Реплика. Така оттеглилият се от кметския пост след бунтове Кирил Йорданов формулира поредното си публично избухване. Този път с единствен и конкретен получател – служебния премиер Марин Райков. Причината: Последният заяви, че от 1989 г. насам никой не си е мръднал пръста за сериозен ремонт на входната откъм „Хемус“ и летището пътна отсечка – бул. „Владислав Варненчик“. С присъщото си снизхождение на кореняк-варненец към пришълец Йорданов вежливо и почти в риториката на дипломацията казва на Райков друг път да се подготвя по-добре преди да премине табелата „Варна – най-добър град за живеене“, за да не говори наизуст. И му разяснява подборно колко мащабни ремонти са направени по „Владислав Варненчик“, и не само, по време на неговото управление, колко ленти, светофари, улични лампи и пр. са изградени по време на неговото дългогодишно управление на Варна. За да се облекчи трафикът по централния булевард, са били реконструирани и напречните му улици „Академик Сахаров”, „Христо Смирненски”, „Република”, „Атанас Москов“, а ул. „Девня” е била разширена, припомня без умора Кирил Йорданов.
„Притеснява ме, че изграждането на бърза лента по бул. “Владислав Варненчик” е предвидено в средствата по големия европейски проект за градския транспорт, който вече се изпълнява. А това ще бъде съществена промяна в договорените и подписани условия на проекта, което пък от своя страна може да доведе до загуба за Варна на средства от проекта. Във връзка с това, добра алтернатива на правителствените средства, отпуснати за бул. “Владислав Варненчик”, би била инвестиция за реконструкцията на бул. “Трети март” – нещо, което от години предлагам на правителството. А тъй като бул. “Трети март” наистина е в тежко състояние – задно с бул. “Сливница” и Южното платно от “Сливница” до “Владислав Варненчик”, бяха предвидени от община Варна за строителство през тази година, със собствени бюджетни средстава”, с управленски размах разсъждава Йорданов.
Но пропуска да уточни защо бул. „Владислав Варненчик“ през 2013-а изглежда като „небутван“ от зората на демокрацията, а не като трасе, на и около което е работено периодично в годините на неговото кметуване. Както и не коментира колко работещ е всъщност пробивът Левски в частта му от „Цар Освободител“ към бул. „Сливница“, където преминаването от единия до другия булевард, освен че е невъзможно по пътна сигнализация си е направо руска рулетка и пробив всъщност няма, а има – тапа. И докато тя не бъде отстранена, плановете за продължение от „Сливница“ към „Владислав“ изглеждат малко не на място (за позабравилите припомняме, че голямата реконструкция и т.нар. „Пробив Левски“ имаха за цел отварянето на обходен ринг – от бул. „Левски“, през „Цар Освободител“, „Сливница“ и „Владислав“, до ул. „Девня“, който да отхлаби трафика в централната градска част на Варна) .
Споделете текущата публикация:
