ЗАДЪНЕНАТА улица не е хубаво нещо. След криза всеки се надява, че няма да се случи нова криза, но когато спре да се надява, изпада в ситуацията на “задънена улица”.
Точно като изпадне в ситуацията на “задънена улица”, ако този човек живее в държавата България, върху главата му се случва любимият ми ден за размисъл. В редки случаи денят за размисъл може и да е хубав като тази година (ще бъде почивен). Но винаги, повтарям – винаги, денят за размисъл е символ на тъпота. И още – символ на бързо ерозиращата вяра в здравия разум, демокрацията, правото на свободен избор и какво ли не още.
Денят за размисъл няма как днес, през 2013 г., да спре с магическа пръчка агитацията, пропагандата, продажбата на алкохол и т.н. Денят за размисъл няма да помогне да останем сами със себе си и да вземем правилното или неправилното решение за кого да гласуваме.
В деня за размисъл обаче нека помислим за пет други неща, които могат да бъдат отменени скоро.
1. Премахване на ден за размисъл.
Разбира се, тази глътка свеж въздух за кандидат-депутатите е излишна, тъй като същинската предизборна надпревара би трябвало да се случва точно в деня за размисъл. Поради тази и ред други вече описани причини, крайно време е Изборният кодекс да се раздели с тази фриволна измислица.
2. Глупавите въпроси към ЦИК.
Цензурата не е хубаво нещо, ала понякога помага. В последните дни от кампанията, както и в самия изборен ден ушите ни стават неволни жертви на следните въпроси: “Ще се справят ли хората в комисиите с копирните машини, могат ли въобще да работят с тях?”, “Готови ли са секционните избирателни комисии за изборния ден?”, “Притесняват ли се в “Информационно обслужване” от австрийската фирма?”, “Какво щеше да стане, ако беше разкрит сорс кодът?”. Въпроси на този свят колкото щеш, малко фантазия не е излишна. Аман от повтаряне на едно и също.
3. Пресконференциите в изборната нощ.
И малките деца ще ви кажат, че нощта е млада, защото в нея се ходи по хубави заведения, раздават се усмивки, танцува се и пее. Има много неща, които не бива да се правят нощем и едно от тях са протяжните и егоцентрични пресконференции на победители и победени, в които всички се обявяват за победители; всички закъсняват с времето; всички журналисти се надпреварват да зададат умен въпрос, а политиците мъдрят умен отговор. Може и без тях. Кратки обръщения на лидерите на основните партии са достатъчни. Понеделник е работен ден, нали?
4. Трябва ли да има един предизборен дебат между двамата лидери?
Колкото и скучна да е една предизборна надпревара, в която държавата на практика спира, бизнесът обявява 30 почивни дни в изчаквателна позиция, едно тв шоу може да оправи нещата. И да има положителен ефект за избирателната активност. Липсата на дебат между двамата лидери на двете водещи партии и непрестанното скупчване на безброй партии и кандидати в медийното отразяване само отказват гласоподаватели от това да отидат и пуснат бюлетина. Изборна активност не се качва така. Когато гледаш позорно ниското ниво на дискусия, чак ти се реве. Един дебат между двамата лидери би изчистил доста неясноти.
5. Трябва ли да има чужди социологически агенции?
Социологическите агенции дори и не подозират какво им се пише, ако не познаят изборните резултати. Не че евентуалното чудо няма да отшуми след три дни, но все пак. Фактическото разпределение на социологическите агенции по близост с определени партийни кръгове минира доверието към тази професия. Чужда компания навярно би оправила нещата, но и тя ще трябва да работи с “българи по места”. Трагична работа, но си струва да се помисли.
Но основната тема, която трябва да бъде обсъдена от всеки в деня за размисъл, е пълната липса на желание да се дискутират теми като работни места, икономика, жизнен стандарт. Хубаво са го написали във в. “Уолстрийт джърнъл”, цитирайки млада българка: “Изборите и надеждите изглеждат като виц.” Честит ден за размисъл.
Текстът е на Константин Вълков, публикуван във в. „24 часа“
Споделете текущата публикация:
