Парламентарните комисии в новото Народно събрание ще могат да провеждат заседания дори и без кворум, научи „Труд“. За да се случи това обаче, в залата ще трябва да присъстват поне една трета от всички членове на дадена комисия.
Тази възможност е записана в правилника за работа на депутатите, който предстои да бъде приет. Така на практика законопроекти ще могат да бъдат одобрявани и придвижени към пленарната зала дори ако ГЕРБ и „Атака“ решат да бойкотират заседанията на постоянните групи. За да работят комисиите, ще бъде достатъчно присъствието само на депутатите от БСП и ДПС, тъй като се очаква общият им брой във всяка от тях да е половината от всички членове. Двете партии имат и 120 от общо 240 народни представители.
В проектоправилника не е записано колко депутати ще влизат в дадена комисия, но съотношението им ще е според числеността на парламентарните групи. Така, ако в комисия има общо 20 народни представители, то се очаква 10 от тях да бъдат от БСП и ДПС. Заседанията ще могат да се провеждат и с влизането в залата на 7 членове, колкото е изисканата една трета, а решенията да се вземат само с 4 гласа „за“, тъй като е нужно само мнозинство от присъстващите.
21 комисии
Постоянните комисии в новия парламент ще бъдат с четири повече от предишния, или общо 21. Предвижда се създаването на отделни комисии по икономика и по енергетика, както и на постоянна работна група, която ще си взаимодейства с гражданското общество. По предложение на депутата от левицата Георги Кадиев може да бъде сформирана и комисия по въпросите на държавната администрация и електронното правителство.
12 депутати ще следят спецслужбите
Една комисия ще поеме контрола върху службите и използването на специални разузнавателни средства (СРС). По предложение на ДПС нейните членове най-вероятно ще бъдат 12, като всяка парламентарно представена политическа сила ще вкара по трима депутати.
Заседанията на комисиите ще бъдат открити за граждани, а неправителствени организации ще могат да дават становище по даден въпрос. По решение на ръководствата заседанията ще могат да се излъчват пряко и на сайта на Народното събрание. Онлайн излъчването ще бъде задължително за заседанията на комисията, която ще работи с гражданите.
Водещите комисии ще бъдат задължени да правят и оценка за бъдещото въздействие на даден законопроект, преди той да влезе в пленарната зала на първо четене. От тях ще се иска и резюме на финансовите последици от прилагането му.
Пълен контрол над кабинета
Премиерът Пламен Орешарски и кабинетът му ще се отчитат постоянно за работата си пред депутатите. Всяка първа сряда и четвъртък на месеца ресорните министри ще ходят на заседанията на постоянните комисии, за да отговарят устно на неотложни въпроси. За дискусиите ще бъде отделен по един час.
Депутатите ще правят блиц интервюта с кабинета и в пленарната зала. По предложение на БСП всяка първа сряда от месеца премиерът Пламен Орешарски и вицетата му ще трябва да се явяват в Народното събрание, за да отговарят на бързи въпроси на избраниците. Според ДПС блиц контролът трябва да се прави всяка сряда след заседанията на кабинета, като на него се явяват и всички министри.
Всяка парламентарна група ще има право на един въпрос към кабинета. От премиера и министрите му няма да се изискват точни статистически данни, а информация по неотложни въпроси.
Ръководството на парламента ще следи изкъсо дали кабинетът „Орешарски“ се явява и на традиционния петъчен контрол. В предишния мандат експремиерът Бойко Борисов често не идваше да отговаря на депутатски въпроси, а питащите разбираха за това в последния момент. За да се прекрати тази практика, Пламен Орешарски и министрите му ще могат да отсъстват от парламентарния контрол само по уважителни причини, които са описали в изпратено 24 часа по-рано писмо.
За първи път обаче депутатите ще могат да задават само по един въпрос на даден парламентарен контрол. Граждански организации ще могат да отправят питания към правителството. Това ще става чрез народен представител.
Номадите остават независими
Напусналите дадена парламентарна група депутати няма да могат да станат членове на друга. В предишния парламент отцепниците от „Атака“ подадоха декларации за принадлежност към ГЕРБ и така прехвърлиха субсидиите си.
Ако дадена група в парламента престане да съществува, народните представители от нея няма да могат да образуват нова. В проектоправилника се забравява и сливането на групи.
Народните представители както и досега ще могат да запазват длъжност в общински и държавни предприятия, като излязат в неплатен отпуск. Това ще важи и за дружества с над 50 на сто държавно участие.
Депутатите ще бъдат задължени да организират приемни в избирателните си райони. За да имат повече време, заседанието на парламента в последната сряда от месеца отпада.
Споделете текущата публикация:
