Едуард Джоузеф Сноудън – 29-годишен компютърен спец от Северна Каролина, доброволно разкри, че е източникът на разтърсващата серия разкрития за обхвата на американския шпионаж в самите САЩ и по цялата планета.
Сноудън даде интервюта за вестниците „Гардиън“ и „Вашингтон пост“, които публикуваха откраднати от него секретни документи, разкриващи, че Агенцията за национална сигурност (НСА) на САЩ следи всички разговори от щатски телефони и комуникациите на клиентите на „Гугъл“, „Фейсбук“, „Майкрософт“ и други.
Чрез програмите ПРИЗМА и „Необятен информатор“ само през март т.г. НСА е прехванала 97 млрд. комуникации в цял свят, близо 3 млрд. от които в САЩ.
За журналистите от „Гардиън“ и „Вашингтон пост“ Сноудън бил познат с псевдонима Веракс, което на латински означава разказвач на истината. С излизането си наяве той се нареди до редник Брадли Манинг – източникът на милионите US документи в „Уикилийкс“, и на Даниъл Елсбърг – човека зад теча през 1971 г. на „Документите на Пентагона“ за войната във Виетнам.
Сноудън се крил в хотелска стая в Хонконг от 20 май. Пристигнал там от Хаваите, където работил за „Бууз Алън Хамилтън“ – един от най-големите подизпълнители на НСА. За компанията в миналото работили директорът на националното разузнаване Джеймс Клапър и ексшефът на ЦРУ (1993-1995) Джеймс Улси. А в сегашното ръководство е предшественикът на Клапър Майк Макконъл.
Шпионската кариера на Сноудън започнала в ЦРУ. Той твърди, че е нает там дори без средно образование. Преди това инцидент, при който си счупил и двата крака, го спрял да замине да се бие в Ирак като спецбоец от пехотата, за да освобождава хората там от гнет.
За първи път му хрумнало да разкрива тайни през 2008 г., когато още бил в ЦРУ, но го спряло това, че неминеумо щял да рискува живота на някой агент. Освен това Барак Обама спечелил изборите с обещание за прозрачност. И обнадежден Сноудън му повярвал, макар и да не бил гласувал за него.
Обама обаче бързо го разочаровал. „С очите си видях как той продължава политиката на Джордж Буш, а НСА става все по-мощна – това, което правят, е екзистенциална заплаха за демокрацията, те знаят по всяко време къде сте и какво правите, не можете да се скриете.“
„Не съм направил нищо лошо“, заяви Сноудън. „Единственият ми мотив бе прозрачността – обществото трябва да знае какво се прави в негово име срещу него самото, не искам да живея под постоянно наблюдение.“
„Жертвах всичко – $ 200 000 годишна заплата, семейството и приятелката си, защото не мога да позволя правителството на САЩ да продължава да превзема личното пространство на хората“, обясни Сноудън. „Има по-важни неща от парите, ако те ми бяха цел, лесно щях да продам всичко на врага и щях да стана много богат.“
Изборът за бягството му паднал върху Хонконг, защото, макар и под юрисдикцията на Китай, бившата британска колония се слави с непреклонно спазване на човешките права.“Наясно съм, че оттук нататък не ме чака нищо хубаво“, призна Сноудън. Доказателство за това е, че още след първата публикация в „Гардиън“ миналия четвъртък приятелката му на Хаваите била разпитвана от правителствени агенти.
Предвид съобщенията на НСА и на Клапър, че който и да е зад теча на информация, рано или късно ще бъде открит и съден, твърде вероятно е САЩ официално да поискат от Хонконг да екстрадира Сноудън. Очаква се това да е дълъг процес, през който може да бъде предаден на Пекин като ценен източник на информация. Затова US разузнаването може да ме убие или отвлече, дори с помощта на Триадата – хонконгската мафия, опасява се той.
„Фен съм на Манинг, но има една голяма разлика в моите действия и неговите – аз много внимателно отсях какво да публикувам, за да не застраша сигурността на някой определен човек“, каза Сноудън. Но допълни, че не очаква различна съдба от тази на редника, предвид очевидната непреклонност на администрацията на Обама в случаи като неговия.
Мечтата на Сноудън е да получи политическо убежище в Исландия, но и това няма да е лесно.
Китай може да спре екстрадиция
Едуард Сноудън може да лежи дълги години в затвора за разкриване на държавни тайни, но за това първо трябва да бъде предаден от Хонконг на САЩ.
Вашингтон има договор за екстрадиция с Хонконг от 1996 г., година преди бившата британска колония да бъде върната на Китай. Островът е полуавтономен и съдебната му система е по западен модел.
Тя допуска обжалване на екстрадиция с мотив, че не е гарантиран справедлив процес. Освен това САЩ ще трябва да докажат, че Сноудън е нарушил закона и в Хонконг, а като частно лице, той няма как да е издал негови държавни тайни.
Накрая Пекин може да се намеси и да наложи вето, ако реши, че екстрадицията застрашава националните интереси на Китай. Във всички случаи Сноудън ще остане в Хонконг месеци и дори години, твърдят местни адвокати пред Ройтерс.
Исландия се дърпа за убежище
Едуард Сноудън няма право да кандидатства за убежище в Исландия, ако не пристигне първо в страната.
Това каза шефката на директората по имиграцията в Рейкявик Кристин Волундардотир. И потвърди думите на исландския посланик в Китай, че Сноудън трябва да рискува и да напусне Хонконг, ако иска да бъде приет в Исландия.
Рейкявик традиционно е гостоприемен за известни личности, подложени на гонения. През 2005 г. местният парламент удовлетвори молбата за гражданство на бившия световен шампион по шахмат Боби Фишер. И така предотврати екстрадицията му от Япония в САЩ, където щеше да бъде съден за нарушаване на югоембаргото и за неплатени данъци.
Споделете текущата публикация:
