Европа извървя дълъг път в борбата с кризата и усилията за по-стабилно бъдеще с повече просперитет, но остава да се направи още, за да се помогне на гражданите и предприятията.
Европейският съюз и неговите държави членки предприеха безпрецедентни, смели стъпки в името на стабилността на еврото и на публичните финанси и за създаването на условия за устойчиво възстановяване. Изградихме финансов предпазен механизъм под формата на европейски механизъм за стабилност, който има капацитет 500 милиарда евро, и създадохме много по-мощни европейски инструменти за икономическо управление.
Смелите действия на Европейската централна банка изиграха решаваща роля за облекчаване на напрежението на пазара, макар че условията за кредитиране на домакинства и предприятията остават тежки.
Скоро ще имаме и един общ надзорен орган за банките в еврозоната и в другите държави от ЕС, които решат да се включат.
Наред с по-силната и по-задълбочена икономическа и финансова интеграция обаче трябва също така да продължим да градим социалното измерение на съюза, защото кризата оказва огромно въздействие върху живота на много хора.
Днес едно от най-големите предизвикателства в целия ЕС е безработицата. Нейното равнище от 10,9 % – или над 26 милиона души безработни в ЕС като цяло, – е недопустимо високо. Безработицата сред младите хора е особено обезпокоителна, като нивото е 23,5 %, което означава, че над 5,5 млн. млади хора не могат данамерят работа. В държави като Гърция и Испания равнището на младежката безработица е потресаващо и дори надхвърля 55 %.
Затова не е изненадващо, че най-голямата тревога на хората е свързана с икономиката: 9 от 10 европейци считат, че безработицата или икономическото положение са едни от най-важните проблеми, засягащи техния регион. Политиците трябва да отговорят на тези опасения. Социалното измерение е обратната страна на монетата, когато става дума за икономическия и паричен съюз.
ЕС постави борбата с безработицата в центъра на мерките, които предприехме в отговор на кризата. Предложената от Еврокомисията и одобрена от държавите членки схема „гаранция за младежта“ ще накара правителствата да гарантират, че няма млади граждани, които повече от четири месеца не работят или не участват в програма за обучение.
Това, което все още ни липсва, е истински европейски пазар на труда. Как може да имаме единен пазар в Европа и обща валута в еврозоната, ако няма в пълна степен свободно движение на работната сила наред със свободното движение на стоки, услуги и капитал? ЕС в нашата визия е съюз, в който всички граждани могат свободно да търсят работа във всяка от държавите членки точно както американските граждани могат да избират между Ню Йорк, Мичиган и Остин.
Много граждани на ЕС все още се колебаят дали да търсят работа в друга държава от ЕС, защото се притесняват за своето положение, ако не бъдат наети бързо. Понастоящем хората, търсещи възможности за работа в друга държава членка, запазват правото си на финансова подкрепа от своята страна за срок от най-малко три месеца, а в някои случаи за максимален срок от шест месеца.
В действителност обаче намирането на работа навсякъде в Европа отнема на безработните средно 16 месеца. Много хора не смеят да поемат риска да си търсят работа в друга държава от ЕС най-вече понеже за все повече и повече работни места се предлагат краткосрочни договори.
Това представлява риск за растежа и иновациите в икономиката на ЕС: въпреки високите равнища на безработицата броят на незаетите работни места нараства постоянно, а предприятията изпитват затруднения да набират квалифициран персонал. В същото време хората пропускат възможности за работа в други страни и региони.
Понякога цифрите са по-красноречиви от думите: по предварителни оценки БВП на държавите от ЕС-15 е нараснал с близо 1 % в дългосрочен план в резултат на мобилността вследствие на разширяването на ЕС. За съюза като цяло ефектът върху БВП, предизвикан от мобилността между държавите, се равнява на колективно нарастване на приходите за гражданите на ЕС с около 24 милиарда евро. Ето защо в днешния свят мобилността на работната сила не е разход, а икономическа необходимост.
Затова идеята да се позволи на европейците да се възползват от възможностите за работа в други държави от ЕС и да дадат своя принос за икономиката е приоритет в доклада за гражданството на ЕС за 2013 г., който Еврокомисията представи на 8 май. Ние ще актуализираме правилата на ЕС за координиране в сферата на социалната сигурност, за да разгледаме възможността гражданите да продължават да получават финансовата подкрепа в страната си на произход за по-дълъг период в сравнение със сегашния минимален период от три месеца.
Държавите членки следва също така да използват в пълна степен настоящите правила, за да се даде възможност на лицата, търсещи работа, да получават своите обезщетения за безработица за период до шест месеца, докато си търсят работа в друга държава членка. Трябва да се засили сътрудничеството между обществените служби по заетостта, за да се осигури помощ за търсещите работа, независимо от това в коя част на ЕС се намират.
Успоредно с това ще улесним достъпа на младите хора до информация за стажове и програми за чиракуване в други държави от ЕС посредством EURES – мрежата на европейските служби по заетостта.
През Европейската година на гражданите поставяме гражданите в центъра на вниманието – с оглед укрепване на ЕС и възстановяване на растежа. Комисията се стреми да превърне гражданството в реалност в ежедневието на хората – днес това започва с конкретни предложения за улесняване на гражданите да работят, да учат и да се обучават в друга държава от ЕС.
Съвместна статия на еврокомисарите
ВИВИАН РЕДИНГ,
заместник-председател на Еврокомисията, комисар по правосъдието, основните права и гражданството,
ОЛИ РЕН,
заместник-председател на Еврокомисията, комисар по икономическите и паричните въпроси,
ЛАСЛО АНДОР,
комисар на ЕС по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване
публикувана във в. „24 часа“
Споделете текущата публикация:
