ГЕРБ победи, но не празнува. БСП загуби, но се готви да управлява. ДПС запази третата си позиция и излезе от изолация. Сидеров не успя да се превърне в трета сила, но спечели видимост на единствен и непримирим политически радикал в парламента. Сини, зелени и партии на протестиращи бяха пратени там, където им е мястото в момента – на улицата.
До тази картина на политическо зацикляне се стигна поради няколко причини. Борисов изостави властта в много подходящ момент, когато никой освен ГЕРБ не бе готов за избори. На БСП не стигнаха времето, организацията, хората и парите, за да се заяви и утвърди като истинска алтернатива. Не стигна времето и на партията на СКАТ да отхапе още малко от избирателите на “Атака”. На протестиращите от улицата не бе оставено историческо време, за да узреят, да се организират и решат лидерския си проблем. Що се отнася до “Зелените”, колкото и време да бяха получили, пак щяха да играят на изборите като недобре подготвено НПО.
Резервният вариант за партньорство – партията на Кунева – не пострада от времето и не претърпя злонамерени действия от страна на бившите управляващи и, в този смисъл, трудно може да търси конспиративна теория за своя упадък. Партията беше почти построена, когато беше обявен курс към предсрочни избори, но така и не успя да уцели лидерския тон, подхода и посланията към своите избиратели – в голямото им мнозинство жени с умерени възгледи. А и развоят на кампанията, сблъсъкът между големите, истеричният тон и компроматният стил заглушиха всякакво по-минорно и експертно говорене. Кампанията се съсредоточи върху фигурите на Борисов, Цветанов, Кокинов, Найденов и Флоров и избута далеч от центъра на вниманието по-елегантни и експертни фигури като тази на бившата ни еврокомисарка.
В това отношение и БСП има върху какво да размисли. Станишев, Мая Манолова и компания пряко подхванаха атаки по важни, но мръсни теми, смятайки, че това им носи електорални предимства. Вместо това част от чернилката падна върху тях самите, което допълнително запуши предизборния дебат: социалните им послания на практика останаха нечути или недостатъчно чути.
“Синята коалиция” също по принцип нямаше проблем с времето, но бе нанесен удар в последния момент, от който Костов така и не успя да се възстанови. Логиката на бившия премиер Борисов относно унищожаването на бившия премиер Костов беше безупречна: разбиването или отслабването на традиционните десни партии го посочва като единствена и последна бариера срещу червения реванш. И наистина, както показват анализите на екзитполовете, Борисов е привлякъл разнообразни антикомунистически настроени избиратели, включително и бивши гласоподаватели за ДСБ и СДС. В резултат победителят в изборите изненадващо стана жертва на своята или на Цветанов предизборна стратегия. Всичко дребно дясно и центристко беше разпиляно и ГЕРБ остана сам на върха.
Оттук нататък пространството за политически маневри е силно ограничено, особено що се отнася до бившия премиер Борисов. Макар и с най-голяма парламентарна група, той ще трябва да преглътне едно връщане на мандата, защото всички парламентарно представени партии изпитват неистова нужда да му натрият носа. На пръв поглед това е дребнаво, лично и смешно, но всъщност това е начинът да покажат на своите избиратели, че са скритите или моралните победители. Нещо повече, леко унизен и относително отслабен Борисов е добра база за преговори на втората фаза на парламентарната процедура. Така че вариантът ГЕРБ отново да състави самостоятелно правителство на малцинството, трябва да се смята за теоретически възможен, но технически невероятен.
Невъзможен изглежда и вариантът “Меркел” на коалиция между големите.
Колкото и да са тежки предизвикателствата пред нацията и държавата и колкото и да го искат определени червени среди, коалицията между ГЕРБ и БСП ще трябва да се разглежда като мираж. Наистина, в следизборната нощ Цветанов спомена добрите червени в лицето на бившия президент Първанов, но точно те са с отслабено влияние в партията, а освен това ще получат по-добра оферта, и то от своята си партия.
Никак не изглежда сериозен сценарий, при който се съставя някакво политическо или експертно правителство с мандат на ДПС. Това вече се е случвало, няма да се приеме с добро око от широките маси, но най-вече ще отреже възможността Сидеров да окаже мълчалива или прононсирана подкрепа за управлението.
Така че към момента най-вероятен изглежда вариантът, при който с мандата на БСП Пламен Орешарски създава някакъв кабинет тип италианския “Монти”, с изричното условие, че въпреки подкрепата от парламентарно представените политически партии в него няма да влязат партийни водачи и класически политици.
Станишев лансира подобна възможност още докато подреждаше партийните си листи и поднови предложението си в нощта на изборите, а ДПС го заявиха още в рамките на миналия парламент и преповториха след изборите, лансирайки формулата на “отвореното” правителство. Този кабинет може да се окаже нетраен и догодина заедно с изборите за европарламент да се наложи избирането и на ново народно събрание, но може и да надживее първоначалните намерения на създателите си. Разбира се, терминологичните игри не могат да прикрият действителната политическа формула на подобно решение, а именно широка коалиция с политическо лидерство донякъде зад кулисите. Срещу подобно политическо решение ще има съпротива: както от любителите на ясно формулираната политическа отговорност, така и от страна на герберите, част от които ще преживеят болезнено феномена на “откраднатата победа”.
В този смисъл ще има силни гласове в подкрепа на нови парламентарни избори вместо правителство на размитата отговорност, които обаче едва ли ще надделеят в близките месеци. Проблемът е, че сега никой не е готов да повтори мъчителната битка, а и никой няма гаранции, че ще се представи по-добре. “Атака” основателно трябва да се страхува от набиращата скорост партия на телевизия “Скат”, ГЕРБ не могат да бъдат равнодушни към проекта за изграждане на нова десница без лицата на Надежда Михайлова и Иван Костов, дори ДПС трябва да държи внимателно отворено око към проекта на Касим Дал и Корман Исмаилов.
Освен това върху скорошния парламентарен живот ще окаже съществено въздействие една пета политическа сила, която бе необичайно активна по време на предизборната кампания: прокуратурата. Един арест на Цветанов или други ключови лица ще направи по-сговорчиви феновете на нови предсрочни избори. И не е въпросът само в това, че обществото мечтае за възмездие и очаква сенатори да бъдат хвърлени на лъвовете. В момента прокуратурата се държи като единствената сила, която мисли за европейския дневен ред и може да разчита на здрава вътрешна и външна подкрепа. Това е лоша прогноза за Цветанов, но добра новина за обществото, което все още не вярва на правосъдието.
Споделете текущата публикация:
