В практиката си личните лекари се сблъскват с два типа употреба на успокоителни лекарства – терапевтична и патологична, границата между които на моменти е много трудно различима. Повечето от тези лекарства са отпуснати по съответния регламент за лечение на действителни медицински показания. Нерядко, обаче, лечението се превръща в отделно заболяване.
Историята на бензодиазепнините започва през 1959 г. в Университета в Тексас, когато след кратки клинични проучвания е регистриран хлордиазепоксид (Librium), показан за лечение на безсъние и нервно напрежение. За по-малко от десетилетие, този клас лекарства завладяват 90% от пазара на успокоителни и приспивателни, доминиран до този момент от барбитуратите. Изминава още едно десетилетие преди да стане известно, че бензодиазепините също не са лишени от недостатъци…
Днес предупрежденията в листовките са строги, ясни и категорични – би било близко до ума, че те биха отказали повечето пациенти още преди започване на приема… Всяка листовка съдържа няколко страници предупреждения, написани с едва видим шрифт – не за да бъдат укрити противопоказанията и предупрежденията, а за да могат да се поберат в опаковката. В листовките и кратките характеристики на продуктите е ясно записано, че са предназначени само и единствено за кратковременна употреба. И въпреки всичко това, наплива от пациенти не спира, дори не намалява….
Истината е, че когато лекарите се сблъскат с пациенти с интензивна остра тревожност, те разполагат с твърде малко алтернативи и нито една по-ефективна или по-безопасна от бензодиазепините. Когато лекарят се изправи пред такъв пациент, той трябва да държи сметка както за индивидуалната клинична картина, така и за социалната, семейна или работна среда на пациента – сложна задача, нерядко решавана чрез компромиси спрямо някои медицински принципи. Практиката показва, че в искреното си желание да помогнат на пациентите си, лекарите често отварят за тях кутията на Пандора, пълна с психоактивни субстанции.
Огромното мнозинство от злоупотребяващите с психоактивни субстанции показват типични профили – зависимите от лекарства са най-често жени, докато зависимите от опиати са най-често мъже. Личните лекари са добре запознати с печалния процес на развиване на лекарствена зависимост – пациентите обикновено са млади и са достигнали до това нерадостно положение след свръхприем на предписани лекарства, често паралелно с други лекарства и/или наркотични вещества. Другата крайност са възрастните пациенти, които приемат хронично, макар и не в свръхколичества, бензодиазепини, с или без алкохол. Между двете крайности, разбира се, има и сива зона, изпълнена с всевъзможни комбинации от гореописаните характеристики. Във всеки случай пациентите са изложени на риск от сериозни усложнения и се нуждаят от медицинска помощ.
Повечето случаи обаче съвсем не са тривиални – обикновено е налице цяла плетеница от личностни, социални и/или семейни проблеми, усложнени на n-та степен от една или повече зависимости.
Една част от тези пациенти са хора от третата възраст, които приемат успокоителните лекарства от толкова дълго, че това се е превърнало в навик, задържал се много след като първопричината за приема е изчезнала. Тези случаи обикновено се вместват в компетенциите на личните лекари и не изискват посещение и терапия от специалист. Дори и пациентът да не приема високи количества бензодиазепини, скорошни проучвания са показали, че спирането им е не по-малко задължително, тъй като хроничният прием води до отслабване на паметта и двигателни нарушения, които създават риск от падания и сериозни травми. Бензодиазепини никога не бива да бъдат спирани рязко, особено след продължителен прием, защото това предизвиква тревожност, безсъние, сърцебиене. Вместо това, дозировките на медикаментите трябва да бъдат постепенно намалявани до минимум, след което приемът окончателно се спира. Това на практика означава, че капсулите, най-вече течните, са неподходящи, защото не могат да бъдат разделяни на по-малки дози. За целта е добре да се използват таблетки, например оксазепам 15 mg или диазепам 2 mg, които могат да бъдат разделяни на 2 и на 4, така че приеманите дози да бъдат постепенно намалявани. Смята се, също така, че таблетките със забавено освобождаване имат по-малък потенциал да водят до пристрастяване и че са по-полезни при опит за отказване от бензодиазепини.
В клинични условия е било доказано, че „кратки лекарски интервенции“, изразяващи се в мониторинг на процеса, са ефективни в отказването на алкохол и цигари. Същото, най-вероятно, важи и за бензодиазепините. /puls.bg
Споделете текущата публикация:
