Туристи пътуват хиляди километри, за да видят уникален кроптографски надпис в една от най-свещените за България църкви „Св. св. Петър и Павел“ във Велико Търново. Шифърът, който доскоро беше неразгадан вече, е прочетен от български учени. Загадката е свързана с втория стенописен слой и малък надпис на старобългарски и гръцки език, посветен на Богородица, пише в. „Стандарт“.Най-големият специалист по византийска епиграфика в Института по изкуствознание към БАН доц. Емануил Мутафов, историкът проф. Иван Тютюнджиев и д-р Пламен Събев от отдел „Християнско изкуство“ на Регионалния исторически музей във Велико Търново са работили над загадката няколко години, преди да успеят да разшифроват надписа и да докажат неговата автентичност. След като разгадават символите те успяват да разчетат името на митрополита, поръчал и платил изписването на най-известната църква в Търново.
Това е митрополит Игнатий, живял до 1464 г. и смятан за първия документално установен архиерей на търновската църква, който принадлежи към епископата на Константинополската патриаршия. Заема Търновската митрополия преди 1435 г. Участва във Фераро-Флорентинския събор от 1439 г. Този събор решава религиозно-догматични въпроси, за да обедини католическите църкви на Изтока и Запада. И така да противодействат на инвазията на Османската империя“, разказва Пламен Събев.
Шифърът може да бъде оприличен на арабски йероглифи, но се оказва, че в него са използвани гръцки думи. Терминът за този криптографски надпис е гръцки – монокондилия, което означава писане с перото, без да се вдига от листа. Думите, след като са разчетени, разкриват плетеница, в която пише: „Митрополитис Игнатиос Тирнову“. Изследователите са категорични, че става дума за неговия подпис, защото точно по същия начин той се е подписал и в Унията от Фераро-Флорентинския събор“, казват учените, ръководени от доц. Емануил Мутафов. Целият надпис гласи: „На Преблагословената владичица наша Богородица и Приснодева Мария. Митрополит Игнатий Търновски“.
Храмът с тайнствения надпис „Св. Петър и Павел“ се намира в северното подножие на крепостта на хълма Царевец. Издигането му се свързва с акта на пренасяне на мощите на св. Йоан Поливотски от цар Калоян в столичния Търновград през 1204 г. Впоследствие около църквата е формиран манастирски комплекс. Изграждането му е по волята и ктиторството на Ана-Мария (1221-1237 г.), съпруга на цар Иван Асен II.
В архитектурно отношение храмът е преходен между т.нар. цариградски и провинциален вариант на кръстокуполна църква. От запад и юг тя е обхваната от галерия, завършваща в източния си край със скевофилакий. По отношение на зографията са установени три етапа на изпълнение. Първото стенописване е извършено в началото на XIII в. От него са оцелели изписаните в медальони образи на св. Гурий, св. Симон и св. Авиф.
Мащабно обновление на стенописната украса в наоса и притвора на храма е извършено през 40-те години на XV в. По това време, той вече изпълнява функцията на митрополитска катедра. От това време в олтарната конха са оцелели фрагменти от сцената Евхаристия, цикъла на т. нар. утринни неделни евангелия, образите на църковните отци – св. Григорий Богослов, Йоан Милостиви, Герман Велики и др. Върху северната част на източната стена е стенописна сцената „Христос в гроба“, в която се долавят отчетливи западноевропейски влияния.
От първия регистър върху южната стена е запазена композицията „Дейсис“, изображения на теолози и отшелници – Герасим, Харитон, Варлаам, Йоасаф, Йоаникий. В този регистър на северната стена са образите на пустиножителите Павел Тивейски, Пахомий с ангела и Онуфрий. Върху стълбовете отделящи наоса от притвора са представени изображенията на най-почитания български светец Иван Рилски, патроните на храма св. Петър и св. Павел, Христос Богоносец, архангел Михаил и архангел Гавраил. Междуарковите пространства са заети от генеалогичното дърво на Христовия род – Древо Йесеево и медальонни с изображения на светците Борис и Глеб.
На западната стена над образите на св. Йосиф песнопевец и св. Козма Творец е разположена сцената „Успение на Св. Богородица“. В притвора на храма е запазен фрагмент от изображението на Шестия Вселенски събор, проведен в Константинопол през 680-681 г. Стенописната украса в галерията е изпълнена в последните две десетилетия на XVI в. Върху северната и стена могат да бъдат видени части от стенописен календар (Менелог) за месеците септември, ноември, декември, януари и февруари.
При разкопките източно от църквата „Св. св. Петър и Павел“ преди две години археолозите попаднаха на некропол, в който намериха положено тялото на 17-годишна принцеса. Тя била облечена цялата в злато, с обеци, а на ръката си е носела голям златен пръстен с аметист. Според проф. Овчаров това е била една от най-знатните български принцеси. Находката е извадена непокътната от земята и е пренесена в лабораториите.
Недалеч от погребението на княгинята, около църквата „Свети Иван Рилски“, археолозите се натъкнаха на друг, 25-грамов златен пръстен. Той е един от стоте експонати, които бяха открити за по-малко от месец при проучванията на двете църкви. Според Овчаров на това място под Царевец със сигурност се намирала църквата „Свети Иван Рилски“. Тя е била построена в края на ХII век, а по-късно е била изоставена, но не и забравена.
В нея са били положени мощите на св. Иван Рилски. Докато я проучваха, археолозите се натъкнаха на 10 гроба, в които са положени ктитори на манастира или много богати хора. Особено ценни находки са два сребърни пръстена с полускъпоценни камъни, единият от които е карнеол. Там също излязоха и две златни обеци и една детска обеца с мънисто. В тези гробове около църквата „Св. Иван Рилски“ археолозите намериха още златотъкани дрехи.
Още в началото на проучванията те се натъкнаха на позлатена игла с перла, която е била използвана за украшение от знатна дама. Находката датира от края на ХII и началото на ХIII век. Тя е много фино изработена, а на нея са изобразени птица и дракон. Близо до иглата бе намерен и масивен сребърно-златен обков, който се използвал за украсата на корицата на книга. Находката е от ХIV век. Най-вероятно тя е част от голяма библиотека, която е била унищожена, а част от нея заровена в земята. Като изключително ценна находка се оценява и големият френски кралски пръстен, украсен с водни лилии.
Уникални дамски бижута от ХIII век, изцяло изработени от злато, също бяха намерени около патриаршеския манастир. Освен вносното злато археолозите намират и голямо количество накити, които са типични за богатото население на съседното село Арбанаси. При разкопките там били намирани идентични украшения с тези около двете църкви в Търново. Това навежда на мисълта, че
в столицата е работело голямо златарско ателие, което е подхранвало с бижута богатите българи от Средновековието.
Съседната църква „Св. Иван Рилски“ е част от манастирския комплекс при храма „Св. Петър и Павел“. На долния й етаж е имало крипта. В нея съгласно монашеската традиция са били съхраняваните костите на починалите обитатели на манастира. Същинската църква се намира на втория етаж. Разкритите останки от стенописната украса показват, че тя е дело на най-добрите зографи от търновската школа.
През 1194/ 1195 г. българският цар Асен т (1186 – 1196) пренася мощите на най-почитаният български светец св. Иван Рилски от Средец (София) в столицата Търновград.
Те са положени в специално изградена за целта църква в крепостта Трапезица. Около нея впоследствие е формиран манастир. След завладяването на Търново от османските турци, по инициатива на патриарх Евтимий мощите на светеца са пренесени в новата патриаршеска резиденция при храма „Св. Петър и Павел“. Съхраняват се в църквата „Св. Иван Рилски“. На големите църковни празници се изнасят от нея и с тържествена процесия се поставят в катедралния храм. През 1469 г. рилските монаси получават разрешение да отнесат мощите на своя патрон в Рилския манастир, където са намират и днес.
Споделете текущата публикация:
