Училищата, детските градини, университетите, жп и автогарите, летищата и метрото да бъдат оборудвани с дефибрилатори за спасяване от внезапна сърдечна недостатъчност. За това ще настояват от Дружеството на кардиолозите в България, съобщи неговият председател и национален консултант по кардиология доц. Иво Петров. В западноевропейските страни, Япония и САЩ такива апарати има във всички учебни заведения, офиси на фирми, големи магазини и места, посещавани от много хора, допълни той.Дефибрилаторите връщат човек към живота, като правят електрокардиошок върху сърцето и по този начин то заработва отново след спиране. Това обаче трябва да се направи не повече от 4 минути след настъпването на инцидента, припомниха медици.Всеки, обучен да работи с такъв апарат, да може да го използва, когато се отнася до спешно състояние, застрашаващо живота. За такава промяна в Закона за здравето и закона за лечебните заведения ще настояват още кардиолозите. В момента българското законодателство е категорично, че кардиоелектрошок с дефибрилатормогат да правят само лекариКурс за работа с него трябва да преминат фелдшери, медицински сестри, пожарникари, полицаи и дори учители, тъй като трагичният случай с 11-годишния Теди показва, че обзавеждането на училищата с дефибрилатори е крайно належащо, каза още националният консултант доц. Иво Петров. Това е контингент от потенциални дарители на живот, който сега стои неоползотворен, подчерта той.Не е препоръчително хора, които нямат медицинско образование,да удрят човек с 360 волта ток в сърцетоно няма пречки медсестри и фелдшери да се обучат за работа с дефибрилатори, коментира д-р Иван Бенишев, който завежда дирекция „Спешна помощ и медицински дейности” в Министерството на здравеопазването. Няма проблем и сега собствениците на молове и големи спортни зали например да си купят такава апаратура, за да е тя под ръка на лекар, ако се случи инцидент, преди да е дошла линейката, каза още той.Според доц. Иво Петров в последните години има рязко увеличаване на скритата сърдечна недостатъчност както в България, така и в Европа. По думите му в нашата страна за разлика от останалите в Европейския съюз обаче няма регистър на тези спешни състояния и не се знае точно колко са хората вриск сърцето им да спревнезапно.В момента у нас няма и система, по която да бъдат засичани и хващани внезапните случаи на сърдечна недостатъчност.Доц. Петров препоръча хора, които записват децата си на спорт, както и ако самите те смятат да тренират активно, да предприемат тази стъпка само след основен кардиологичен преглед. Специалистът е категоричен, че в България има много добри детско-юношески кардиолози, както и такива за възрастни хора, но техните възможности без добре организирана система на спешната помощ и профилактиката остават ограничени. Монитор
Споделете текущата публикация:
