Според последни изчисления от астма страдат над 300 милиона души по света. Въпреки че засегнати са хора от всяка възраст, астмата обикновено се отключва в детството. Заболяването безспорно е коварно – може да застраши живота на болния във всеки един момент при пристъп, за което е показател черната статистика за смъртност от астма – 255 хиляди души на година в глобален мащаб.
1. Защо децата са най-застрашени?
Астмата е най-разпространеното хронично заболяване в детска възраст. То се среща често при деца с ниско тегло при раждане, изложени на пасивно тютюнопушене и отглеждани при ниски социално-икономически условия. Рискови фактори за развитие на астма при децата са наличието на алергия, екзема или родител със заболяването.
Обикновено симптомите се появяват около 5-годишна възраст, като се открояват чести респираторни инфекции с хрипове.
По-често от астма страдат момчетата, отколкото момичетата, но с израстването се появява обратна тенденция. Предполага се, че това се дължи на по-тесните дихателните пътища при момчетата, в сравнения с момичетата, което е свързано и с по-висок риск от хъхрене при дишане след прекарана вирусна инфекция.
2. Доколко астмата и алергията са обвързани?
Повечето страдащи от астма, имат алергия. Над една четвърт от хората с алергичен ринит развиват астма. Заради циркулиращите в кръвта алергени при прекомерната защитна реакция на организма при алергия често се получава възпаление на въздушните пътища, което създава и условия за развитие на астма.
Субстанции, към които се получава свръхвъзбуда на имунната система, са: животински протеини, отделящи се от кожата, урината и фекалиите, най-вече на домашни любимци като кучета и котки; акари; хлебарки; плесени. По-висок риск от развитието на астма при тези причинители има при отоплявани жилища, със застоял и влажен въздух.
3. Колко виновен е цигареният дим?
Не случайно в развитите страни възникна движение срещу тютюнопушенето в обществени пространства. Тютюнопушенето се свързва с повишен риск от астма и риск за живота при астма, хрипове в белите дробове и респираторни инфекции. То остава толкова опасно, дори само когато е пасивно. Астмата е разпространена диагноза при деца, които системно са излагани на цигарен дим.
4. Каква е ролята на замърсения въздух?
Алергичните реакции и астматичните симптоми често са причинени от замърсители във въздуха. Това включва замърсители на въздуха, най-вече от изгорели автомобилни газове, (азотен оксид, серен диоксид и други), плесени и вредни изпарения от препарати за почистване на дома, газови печки и стайни растения. Данни показват, че при тези фактори по-често се отчита хъхрене, задух, астматични пристъпи и сенна хрема. За развитието на астма допринасят и озонът, ниските атмосферни температури, високата влажност на въздуха.
Регистрирани са по-чести хоспитализации и влошаване на астмата при сериозно замърсяване на въздуха, като смог, когато оплакванията включват кашляне, задух, болка в гърдите. Бронхоспазмът, свиването на дихателните пътища, при тези пристъпи обикновено се дължи на въздействието на серния диоксид.
Студеният въздух също може да доведе до бронхоконстрикция, отделяне на секрети и слуз. Високата влажност на въздуха създава затруднения при дишането при някои.
5. Какво общо има затлъстяването?
38% по-висок е рискът от астма при възрастни с индекс на телесната маса между 25 и 30, сравнено с тези с нормално тегло. При ИТМ над 30 рискът се увеличава два пъти. Според проучвания астмата при затлъстяване по-често е от неалергичен произход.
6. Как бременността и раждането предразполагат астмата…
Оказва се, че начинът на родоразрешение има значение за развитието на астма при детето. С една пета по-чести са случаите на астма при децата, родени чрез цезарово сечение, отколкото при появилите се по нормален път. Засега това явление се обяснява с факта, че при преминаването през родилния канал бебето се среща с редица микроорганизми, които играят и някаква роля за развитието на имунитета му и предпазването от астма, докато при секцио новороденото е предпазено от този контакт.
Що се касае за периода на бременността – отново сериозно негативно въздействие има тютюнопушенето. Бебетата на бъдещи майки пушачки са с понижена функция на белите дробове, което и предразполага към развитие на астма в бъдеще.
Преждевременното раждане също се явява рисков фактор за заболяването.
7. За ролята на стреса…
При хората, подложени на стрес, рискът от астма скача многократно. Донякъде тази причинно-следствена връзка се обяснява с типично опасното за здравето поведение при стрес като прекаляване с тютюнопушеното и др. А и проучванията напоследък показват, че при стрес се променят механизмите на действие на имунната система…
8. Нещо за наследствения фактор
Стотина гени понастоящем се асоциират с астма, като 25 от тях са типични за определени етноси.
Гените играят съществена роля за начина на функциониране на имунната система и състояние на организма при възпаление. Все още обаче не са изведени определени гени, за които категорично може да се каже, че са виновни за заболяването. Със сигурност е ясно, че за развитието му въздействие оказват комплекс фактори, както и: при 60% от случаите на астма, тя е наследствено обусловена и рискът от астма е 4-5 пъти по-голям при наличие на родител със заболяването.
Влиянието на околната среда е съществен фактор за изявата на генетично заложената предразположеност към астма. Например инфекцията с бактерии, отделящи ендотоксини, при носителството на гена CD14, отключва заболяването.
9. Хиперактивност на дихателните пътища като рисков фактор
При среща с алергени и вдишване на студен въздух се отчита възпаление на дихателните пътища при някои, което и става причина за заболяването. Все още обаче не е ясно защо тази свръхчувствителност поражда астма.
10. Неочаквано, но факт
Неочаквано, но екземата (атопичният дерматит) също е показател за повишен риск от астма. Около 45% от децата с атопичен дерматит развиват астма. Същите страдат много по-често от астматични пристъпи като възрастни.
Споделете текущата публикация:
Коментирай
