ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго-Про” няма да имат задължения и ясно разписан график за подмяната на сегашните електромери с „умни“. Те ще инсталират от модерните уреди по свое усмотрение и според финансовите си възможности. Това става ясно от доклад на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), който ще бъде обсъден публично идния вторник.Причината ДКЕВР да не даде положителна оценка за масовото въвеждане на „умните“ електромери е близо 50% поскъпване на цената за достъп и пренос по разпределителната мрежа заради милиардите инвестиции, които трябва да бъдат направени.По оценки на експертите за подмяна на електромерите на 80% от клиентите ще са нужни над 1,5 млрд. лв. Във въпросната сума е включен само разходът за уреда без съпътстващите инвестиции за мрежата, софтуер, хардуер и други.Оценката на регулатора се прави заради изискване в Директивата 2009/72 на ЕС за общите правила за пазара на еленергия. Тя трябваше да е готова още в началото на септември миналата година. Според нея до 2020 г. 80 на сто от жителите на общността трябва да са снабдени с „умни“ уреди за отчитане на консумацията си, при положение, че това е икономически обосновано и че съответният държавен орган е дал положителна оценка за инсталирането на такива електромери.От доклада на ДКЕВР става ясно, че регулаторът е преценил, че въвеждането на интелигентни системи за измерване на тока у нас не е икономически обосновано. Според енергийната ни комисия подмяната на сегашните уреди с „умни“ е добре да става с пари по европейски програми или от бюджета, за да се избегне увеличаването на цената за достъп и пренос.Преди да стигне до извода за това, че разходите за въвеждането на модерните уреди са икономически необосновани, регулаторът е поискал и становището на трите ЕРП-та. Част от изводите на енергодружествата са цитирани в доклада на държавната комисия.Любопитство предизвикват данните, предоставени от „Енерго-Про”. От енергото, обслужващо Североизточна България, са обяснили на ДКЕВР, че опитът им с интелигентните системи досега е показал, че те са достъпни за манипулации от външна страна. Може би точно заради тази слабост на „умните“ уреди в препоръката на ЕК за въвеждането им голямо място е отделено на сигурността и защитата на личните данни. Освен това според „Енерго-Про” голям процент от системите за интелигентно измерване на еленергия аварират, което налага предвиждане на по-високи разходи за ремонт и поддръжка.Друг интересен момент в доклада на ДКЕВР е предложението от страна на ЕВН разходите за въвеждането на интелигентните системи да се плащат от потребителите чрез цена за измерване . От ЧЕЗ пък са споделили от опита си, че имат проблем с работата на умните уреди заради липсата на постоянно покритие в някои райони, както и заради претоварването на мрежата, а, както е известно, данните се предават по GPRS. Освен това от енергото в Западна България са сметнали, че нужните инвестиции за въвеждането на „умните“ уреди са над 67% от дълготрайните материални активи на ЧЕЗ Разпределение към края на 2011 г.Ако ДКЕВР беше дала положителна оценка за подмяната на старите електромери с „умни“ за 80% от клиентите, до 2020 г. ЧЕЗ трябваше да смени 1 651 998 уреда, ЕВН – 1 275 200, а „Енерго-Про” – 960 000. Или общо 3 887 198. Цената на един брой „умен“ електромер за битов или стопански потребител е между 120 и 200 евро.Към момента по свое усмотрение трите енеродружества са монтирали общо 230 хиляди такива уреда. Те обаче се поставят основно в проблемни квартали с предимно ромско население, където кражбите на ток са сериозни. Към момента общо 4,8% от клиентите на „Енерго-Про” вече са с „умни“ електромери, а за тези на ЕВН процентът е 3,5 на сто. В доклада на ДКЕВР липсват данни за ЧЕЗ./ Монитор
Споделете текущата публикация:
