На водачите на кандидат-депутатски листи във Варна Дарик зададе 12 въпроса от различни области. Ето отговорите на Радан Кънев (ДСБ-БДФ) – №27 в интегралната бюлетина:
1. Защо Варна е важна лично за Вас?
Това е наистина лесен въпрос. Родът ми е свързан с Варна от края на XIX век, когато прадядо ми, адвокат Никола Кънев, оглавява Демократическата партия в града. Аз няма да бъда първия народен представител от Варна в рода си – Никола Кънев е бил подпредседател на 14 НС, което обявява българската независимост, председател на общинския съвет, известен общественик. Дядо ми, инженер Боян Кънев, е един от строителите на пристанището, на корабостроителницата, на стария Аспарухов мост. Варна е жива в родовата ми памет, връзките никога не са прекъсвани. Затова и вече четвърта година отговарям за Варна като член на ръководството на ДСБ. За мен е унизително нашият град да бъде свързван повече с мафията, отколкото с търговията и промишлеността, повече с бедност и безработица, отколкото с университетите си и културния си живот.
2. До каква степен държавната власт трябва да оказва помощ за подобряване на инфраструктурата във Варна?
Варна е икономически, образователен и културен център на Североизтока и една от най-удобните врати на Европа към Изтока. Възстановяването на Варна като транспортен и търговски център на България е важен държавен приоритет, който беше напълно зарязан през последните дванадесет години. Първостепенна задача на правителството трябва да бъде модернизацията и развитието на Пристанище Варна, но и на достъпа до него – магистрала Хемус, ЖП връзката със София и Русе, пътната връзка с Русе. В противен случай хроничният недостиг на товари ще продължи, търговията няма да се възстанови – Варна днес е изолирана.
3. Вашата най-важна кауза в 42-рото НС? Не само моята. Най-важната кауза на нашата коалиция е приемането на спешни законодателни мерки за осигуряване на икономическа свобода, насърчаване на малкия и семеен бизнес и оттам – нови работни места. На първо място – нов Закон за защита на конкуренцията. Законопроектът ни е готов и депозиран в 41 НС още преди година и половина. На второ място – Кодекс за бизнеса, който да спре издевателството върху дребните производители, търговци, занаятчии и свободни професионалисти.
4. Най-важният закон, от който се нуждаем?
Горните два закона, които цитирах. Разликата между нас и другите партии е, че проектите са готови отдавна. Те преписаха нашата програма, но вървят много стъпки назад, защото ние вече години работим по нея.
5. Вашето отношение към евтаназията, законопроект за която беше отхвърлен от 41-то НС?
Лично отношение могат да имат само хората, които са преживяли терминална болест в семейството си. Според мен, ако се въведат достатъчни гаранции срещу злоупотреба, самият болен човек трябва да има избор.
6. Трите най-важни стъпки за интеграция на ромите?
Ромите не са общо понятие и еднородна група, така че няма общовалидни мерки. Сред тях има все повече образовани хора, за които основен проблем е дискриминация на трудовия пазар. Ако говорим общо, най-важната стъпка е да се гарантира възможност за образование и работа на тези, които имат желание да издържат семействата си. Те са много повече, отколкото виждаме по медиите, убедих се след сериозни обиколки във Варненска област.
7. Какво трябва да се направи за намаляване броя на здравно неосигурените българи?
Най-важното е държавата да спре да краде от осигуровките им – нещо, което правителството на ГЕРБ правеше непрекъснато. Нужно е силно насърчение за участие в здравната система, т.е. – парите от осигуровки следват пациента.
8. Трябва ли в България да започне да се прилага химическа кастрация на доказани и осъдени педофили, както е в други страни от ЕС?
Не. За престъпниците има затвор. Ако правосъдието не работи, то не може да бъде заместено от някакви различни мерки. Трябва реформа в правосъдието изобщо – и това е основният приоритет пред България изобщо. Същественият проблем е, че и БСП, и ГЕРБ, и ДПС са в постоянна коалиция срещу промените в правосъдието. Нужно е ново, съвсем различно мнозинство в парламента.
9. Бихте ли работили по нов медиен закон, който да включва и интернет медиите, както и да регламентира авторските права в интернет?
Нови правила за медиите са задължителни. Но според мен те трябва преди всичко да регулират концентрацията на собственост, както и монополизацията на реклама, медии и разпространение в едни ръце.
10. Какво трябва да се направи за решаване на въпроса с нашествието на чужди радиостанции по родното Черноморие?
Известно е, че в България има лимит на мощностите на радиопредавателите, докато в Турция няма. При затопляне на времето проводимостта на вълните става по-голяма и сигналът пристига по-бързо. Нашите предаватели са с по-малка мощност, затова турските радиостанции често заглушават нашите. Въпросът трябва да се реши законодателно и ние ще го направим в полза на българските радиостанции.
11. Данъчната политика трябва ли да се промени и в каква посока?
Да. Изненадан съм от позицията на ГЕРБ и други „десни“ партии, че данъчната политика е добра и трябва да остане непроменена. На първо място, ние сме последователни в защитата на необлагаемия минимум. Когато от най-бедните хора се изземат 10% данък, се съсипва потреблението, фалират дребните търговци, фалират цели семейства. Над необлагаемия минимум трябва да остане плоския данък, така по същество ще се намали общото данъчно бреме. Трябва да се намали данъкът върху дейността на едноличните търговци. Няма причина те да бъдат наказвани с 15% данък, докато всички останали плащат 10%. Но най-важната тема са минималните осигурителни прагове по професии и осигурителни доходи за самонаетите. Ние от много години настояваме праговете да бъдат намалени в изостаналите райони на страната, а минималните доходи за търговците, свободните професии и занаятчиите да бъдат диференцирани според района и според конкретната професия. Както е с патентните данъци. Не може фризьор в малък град да се осигурява както адвокат в София. Последният доклад на Европейската комисия потвърди тази наша позиция. Лошата държавна политика в осигуряването е основна причина за безработицата сред младите, необразованите и в най-бедните райони. 12. Конкретни мерки за повишаване на доходите.
Доходите зависят пряко от работните места. Възстановяването на инициативата в семейния бизнес и сред самонаетите ще доведе до бързо повишаване на доходите и в по-големия бизнес, защото хората ще имат избор. Държавна политика за пряко повишаване на доходите не е възможна при 85% заетост в дребния частен бизнес. Но държавата може да инвестира в инфраструктура с пряк ефект върху заетостта – пристанища, промишлени зони, транспорт. Това са отрасли, които дават работа на специалисти – инженери, икономисти. Нашият проект за възстановяване на Пристанище Варна и транспортния коридор Варна-Русе-Дунав ще даде работни места за възпитаниците на висшите училища във Варна, и то добре платени работни места. Ще се открият нови перспективи пред търговия и производство, преработка на храни, консервна промишленост. Всичко това са нови работни места и нови, по-високи заплати.
Споделете текущата публикация:
