На 29 май 2013 г в 15,58 часа колегите от Darik news пускат дописката: „Ще работим за либерализиране на режима за пушене, каза здравният министър.“ Както може да се очаква, тази информация разтърсва форума, повече от 7 часа коментарите не спират.
Не си мислете, обаче, че будните българи, взели отношение по тази тема, спорят конструктивно за вредата от цигарите, фалиралите заведения, човешките права, добрите и лошите примери в живота, или за правото на всяка страна да взема решения в унисон с народопсихологията.
Нищо подобно!
Сред десетките мнения едва се намират едно-две, в които няма псувни, противопоставяне, злоба, искане на оставка, закани, директни расистки провокации, или по-просто казано – тази кратка новина става магнит за хейтърите. Ако негативната енергия наистина настига, новият здравен министър Таня Андреева трябва поне един червен конец да си върже. Ето какви емоции примерно предизвика у неизвестен агресивен тип, скатан под името „ТУРСКО ЧЕРВЕН КАБИНЕТ – 29.05.2013 г. 22:38:27
1.Жената на министъра на културата е министър на здравеопазването 2. Мъжът на Мая Манолова е министър. 3. Жената на Лютфито е министър. 4. За министър на проектирането бе предложен топ-аферист, а после бе заменен от другаря му по стая. 5. Министърът на околната среда е жена на осъден за източване на държавния резерв.“
Добре, точки 1,2 и 3 не са верни, “топаферист” е тъп израз и т.н., но какво общо има всичко това с пушенето? За сетен път се убеждаваме взаимно, че сме неспособни да водим нормален разговор за каквото и да било, не умеем нито да говорим, нито да слушаме, защото сме заети да се плюем и ритаме помежду си, не практикуваме самоанализ, предпочитаме търсенето на изкупителни жертви, върху които разтоварваме потиснатия гняв, комплексите си, чувството за лично, професионално, сексуално, всякакво неудовлетворение.
Най-много не умеем да даваме добри идеи, когато ни дадат да си напишем исканията на хартия, ние почваме с „промяна на системата“. Каква е тая деспотична система, в която законите или не се спазват, или се заобикалят?
Негативизъм, нихилизъм, завист, безпросветност, безотговорност, всичко това спада към характеристиките на хейтърите.
Наскоро един колега описа сполучливо обстановката, в която живеем, работим, гледаме децата си и общуваме, с лаконичния коментар:
“Разминавам се само с набичени физиономии, страх ме е някой да не ме захапе за ръката.”
Тъмната страна до такава степен въздейства над българското общество, че изчезването на спокойствието и хубавите вицове са най-малкият ни проблем. Масовите схващания тук са потвърждение за самоизолацията и разногледството ни, за това, че уж с останалия свят гледаме в една посока, а виждаме съвсем различни неща:
– Според българина мъж с гола глава, анцунг и джип е мутра. На Запад това е описанието на Брус Уилис.
– “Билборд” обявява, че Мадона е най-успешната певица в света. След концерта в София, водещите ежедневници у нас пишат: “Мадона не може да пее”. Да се чудиш диплома ли ще й дават или те го могат по-добре?
– Няма смисъл да се протестира, статуквото е непоклатимо. Това казваме ние, докато прогресивното човечество насърчава своите граждани да защитават правата си. Филми като “Ерин Брокович” моделират демократичните схващания на цели поколения, а в Стара Загора не излизат на референдум, защото им е по-важно да вземат заплати от полигона, отколкото, че дишат жълт кислород.
– Частното образование е съмнително и скъпо, държавното е евтино, лошо, но сигурно. Как да обясниш тази българска идиотщина на човек, в чиято страна образованието е основна инвестиция, а не основен разход?
Можем до безкрайност да търсим и откриваме разликите между демокрациите, към които уж се стремим и мрачния български фотошоп на действителността, но накрая така или иначе ще открием, че само тия няколко бързи тирета стигат да се озъби хейтърът.
Да заблъска по клавишите, спокоен от формалната си анонимност в интернет, вдигнал адреналина от желание за мъст и доминация, колкото повече наранява, толкова по-благо му става, не спира, утре пак…
Е, за какво гражданско общество говорим? Не може да се очаква от хейтъри да разгледат адекватно проблемите си, вслушвайки се в другия, търсейки баланса, чуждия опит… Как може за няколко месеца да кажеш “не” за “Белене” и да докараш БСП на власт? Отговорът: По същия начин, както може да се приеме пълна забрана за цигари на закрито и на обществени места и пак да се пуши навсякъде.
На кого му пука какво казва тази или предишната министърка, коя е доктор и коя не е – хората си пушат и окото им не мига. Понякога ги хващат, те си плащат и пак си пушат. Какво? Не сте чували за корупцията?
Нямаме шанс нито да се оправим, нито да ни оправят, докато не пуснем добрата енергия в душите си, докато не проумеем, че трябва да се вслушваме в по-умните, да казваме “браво” на другите, ако искаме да хвалят и нас. И че не става само с ядене, четене му е майката, книгата още е най-високият прозорец към света! Иначе сме като Тарзан, който мислел, че е маймуна, защото никога не бил виждал човек.
Накрая не е лошо, перефразирайки Кенеди, да се замислим над думите: “Преди да попиташ какво е направила България за мен, запитай се какво си направил ти за България.“
Диляна Ценова, в. „24 часа“
Споделете текущата публикация:
