Да се събират глоби от политиците, които говорят неправилно. Или да се пуска лек ток по микрофоните им. Ей такива предложения – къде на шега, къде на истина, се въртят в профила на актьора Мариан Бачев. Причината е в неговата инициатива да води своеобразен курс по правоговор в социалната мрежа. Обект на критика там са грешките, които допускат и политици, и водещи на екрана. „Прогрмно правителство, господа журналисти, а не прграмно“, написа Бачев преди дни.
Вижте „л“-то на председателя на парламента Михаил Миков (в дума като политически той почти го изпуска – б.р.). Това е фонетично отклонение, типично за Пернишкия регион, но доколкото знам, Миков не е от там, коментира актьорът от „Шоуто на Слави“ пред „Труд“.
Най-честата грешка, която допускат лицата от екрана, е „мекането“. И вместо „четем“ и „правим“, казват „четеМЕ“ и „правиМЕ“. Това обяснява проф. Владко Мурдаров, преподавател в НАТФИЗ по правоговор.
Често срещана грешка на тв журналистите е и при учтивата форма. Вместо правилното „вие сте ходили“, казват „вие сте ходил“, обяснява още проф. Мурдаров. Бройните форми също създават проблеми. И актуалното „97 депутати“ напоследък се изговаря неправилно като „97 депутата“.
Водещият на Би Ти Ви новините Юксел Кадриев винаги много бърза, а и като че ли не се научи да чете от аутокюто и това е причината да допуска грешки, смята професорът. Той напомни, че имаше и има една водеща от СКАТ (бившата депутатка от „Атака“ Калина Крумова, бел. ред.), на която народът много се подиграваше. Но ето, тя взе, че се научи, дава я за пример специалистът.
Езиковите гафове обаче не са патент само в големите телевизии. Огнян Купенов, сценарист на „Господари на ефира“, дава пример с Теодора Салагьорова, която води сутрешният блок на СКАТ. Младата дама често е обект на критика в шоуто заради грешките, които прави, докато чете пресата – например паркинзите, статуя (вместо статия), фирма (вместо филма).
Купенов разказа и за смешен гаф на гостенката на “Лице в лице” по Би Ти Ви Ивайла Бакалова, която преди месец-два направила тежък политически коментар. Но вместо политици смело казала “полицици” и невъзмутимо продължила напред.
“Господари на ефира” хванаха комичен пропуск и на Гери Стоянова, която се изявява в “Денят отблизо” по БНТ с изречението: “Донатела Версаче, която е известна като почитателка на скъпия италиански лук.”
Запазена марка на спортните коментатори у нас пък са клишетата. Почти всички от тях употребяват изрази като “неточен пас от страна на…” и “отборът и на теория е шампион” (а всъщност имат предвид, че тимът реално вече е №1). Някои пък номерират гредите на футболните врати: “първа греда” и “втора греда”, вместо “близка” и “далечна”.
Но журналистите далеч не са единствените, които рушат правилата на българския език.
В една реклама на телефони се говори за това, че в града има още “20 паркове”, вместо правилното “20 парка”. А в песента на младежите от сериала “Революция Z” по Би Ти Ви се пее “не искам в съня МИ”, вместо правилното “съня си”, коментира Мариан Бачев. След това добавя – по-страшното е, че все по-малко хора пишат и четат правилно. Бачев отдава добрата си езикова култура най-вече на доброто средно образование, което е получил, а след това е усъвършенствал правоговора си и в НАТФИЗ.
Разговорната небрежност личи и при мнозина политици, коментира Владислав Миланов, преподавател в СУ “Св. Кл. Охридски”. Той и негови колеги дават примери с изрази на Алиосман Имамов – “шото, трева” или Николай Цонев: – “тряа, праим”. Посочват и недопустимата диалектна редукция на “е” в “и” при Татяна Дончева “все ощи, данъцити” или при Димитър Чукалов “дикември, след осимдисет и дивета година”.
Езиковедите са установили, че напористата Мая Манолова често сменя окончанието “-ох” с “-ъх” или “-ах” при глаголите от минало свършено време – например “хората се възмутиха и не излязАХа да гласуват, написах, подписах и отнесАХ”.
Споменатите вече нарушения на бройната форма допускат още бившият член на ЦИК и любим медиен събеседник по изборни теми проф. Михаил Константинов – “ЦИК има 21 члена, комисия с 9 члена”, както и социологът Михаил Мирчев – “ще ви натрупам няколко факти, има над две хиляди печати”.
Радина Червенова: Някъде загубихме буквата Л
В България се загуби буквата л, а неясният изказ на някои думи ги прави трудни за разбиране. Така зрителят се напряга и се отказва да гледа и слуша, смята Радина Червенова, дългогодишна водеща на “По света и у нас” по БНТ. Тя разказва, че има упражнения, които помагат за разгряване на гласа – например повтаряне на “лий-лей-лай-луй”. Физическо усилие – например 3 клякания, също помагат за “разгрявка”.
С трудните имена, които трябва да изчете в ефир, Червенова се справя, като предварително накъсва сричките с отвесни чертички.
Червенова казва, че преди всички водещи и репортери в БНТ задължително минавали на едногодишно обучение в НАТФИЗ. Самата тя с възхищение си спомня уроците на гуруто в занаята Любинка Няголова.
Експерт: Викането не дава сила на думите
Колкото по-високо крещят днес политиците, толкова по-трудно смисълът на думите им достига до слушателите. Агресията е най-трудно чуваема и тя няма място пред микрофона, казва Ваня Моллова, доайен на радиото – работила е там вече 57 години, 33 от тях пред микрофона, повече от 20 като преподавател.
Гласът е като музикален инструмент и правилното говорене трябва да се поддържа.
Човекът пред микрофон освен да опреснява уменията си периодично, трябва и да се “разпява” преди сеанс, както това правят певци и цигулари. Ваня Моллова дава пример как Апостол Карамитев идвал половин час по-рано за радиотеатъра, за да сложи паузите върху листата си!
Днес обаче мелодиката на българския език е силно развалена от влиянието на английския, смята Моллова. Според нея стандартите на интонация и правоговор трябва да се учат още в училище.
Във виенското радио например всяко предаване се прослушвало от преподавател по правоговор и при поява на повтаряща се грешка водещият бил пращан на курс, спомня си Моллова. Националното радио днес поддържа високо ниво, смята тя и се гордее с ученици като Никола Миладинов от “Събота 150” и Георги Марков от новините по “Хоризонт”.
За 23 години демокрация един-единствен депутат от Сливен я издирил и помолил за уроци. “Ще трябва да вземам думата и не мога да се излагам”, обяснил той. Повечето му колеги, уви, и до днес смятат, че викането подчертава думите им.
Уорлик цитира Вазов, Исаков пее стари градски
Всичко ми е трудно – граматиката, лексикологията, произношението. Едно от най-трудните неща е това, че имате два вида на всеки глагол. Вместо да науча един, трябва да уча два. Не е честно. Но ми харесва, че езикът ви е много директен. У нас се опитваме да избегнем да и не, а в България всичко е да, не, дай ми, искам!
Така британският посланик Джонатан Алън обясни в интервю пред “Труд” преди година трудностите из дебрите на овладяването на родната ни реч. Не може обаче да се отрече, че той е един от най-упоритите и всъщност рядко срещани екземпляри на чужди емисари у нас, които си поставят за цел да научат езика на приемащата страна.
На терен
в Пловдив
Уникалното в случая с посланик Алън бе, че залегна предварително на подготовката.
Той пристигна в България близо месец преди официалното си встъпване в длъжност (през февруари м.г.) и се засели в пловдивско семейство, за да учи български на терен. Оттогава не пропуска възможност да практикува наученото и дори пише в туитър на нашия език.
Безспорно ненадминат във владеенето на речта ни остава US посланикът Джон Байърли (2005-2008 г.). “Радвам се, че отново се връщам в България, този път като посланик”, заяви Байърли при кацането си в София на български с лек руски акцент. У нас той пристигна след мандат в Русия, чийто език също владее. Много бързо дипломатът се отърси от русизмите и каза на чист български, че моралът на политиците ни не е много висок.
През 2006 г. вече чатеше свободно на кирилица, а в края на мандата даваше тв интервюта на живо на родния ни език.
Настоящата посланичка на САЩ Марси Рийс все още не дава интервюта на български, тъй като в момента го усъвършенства. “Българският език е голямо предизвикателство, но съм упорита и ще продължавам да го изучавам”, каза тя за “Труд”. Предшественикът
Джеймс Уорлик не се осмели да говори на нашенски въпреки големия си интерес към езика. Още при пристигането си той дръпна 4-минутна реч на български, в която дори цитира Дядо Вазов: “…и ний сме дали нещо на света, на вси славяни книга да четат”.
Емисарят на Владимир Путин у нас – Юрий Исаков, не взема уроци по български, но пък чудесно го разбира. От обкръжението му признават, че понякога намира по-точната дума на нашия език от преводачите, които го съпровождат на срещите, и ги коригира. Очевидно руският посланик има ухо за речта ни, защото е научил немалко стари градски песни, които с удоволствие изпълнява.
Само на български се говори в дома на Пенка и Микола Балтажи – семейството на украинския първи дипломат в София. Но това не бива да ни изненадва – посланикът си е “наш човек”, бесарабски българин. Освен това е стажувал в София като студент през 1981 г. “Под игото” и “Хитър Петър” са сред любимите му книги. Балтажи признава, че бесарабските българи в Украйна са съхранили родната си реч, но в нея доста се усеща влиянието на руския и украинския.
BG възпитаници
Посланикът на Румъния Антон Пъкурецу е сред представителите на дипломатическия корпус в София, говорещи най-добре български. Това е разбираемо, защото е следвал българска филология в университета в Букурещ. “Завърших през 1989 г., когато у нас се гледаше много българска телевизия”, каза той пред “Труд”. От пристигането си у нас през 2009 г. говори само на български с тукашните си приятели.
Звучи изненадващо, но емисарят на Япония Такаши Коидзуми също е със завиден български. Обяснението пак е в образованието – преди дипломатическата си кариера посланик Коидзуми е живял 8 години в България, през 1978 г. завършва литература в СУ “Св. Климент Охридски”.
BG възпитаник с отличен български е и кубинската посланичка Тересита Капоте Камачо. За първи път тя стъпва у нас през 1961 г., за да учи металургия в техникума към завод “Ленин” в Перник. Настоящият мандат е 4-ти в родината ни.
Отиващият си посланик на Южна Корея Чун Би Хо със съжаление призна, че за три години и половина в София не му останало време да учи езика ни. Знае само няколко десетки думи и фрази, но ги изговаря много правилно и ги ползва съвсем на място. Той обаче се зарече, че ако се наложи да се върне у нас като бизнесмен или дипломат, ще положи по-сериозни усилия да научи български.
Споделете текущата публикация:
