Всички плажове в България, освен един, отговарят на европейските изисквания за чистотата на водата. Това е добрата новина от последния доклад на Европейската агенция за околна среда за състоянието на водите за къпане на Стария континент. Данните са от проверките през сезон 2012 г., а тазгодишните тепърва започват и ще излязат догодина.
Лошата новина е, че няма чувствително подобрение в общото състояние на плажовете и България се нарежда на 24-то място по чистотата сред 30 европейски страни. А туристите се интересуват все повече от това колко чиста ще е водата на мястото, което са избрали за морската си почивка. По този показател обаче страната чувствително изостава от преките си конкуренти като Гърция и Хърватия.
Според изследванията най-чисти са плажовете в Кипър, а най-мръсни – в Румъния.
Картината у нас
Годишният доклад за състоянието на плажовете се прави по данни от изследванията на водите за ешерихия коли и замърсяване с нефт и феноли, направени през 2012 г. Според резултатите ивиците се разделят на такива с отлично качество, които отговарят на най-високите критерии за чистотата, и със задоволително качество, които отговарят само на задължителните изисквания на ЕС.
В България се наблюдават 93 места за къпане, от които 4 са във вътрешността на страната. Става въпрос за два плажа на язовир “Кърджали” и по един на язовирите “Студен кладенец” и “Пчелина 2” край Разград. И четирите плажа отговарят на най-високите изисквания за чистота на водата, което е подобрение спрямо 2011 г. Тогато само един беше в категорията “отлични”.
При морските плажове също има известен прогрес. Само един плаж по Черноморието не отговаря на изискванията за чистота – Златни пясъци-ПОСВ, където се изливат водите от пречиствателната станция на курорта. И през 2011 г. това място беше в графата “мръсни”, но заедно с Попския плаж до Царево и Офицерския във Варна. През 2012 г. последните два вече поне са покрили минималните изисквания за чистота.
Увеличили са се и плажовете, които се определят като отлични. От 45 през 2011 г. м. г. те вече са били 55. Подобрило се е състоянието на ивиците в курортите Русалка, Албена, Камчия, Бяла, Созопол, край къмпинг “Градина”, както и на един от плажовете в Слънчев бряг.
Въпреки това през последните две години водите за къпане в отлично състояние са далеч по-малко от най-добрата година на България – 2009 г., когато в тази графа са влизали 81 морски плажа. Освен това се влошава състоянието на ивици като Синеморец и Царево, в Слънчев бряг край хотел “Глобус”, основния плаж в курорта Св. св. Константин и Елена, този край Морско казино в Златни пясъци.
На север е по-чисто
И тази година повече отличници по чистота има по Северното Черноморие – 67% от изследваните, или 31 от общо 46. Сред тях са ивиците край Дуранкулак, Крапец, Бяла, заливът Болата, Шкорпиловци. Чистотата там се обяснява с липсата на големи и презастроени курорти. Състоянието на водата се влошава край по-големите градове и комплекси като Варна, Златни пясъци, Слънчев ден, Балчик.
На юг с отлично качество на водата могат да се похвалят близо 55% от плажовете. Сред тях са ивиците в Свети Влас, Равда, Дюни, Созопол, Силистар.
Конкуренцията
Пряката конкуренция на България в морския туризъм – Гърция, е в челото на класацията по чиста вода. Южната ни съседка е на 5-о място по състояние на плажовете. На над 95% от ивиците там водата отговаря на най-строгите критерии за чистота. Подобно е положението и в Хърватия, която е с едни гърди пред Гърция в подреждането.
25 селища по морето нямат пречиствателни станции
Основният проблем на плажовете по Българското Черноморие си остават остарелите пречиствателни станции или липсата на такива.
В момента канализацията от 33 населени места по крайбрежието с над 2000 жители всяко минава през пречиствателни съоръжения, преди да се излее в морето. Тези станции обаче са на десетки години и капацитетът им е изчерпан. Освен това те трябва да бъдат модернизирани, за да пречистват и азотът, и фосфорът от водите. Причината е, че цялото Черноморие е определено като т.нар. чувствителна зона, което изисква пречистване от по-високо ниво.
25 селища, отново с над 2000 жители всяко, все още нямат пречиствателни станции. Сред тях е и Созопол – най-големият морски град, чиято канализация се излива директно в морето. В понеделник новият министър на околната среда Искра Михайлова заяви, че проблемът би трябвало да се реши до края на 2015 г. В доклада на европейската агенция обаче е посочен срок до края на 2014 г.
11 ивици са със „Син флаг“
Стопаните на 11 български плажа тази година ще могат да поставят знака “Син флаг” за екологичен мениджмънт. Той се дава от международната неправителствена организация “Син флаг” при изпълнението на различни критерии, сред които чистотата на ивицата и на водата, начина на поддържане на пясъка, услугите на плажа, включително тоалетни, достъп до питейна вода и рампи за хора с увреждания.
“Син флаг” се присъжда след кандидатстване от страна на общините, на чиято територия се намират плажовете. Тази година знакът ще бъде поставен на ивиците в Албена, Слънчев ден, Св. Влас-Изток и Централен, Слънчев бряг-Север и Юг, Поморие, Бургас-Север, Созопол-Харманите и Дюни. Маркировката е присъдена и на пристанището “Марина Диневи” в Св. Влас.
Екомаркировката се дава на плажове, които имат достатъчно кошчета за изхвърляне на отпадъците. Освен това трябва да е въведено разделно събиране на сметта. Сред изискванията е изхвърляните от вълните миди и водорасли да не бъдат събирани, а да остават на пясъка.
На ивиците трябва да има спасители и медицински екипи. Изисква се достъпът на кучета и други животни да се контролира от стопанина на плажа. Така например тази година беше забранена разходката на кучета по охраняемите плажове в Бургас, сред които и Бургас-Север, който има “Син флаг”. в. Труд
Споделете текущата публикация:
