Предизборните думи и жестове на политиците са особено показателни за начина, по който си представят, че ще бъдат приети по-добре. След бурята на уличното недоволство имаше надежда, че този език ще се смени и ще стане по-директен и откровен, защото под заплаха се оказа цялото политическо статукво. Но нищо такова не стана. Протестите свършиха, хората се прибраха по домовете си и с това извършиха неоценима услуга на ГЕРБ, защото им дадоха повод да хвърлят оставка и да спрат главоломното падане на рейтинга си. Свариха опонентите неподготвени и тръгнаха да вършеят из държавата. Ако на миналите избори им помогна Доган с репликата за “порциите”, която ги изстреля на вълната на гнева, сега тази работа я свърши улицата с помощта на Цветанов.
Шумът приключи и на сцената се оказаха същите политически играчи. Със същия език. На кого му е притрябвала промяна?
Очевидно може
и постарому
Едните пак си разнасят магистралите под мишница и обясняват, че от тях е стартирал светът, като упорито се правят на глухи, когато се каже думата корупция. Левите набързо скриха “малкия”, комуто трябваше да обръщаме внимание, и потърсиха традиционен социален дискурс, защото видяха, че у нас Чаплиновата алюзия се схваща като сексуален комплекс.
Наличието на “воля” у управляващите на повечето места в страната се схваща като демонстрация на сила и продължава да всява страхове. Това, в комбинация с разхитителни тържества по спортни зали, носи и посланието: Освен силата, и парите са у нас. Така стигаме до старата българска поговорка за онзи, дето държал и хляба, и ножа. Комбинирайте го със социологически изследвания, които обезсърчаващо за опозицията дават преднина на ГЕРБ, и ще получите чувството за предопределеност и обреченост. България така изкара 45 години от историята си, с които няма никакво основание да се гордее. С две думи, технологията е позната и може и да не проработи, ако играчите на терена се “усетят” навреме и заемат адекватна позиция. Засега това не се случва.
Особени постижения в предизборната комуникация постигнаха Меглена Кунева и Иван Костов. Гражданите решиха да заложат на “нормалността”, като за първи път в кампания се появява дума, надскачаща с претенцията си думата “заедност” от една по-стара кампания на ДПС.
Нищо незначещите думи
и друг път са ползвани по избори, но трудноразбираемите за публиката винаги нанасят рани в съзнанието на клетия зрител. Явно поуплашен от многото си рани, Костов скри от рекламите името на партията си и сега се предлага индивидуално на пазара, сякаш за да подчертае, че там, освен него, други няма.
РЗС и “Атака” не предизвикват слуха на никого, защото особеност на кресливите партии, които често менят посоката на звука, е, че каквото и да кажат, хората са свикнали и не им обръщат внимание. На ДПС не му се налага този път да казва каквото и да е на публиката, защото се сдоби с разговорлив председател, който за разлика от Доган (който говореше веднъж годишно, но действаше ежедневно) има мнение по всеки въпрос. Някои биха определили това може би като път към “нормалността”.
Общият разговор преди изборите имаше всички шансове да тръгне правилно и да се обсъди най-важният проблем – икономиката, но нищо такова не стана. Едва понечиха специалистите от екипите на партиите да вземат думата, и ченгетата веднага им я отнеха. Управляващите правилно схванаха, че на този терен губят, а и състоянието на страната и безработицата го показват. Веднага пренесоха мача
на любимия
си терен на
подслушани
подслушващи и забъркани в далавери. Започнаха да дават екшън по телевизията и всички зяпнаха. Поредна надежда, че доброто ще победи злото. Ха дано, ама надали, както е казал шопът. И докато тече сапунката, ще се окаже, че те изборите са минали и пак хората не разбрали как ще ги управляват и какъв ще е утрешният им ден. Прокурорските проверки траят дълго, а животът ще продължи още на 13 май и е много рисковано, защото може да продължи постарому. Можем ли да продължим постарому? Мисля,че този отговор не си дават не просто мнозинството граждани, а и мнозинството от парламентарните партии, защото вземането на властта е едно, а управлението – нещо друго. Състоянието на страната не дава възможност да се управлява постарому. Тогава ще последва втори обществен взрив и този път няма да е “контролиран взрив”, а ще забави още повече излизането от кризата.
Така че ако някой има нещо смислено да казва на публиката, да го каже сега.
Арман Бабикян, експерт по политически маркетинг и пиар, в. Труд
Споделете текущата публикация:
