Към момента, точно месец преди изборите, ГЕРБ води срещу основния си политически опонент БСП с 2,7%.
Много или малко е това? Какви прогнози могат да се направят днес?
Ако заимстваме от терминологията на любимия на бившия ни премиер спорт, картината е следната: Единият отбор води с 1:0, но съдията току-що е свирил дузпа за другия. Разбира се, вратарят може да отрази, може и нападателят да не уцели вратата, може да бие и в гредата… Засега обаче е 1:0, предстои дузпа, а до края на “мача” остава почти цяло полувреме. Преднината е толкова крехка, че водещият отбор по-добре да не разчита на нея.
Какво всъщност се случи в последния месец и какво се случва към момента БСП рязко вдига процентите на потенциалните си избиратели – над 3 на сто само за месец. ГЕРБ обаче скача с цели 5% за същия период. “Атака”, доскоро удушена в прегръдките на Борисов, се реанимира и вдига с 2%. Защо става това?
Причината е преди всичко у Бойко Борисов и идеолозите на ГЕРБ. Осъзнавайки ясно, че мантрата “магистрали, спортни зали, Борисов строителя” няма да проработи, те побързаха да я подменят. Отново (за кой ли път вече) беше разпънато глобалното пано – “Битката срещу комунизма!” Тук няма нужда да се обяснява за безработицата, “калинките”, цените на тока, опоскания фискален резерв, пенсиите и колко километра магистрали в крайна сметка се направиха. Това са подробности, “съпътстващи щети”, когато става дума за голямото, истинското – битката срещу комунизма.
И бившият ни премиер побърза да обяви новия курс, заличаващ всички щети от предишния: “Няма друга партия освен ГЕРБ, която да може да спре бившите комунисти към властта!” И това постигна желания ефект. Воюващите срещу “комунизма” от всички посоки започнаха да се строяват под знамената. ГЕРБ скочи с 5%!
Дали това обаче не е своеобразен автогол? Защото тази теза в имплицитен вид поставя пред всички останали избиратели обратния въпрос: “А коя е партията, която може да спре ГЕРБ да ни повтори?” И за мнозина, на които и в най-мрачните сънища не им е хрумвало, че може някога да гласуват с “червено”, това се очертава като все по-реална перспектива. Накратко, “невоюващите с комунизма”, привиждащите “комунизма” именно в ГЕРБ или просто идеологически необременените (“Какъв комунизъм, какви пет лева!”)… започват да се ориентират в другата посока. БСП вдига с 3%!
Наблюдаваме консолидация на избирателите около двата основни противостоящи си политически субекта – ГЕРБ и БСП. Едните се обединяват срещу “комунизма” и “комунягите”, другите около “Никога вече ГЕРБ!”. Всичко започва да се интерпретира от гледна точка на това основно противопоставяне. Нюансите изчезват. “Ние сме различни и от едните, и от другите” – това вече не носи дивидент. Избирателят иска ясно позициониране по основния въпрос! А позиционирането, именно по него, обезличава съответния политически субект. Защото възниква логичният въпрос: “Защо да гласувам за вас, които ще играете с ГЕРБ (БСП), като мога да гласувам директно за тях?” Това нанася тежък удар върху по-малките партии, повечето от които не могат да се легитимират като значима алтернатива и остават не само далеч от границата на влизане в парламента, но дори под 1%-ната бариера.
Изключение е “Атака”. След като протестиращите, свалили правителството на ГЕРБ, не съумяха да излъчат собствен политически субект, те останаха без представителство. А техният глас е гласът на яростта, на недоволството, на отрицанието на всичко и всички, на “предишните”. Същият глас, който преди 4 г. изстреля и ГЕРБ и “Атака” нагоре. Сега обаче ГЕРБ вече са “предишните”, протестиращите нямат собствена алтернатива… И недоволството естествено се прелива към “Атака”.
Какво следва от всичко това? Очертава се една основна битка – сблъсък между големите. И към момента съотношението на силите е практически изравнено. Избирателите, които биха предпочели нещо различно от ГЕРБ и БСП, са мнозинство, но подобна значима алтернатива отсъства. Всички останали партии, които имат шанс да преминат 4-процентната бариера, се разглеждат като подробност. От гледната точка с кого от големите сте.
А тези извън БСП и ГЕРБ, които определено имат шанс да попаднат в парламента, засега са ДПС, “Атака” и “Движение България на гражданите”. СДС, ДСБ, НФСБ, ГОРД имат шанс да се борят, но времето едва ли ще им стигне.
На практика засега се очертава 5-партийно парламентарно представителство с относителен паритет между двете основни политически сили. И тежко и горко на този, който се опита да състави правителство в такава ситуация.
Но това е засега. И ако тези данни не ви харесват, не псувайте, а гласувайте! Защото от нас, избирателите, зависи дали ще приемем тази картина, или ще я променим!
Данните са от национално представително изследване, проведено в периода 5-9 април 2013 г. с 1000 души от агенция “Медиана” по поръчка на в. “Труд”.
Споделете текущата публикация:
