Промените на климата, съсипват планетата пред очите ни. Климатът вече е различен от този, който помним като деца, и се променя по-бързо от когато и да било. Въпросът е как драмата на тази трансформация се отразява на начина на живот на хората. Радикалните климатични промени означават проливни дъждове и ужасяваща жега, суперурагани, загуба на ледената покривка на Земята, загиване на живота в океаните, покачващо се ниво на моретата, което ще доведе до орди от племена, обикалящи планетата за прехрана. Ето кои са и 10-те най-тежки заплахи за човечеството – от „най-невинната“ към най-смъртоносната, представени от британското издание „Прогресив магазин“. Край на карането на ски в планините В света има 2100 ски курорта. Само в САЩ ски индустрията носи по 12 млрд. долара и дава работа на над 200 000 души. Някогашните зими обаче изчезват. Тази, която мина, беше 4-ата най-топла от 1896 г. насам. Програмата за околната среда на ООН прогнозира, че повече от половината ски курорти във Франция, Италия, Германия, Швейцария и Австрия ще бъдат принудени да прекратят бизнеса си през следващите десетилетия заради липсата на сняг. Средният брой на снежните дни през последните зими е най-малкият от 100 г. насам. Китайски безнесмен предлага чист въздух в метални кутийки на жител на Пекин, който ходи с маска заради ужасния смог. СНИМКИ: РОЙТЕРС Ледени езера преливат, разрушават села и градове Бързината на топенето на ледовете води до т.нар. наводнения от ледените езера. През 2012 г. за такова явление, което уби 10 души, а над 60 изчезнаха, бе съобщено в Непал. През 2010 г. в Перу се откъсна парче лед колкото няколко футболни игрища, падна в езеро и предизвика вълна, подобна на цунами, висока над 3 м. Бяха наводнени 4 града. Учени са идентифицирали 200 потенциално опасни ледени езера в химайлайския район на Непал, Китай, Бутан, Индия и Пакистан. Намиращите се там селища са заплашени от разрушение във всеки момент. Обработваемата земя става пустиня Заради този феномен вече има райони в света, където са се появили климатични бежанци. Според Азиатската банка за развитие през последните 2 г. е имало 42 млн. климатични мигранти само на този континент. Причина са екстремните метеорологични явления. Според доклад на „Милениум екосистем“ 20% от сухите райони на света вече са станали пустини, излагайки 2 млрд. души на риск от глад. Само в Китай всяка година 2500 кв. км обработваема земя става неизползваема. В Африка процесите се развиват със същата скорост. Сушата Изследване на университета „Рутгер“ и университета в Уисконсин свързва климатичните промени в Арктика с екстремните явления в САЩ и Европа. В Арктика затоплянето е два пъти по-бързо, отколкото в останалите райони на планетата, то променя хода и скоростта на морските течения. Резултатът е появата на екстремни явления с голяма продължителност като суша, наводнения и горещи вълни. Това застрашава световните хранителни вериги. Сушата стана обичайно явление почти навсякъде. През август 2010 г. Русия шокира света, като обяви временна забрана за износ на зърно и зърнени продукти заради най-ужасната суша в страната от 40 г. От страшното за земеделците явление бяха ударени огромни райони в САЩ, Индия, Украйна, Пакистан и много други страни. Безпрецедентни щети на инфраструктурата „Мюних Ре“ – най-голямата компания за презастраховане, обяви, че климатичните промени са увеличили 5 пъти свързаните с бедствия щети от 80-те години на миналия век насам. Изследване, проведено в 11 страни, показва, че екстремните климатични явления водят до смъртта на 400 000 души годишно и причиняват щети за $ 1200 млрд., като „изяждат“ по 1,6% от глобалния брутен продукт всяка година. Топенето, наводненията и ерозията на бреговете рушат пътища, пристанища, петролопроводи, които са особено уязвими. През 2012 г. САЩ са преживели двете най-скъпи природни бедствия – урагана Санди с $ 65 млрд. щети и сушата, която причини загуби от $ 35 млрд. Заплахите за националната сигурност Ако нещата продължават така, съвсем скоро ще избухнат конфликти за храна, вода и земя. Огромни групи кламатични бежанци ще пресичат границите. Бангладеш е един от тъжните примери. Заради деградацията на земята, честите суши и наводнения, силните бури между 12 и 17 млн. жители на страната вече са се изселили в Индия през последните десетилетия. Заради сушата между 600 000 и 800 000 мексиканци годишно се местят в градовете на САЩ. Провалът на капитализма Все повече хора по света са убедени, че зад разрушителните ефекти на климатичните промени стоят индустриални лобита, готови на всичко заради печалбите си. И започват да се обединяват срещу тях. Съществува мнение, че климатичните промени са най-големият провал на концепцията за свободния пазар, която е в основата на развитието на капитализма. Това се случва, когато корпорациите са оставени без контрол и регулации и третират атмосферата като бунище, твърдят членове на американски неправителствени организации. Според журналистката Наоми Клайн, изследваща отражението на климата върху развитието на капитализма, обновяемите източници са били пренебрегвани дълго време заради търсенето на бързи печалби. Един от ярките примери е Китай, открил през 80-те години ефекта на забогатяването от държавния капитализъм. Днес тази страна изхвърля 30% от вредните емисии, тъй като гори половината въглища на планетата, а жителите ходят по улиците с хирургически маски заради убийствения смог. Мнозина вече са убедени, че колкото повече се задъхва планетата, толкова по-обречен е капиталистическият модел. Изчезването на живота в океаните Хората изяждат по 100 млн. т риба годишно. Директно или индиректно с риболов се изхранват 500 млн. души. Представете си обаче планетата без морски живот. Това може да се случи още до края на този век. Дори до индустриалната революция океаните са поглъщали 30 на сто от глобалния въглероден диоксид. Повишаващите се нива на този газ унищожават морските видове, като извличат калциевия карбонат от водата. Окисляването на океаните днес става 10 пъти по-бързо от когато и да било в историята. Птероподите – малки охлюви, директно заплашени от окисляването, измират, защото черупките им се разяждат. А те са ключови за хранителната верига в океаните, защото чрез тях оцеляват огромен брой морски обитатели. Учени предупреждават, че разрушаването на кораловите рифове, с които по един или друг начин са свързани 9 млн. вида, ще доведе до масово измиране на морски обитатели още до края на този век. Топенето на ледниците Ледникът в Принц Уилям Саунд в Аляска се е оттеглил на 13 мили навътре от бреговете през последните 30 г. и изчезва със скорост от около 15 см дневно – 8 пъти по-бързо, отколкото преди 30 г. Спътникова снимка от юли 2012 г. показва как за няколко дни се е стопила снежната покривка в Гренландия. Снимки на ледниците в Южна Америка, правени през 80-те години и сега, показват, че те са намалели наполовина. Според Световната банка над 100 млн. души са в риск заради топенето на ледниците в Андите, тъй като губят чистата си вода, източника за напояване и получаване на енергия. Същото се случва в планинската верига, известна като Третия полюс, която включва Хималаите, Каракум, Памир. Според китайски учени вече ги няма 80 на сто от снеговете, които захранват Жълтата река, майка на китайската цивилизация. Заплашена е река Яндзъ, на която се крепят 20 на сто от китайската икономика. Потъването на крайбрежните градове и островните държави Ще има ли нов библейски потоп? Ако се реализира най-лошият от сценариите за глобалното затопляне, големи крайбрежни градове като Маями в САЩ ще се озоват под вода. Изследователите прогнозират, че топенето на планинските ледове може да вдигне нивото на световния океан с 30 см, но ако се разтопят големите ледници на полюсите, катастрофата ще е неизбежна. Такова драматично топене не се очаква дори и в най-апокалиптичните варианти, но дори малки промени в ледената покривка може да доведат до потапяне на редица крайбрежни градове. „Има някои климатични промени, които аз наричам чудовищата зад вратата“, казва проф. Стивън Пакала, директор на Института по климата в Принстън. До тях може да се стигне, ако в атмосферата продължават да се изхвърлят вредни емисии на сегашните нива. А те вече са най-високите от милиони години. Дойде ли време да строим Ноев ковчег?
(24 часа)
Споделете текущата публикация:
