1. Бобови растения

Бобовите култури са отличен източник на фибри, които свързват жлъчните соли, които на свой ред биват изхвърляни заедно с фибрите като фецес. Жлъчните соли, от своя страна, се синтезират в черния дроб от холестерол. Жлъчните соли могат да бъдат реабсорбирани в червата, което води до своеобразно „рециклиране“. Когато те бъдат изхвърлени от тялото обаче, холестеролът бива изтеглян от кръвта за синтез на нови количества жлъчни соли. По този начин фибрите допринасят за понижаването на плазмените нива на холестерол. Това обаче не е единственият начин, по който бобовите храни допринасят за борбата с хиперхолестеролемията. Бобивите съдържат флавоноиди, сапонини и други фармакологично активни вещества, за които е било показано, че понижават „лошия“ холестерол в кръвта.

2. Пълнозърнести храни

Те съдържат особен тип фибри, наречени глюкани, които формират гъст гел в стомаха и червата, който улавя холестерола от храната и жлъчните киселини, като не им позволява да бъдат абсорбирани. Овесът, ечемикът и кафявият ориз имат най-силния и най-добре изучен и документиран холестеролопонижаващ ефект.

3. Ядки

Макар че всички видове ядки имат значителни холестеролопонижаващи качества, най-голямо внимание заслужават орехите. Те са едни от малкото добри растителни източници на омега 3 мастни киселини, които имат важно значение за поддържане на плазмените липиди в норма. За омега 3 киселините се предполага, че предотвратяват развитието на атеросклероза и усложненията й. Нещо повече, харвардски учени са показали, че дори кратковременно увеличаване на консумацията на орехи понижава нивата на лошия холестерол в кръвта.

Шамфъстъците са богати на селен, който има антиоксидантни свойства и предотвратява окислението на холестерола в кръвта. Малко известно е, че не просто холестеролът, а окисленият холестерол отключва развитието на атеросклероза.