредоточават само в капиталистите – това е въпрос на морал, на узряване. Голяма част от българите са узрели да имат моралните претенции за нов ред. Затова казвам, че случващото се е продължение на това, което се случва в света. Изцяло го подкрепям. Благодаря на хората, които го правят, защото по технически причини не мога да изляза – не мога да стоя дълго време прав, иначе щях да съм там и бих размахвал бастуна, ако трябва. Благодаря им, че за пръв път след протестите хората си изчистват боклуците от улицата. Това показва, че са интелигентни и възпитани.
– Непрекъснато се повтаря „трябва да рестартираме системата“. Като рестартираме компютъра си, той си търси правилната подредба, ала ние коя точно подредба да възстановим?
– Не знам какво точно се има предвид с думата „рестарт“. Хората може би искат да работят с нова оперативна система. С нов windows, да го наречем. Самият факт, че са навън, означава, че искат нов ред. Не знам дали правителството трябва да подаде оставка. Не съм аз човекът, не разбирам от парламентаризъм. Не знам дали ще последва по-хубаво от това, което е сега. Само че дядо ми, лека му пръст, винаги ми е казвал: „Когато махаш някого от някъде, мисли кого ще сложиш на негово място.“
– И положението е: улицата е многолюдна, но не знаем кого да сложим на „шефския“ пост, нали?
– Улицата е и интелигентна, тя трябва да започне да мисли и за това. Защото в природата няма празни пространства. И в парламента няма да ги има – всичко ще се запълни. Важното е с кого. Затова казвам, че протестът е морален.
– В началото на протестите Асен Агов заяви от тв екрана, че да, вижда озарени лица, но „колосите ги няма“. Според мен истинските колоси от зората на демокрацията отдавна ги няма, а по-младите, които тръгнаха с тях, не отгледаха наследници на идеята. Това не е ли част от проблема?
– Това се нарича егоизъм. Егоизъм и егоцентризъм. Когато смяташ, че си във вихъра си, не отглеждаш наследници, за да не те заместят. В пиесата „Духът на поета“ Стефан Стамболов казва на Захарий Стоянов: „Човешката природа е тъмна, Захарий. Мозъкът й вика „стига, що са ти тия земи, имоти, къщи“, той обаче не го чува и иска, и иска.“ Ето това важи за голяма част от онези, които се пишеха за колоси на демокрацията. Идва моментът, в който могат да искат и да вземат, а един наследник само би им попречил.
– Протестите не спират, управляващите не си тръгват – застрашен ли е мирът в държавата? Чуха се дори реплики за „танковете“…
– Танковете винаги могат да се изкарат, само че тези, които навремето подхвърляха тези реплики, си отидоха безславно. Другите, които сега ги изричат и се крият под масата, за да не ги уцелят „недоволните граждани“, на които са им платили да застанат там, за да ги посочат с пръст и да кажат ето, това са идиоти, скинари, пратени от ГЕРБ или еди-кой си пред нашата централа, тоест „Атака“ – те също ще си отидат безславно. Или ще си тръгнат сами, или ще бъдат изхвърлени.
– Тези хора оскверниха и сградата на Софийската опера – май нищо свято не им остана?
– Ама портретът на Левски виси в кабинета на лицето, на което бих препоръчал най-добрите психиатри на 4-ти километър, познавам ги всичките, лежах там… Защото вече става дума за тотална безкомпромисност, за липса на капчица уважение към институции и държавност, за ехидност и надсмиване над всичко, което се случва. А това и в историята, и в литературата не се прощава.
– Но безкомпромисен е бил и любимият ви Стамболов, когото играете в Народния театър…
– Да, но е имал стратегия. Бил е машина, не човек. Никой от тези, които сега са в парламента, не може да бъде сравняван с него.
– Може ли отново да се случи „българското чудо“ от негово време, за което говори светът?
– Може, ако аз съм министър-председател (смее се). Шегувам се, разбира се, но искам да кажа, че Стамболов е бил държавник, не е бил политик. Основната грешка на хората в този парламент, а и в предишните, е, че се кичат със значката „политик“. А тези, които наистина са правели нещо за България, са били държавници. Имали са друго мислене. Стамболов е ставал и е лягал със стратегия за развитие на България.
– Какво е казвал?
– Казвал е: народът трябва да бъде облечен – нужни са текстилни фабрики; да бъде нахранен – значи трябва хранителна промишленост; да си построи къща – ще отворим циментови, керамични, тухларски, въжарски, дърводелски, тенекеджийски и прочее производства. После тази държава трябва да бъде опазена от враговете – добре, ще развиваме военната промишленост. Тегли кредити и купува нови пушки от най-добрите немски фирми. След което прокарва закон за културата, закон за насърчаване на местната индустрия – това, за което не стигна времето на Бойко Борисов. Това, което обаче той направи, е да запази целостта на държавата във време на тотална криза по целия свят.
Законите, които насърчават националното производство, са най-важното за един държавник. Не говоря за всеки, който иска да бъде във властта – тя е нещо съвсем различно. Говоря за управляващ. Това е правил Стамболов – бил е изключителен стратег и единствената му мисъл е била България.
– Имал е обаче и голямо его – това ли проваля силните политици?
– Не. Егото дава възход. Силните политици ги проваля властта. Егото може да те изстреля, но в един момент, когато попаднеш в лапите на отвратителното животно, наречено власт, забравяш къде се намираш. Изключително бързо забравяш да сравняваш с онова, което си бил преди.
И тъй като заговорихме за Стамболов, на неговата съвест тежи единствено безкомпромисността и силната ненавист към предателството. Ако не е бил той, сега щяхме да сме руска губерния. Избесил е почти всичките си приятели, защото са се продали на Руската империя за рубли. Именно това силно чувство първо го е съхранило, след което го е разяло като тъмна сила.
– В автобиографичната си книга говорите за джедаите, държите на бюрото си фигурка на Йода – имаме ли нужда от наш Йода, който да ни научи как да продължим?
– Ние, в театъра, имахме свой Йода – Коко Азарян. Той си отиде. Появиха се много джедаи и нашият Йода, сигурен съм, стои сега някъде встрани, наблюдава ни и ще се включи тогава, когато е необходимо. Убеден съм. Усещам силата на мисълта му. Този Йода е нещото, което накара хората да проумеят необходимостта от промяна на морала, а не от промяна на „заплатите СИ“ и намаляване на тока на енергопотребителите. Там, в парламента, се включи Дарт Вейдър, но тук, на улицата, вече е свързано с Йода (смее се). Е, може да е малко приказно, но звучи добре.
– А как ви звучи призивът на Александър Йорданов да се обединят партиите извън парламента и да изработят стратегия за излизане от ситуацията?
– Не е лоша идея. Ако всички, които се явиха на избори, са се явили наистина с чисто сърце и с мисълта, че искат да променят България, значи не им пречи да са активни и извън парламента. Мислещите трябва да разберат призива.
– Протестиращите показват невероятно творчество. Мъжът с плаката „Мразя ви безплатно“ вчера излезе с нов лозунг – „Мафията си има правителство. Дали си има народ – зависи от нас“. Достатъчно силен ли е народът ни?
– Народът ни първо е безкрайно талантлив, доказва го цялата тази изобретателност на протестиращите. Това показва, че и разумът е някъде вътре в него. А дали мафията си има народ – не съм толкова краен. Мафията никога не може да има народ. Мафията е фирма със слогана „коза ностра“ (наша работа) и с разпределени функции на всички, работещи за нея.
– Каква е мечтата ви за „рестартирана“ България?
– Иска ми се да се върна във времето на Стамболов – оттам започва истинската ни нова история. Захарий Стоянов, след като изброява всичко, което Стамболов е направил, пита: „Защо поетът и апостолът Стамболов не грабне пистолета и да гръмне диктатора Стамболов. И да се свърши.“ По-точно не може да бъде казано. Нека бъдем по-мислещи и по-умерени. И тъй като политиците ни не са внесени от Зимбабве, нека проявят повече разум. Защото този народ, както е интелигентен, като му падне пердето, в него ще забушуват други инстинкти.
И тогава бедна им е фантазията на тези, които не се съобразяват с него! Ала аз съм сигурен, че и тогава хората след протеста си ще си съберат боклука, защото са възпитани. А в това възпитание политиците нямат никакъв пръст. Мечтата ми е в българския парламент да започне да се говори за култура, а не за ДАНС, манс… Тогава вече ще сме по-добре.
С актьора и председател на Съюза на артистите в България ХРИСТО МУТАФЧИЕВ разговаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА, в. Труд
Споделете текущата публикация:
