Съсловните организации на медицинските сестри, акушерките, лаборантите, на фелдшерите и стоматолозите също ще спрат да работят наравно с лекарите, ако до 15 юни т.г. парламентът не криминализира нападенията над медицински екипи. Причината за вдигането на гилдията е апелът на председателя на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Цветан Райчинов.
В понеделник от страниците на в. „Труд“ той призова към ефективна стачка в системата, ако народните представители бързо не гласуват тежки наказания и затвор за всеки, посегнал на медицинско лице. Поредният случай на побой бе в нощта срещу събота. Пияни празнуващи опитаха да удушат д-р Красимир Йорданов от столичния филиал на Спешна помощ и биха придружаващите го сестра и шофьор.
Научавайки новината, съсловието настръхна. „Щом държавата не се интересува от нас, значи не сме нужни, тогава всички ние, дори и линейките, ще спрем да работим! И ще понесем последствията на ефективните действия“, посочи д-р Райчинов, независимо че по закон спешната помощ няма право на стачка.
Защо се стига до подобни сблъсъци?
С годините разривът между пациентите и лекарите става все по-осезаем. Заради лимити в лечението и орязани бюджети лекарите се превръщат в счетоводители, чудейки се всеки ден каква клинична пътека да напишат, че са ползвали, за да покрият терапията на болните. Разбира се, има и изцяло фиктивни отчитания на дейност. За съжаление обаче съсловието така и не се изправи срещу „черните овце“ в редиците си, както очакват пациентите.
Ако контролът над „своите“ бъде затегнат, напрежението сред болните със сигурност ще падне. И не на последно място и добрите лекари няма да го отнасят заради недобросъветните си колеги.
Държавата също има своята огромна вина. От години отделя недостатъчни средства за сектора – 4 на сто от брутния вътрешен продукт при средно 8 на сто в страните от ЕС. А за жалост и тези 4% не отиват по предназначение, защото контролът е слаб. Много красноречив е и примерът, че от 10 г. се говори за закон за правата на пациента, но нито една власт досега така и не го гласува. Т.е. държавата въобще не я интересува гарантирани ли са правата на болните. Заради всичко това понякога пациенти и лекари са по-скоро врагове, отколкото да си имат пълно доверие един на друг. А само това е гаранция за успешното лечение.
Споделете текущата публикация:
