Будно ли е вече тялото? А умът? Ако отговорът на тези две кратки въпросчета е да, марш към урните. Да гласуваме. Да кажем какво искаме. И какво не искаме да търпим през следващите 4 години. Оправданията – няма за кого, са несериозни – защото освен партиите, срещу които България се надигна преди да пукне пролетта, в бюлетината има имена и лица, които повече от месец по площадите бяха приемани за алтернатива на статуквото. Т.е. – ситуацията е като на панаир – по сергиите има за всекиго по нещо. Само трябва да посегне човек и да вземе своето. В случая – да зачеркне формацията, коалицията или името, в което има доверие. Или най-малко недоверие. Защото гласуването е едно от неотменимите права, които имаме и с които можем поне веднъж на 4 години да вбесяваме политиците и им припомняме, че не те, а ние сме важните. И, че без нашия глас тях не може да ги има. И можем да сторим това цивилизовано, без простащина и грубост – неща, с които сякаш някой се опитва да ни приучи да свикваме като с дишането. Нека не си спестяваме това малко житейско удоволствие и да гласуваме. Да изберем народни представители в 42-рото Обикновено Народно събрание. Можем да сторим това сред кандидатите на 45 партии и коалиции.
Те се състезават в 31 избирателни района, за 240-те депутатски места.
В Народното събрание влизат тези формации, които на изборите са успели да получат над 4% електорална подкрепа.
Българите с право на глас са 6 868 455. Изборният ден започва точно в 7 ч. и приключва в 20 ч. Варна ще изпрати в 42-ия парламент 15 народни представители.
Споделете текущата публикация:
