В добрите години на чалга клубовете имаше легенда за един редовен посетител на много греховно заведение (очевидно е, че няма да споменавам нито клуба, нито името на посетителя). Та, при пристигането на тази персона пред попфолк светилището, охраната услужливо си слагала ластици на главата.
Защо ли? Ето защо! Персоната с голям тумбак заставала пред входа на заведението, разпервала ръце, а портиерите приятелски го блъскали с глави в корема, за да докажат, че има мускули, скрити под сланината – някаква глупава традиция. Гостът „бате-нам’кой-си“ им пъхал банкноти в ластичните диадеми в изблик на висша милост. След това „бате-нам’кой-си“ влизал в клуба и се започвало: хвърлят се пари, лее се уиски и продукция на доктор Енчев.
Чалгата е евтин вкус,
ориенталски
начин на
забавление
където да си най-наперен, най-шарен, най-шумен и най-агресивен е от ключово значение за приемането ти в микро-чалга-обществото.
Също като българския национализъм, който кресливо, евтино, популистки набира чудовищна сила. Без действия, само с крясъци.
Дали националистът Волен Сидеров се е почувствал като „бате-някой-си“, когато се опита да нахлуе в светилището на изпълнителната власт – Министерския съвет, докато служебният кабинет заседаваше за втори път?
Можем да открием множество съвпадения в манталитета: тържествено пристигане пред входа на зданието, гордо вдигната глава, дитирамби около него, закачки с охраната от НСО. Дотам ли стигна национализмът в България – високи децибели, евтини представления и много фетиши? Или всъщност винаги си е бил чалга в политиката.
Да видим. В попфолка вървят много леопардовите клинчета, в национализма – бричовете. В чалгата – кожените палтенца, в национализма – кожените тужурки; в чалгата се пее за любов, в национализма се крещи за любов – едните възхваляват покварения индивид, а другите – народа.
В клубовете на едните се хвърлят салфетки, а на митингите на другите каквото падне… А, и се говорят мръсотийки. Това ли е всичко? Нима, както казва един познат, най-голямото завоевание на „Атака“ е, че лидерът може да паркира безнаказано
служебната си
кола на тротоара
пред Операта
където е централата им?
Няма никакво съмнение, че всеки нормално мислещ българин би искал проспериращ народ, добре поставен на световната карта. Блянът за единен народ за силна държава, доминация в региона и защо не в света от векове живее не само в сърцата на българите, но и в учебниците по история, литературата, киното.
Знаем, че с размерите на територията, населението и ресурсите си няма да постигнем това никога, но в дни на криза размахваме знамена. Това е и ресурсът, върху който никне и разцъфва успехът на „Атака“. Няма и никакво съмнение, че в политическата палитра има място и за един националистически цвят.
Дават някакъв драматизъм в дневния ред на обществото, пък и защо да не се понадигнем на пръсти и да се престорим от време на време на по-големи, отколкото сме. Реално погледнато радикалният подход към проблемите на хората понякога изглежда по-приемлив.
Ширещата се престъпност в обезлюдените поля на Северна България, терорът на местните феодали, безперспективността в малките градове и села – там очевидно трябва радикална политика. Национализмът, почиващ върху конституцията и човешките права може и да има някакъв шанс.
Българите са го показвали и доказвали не веднъж: след като държавата не се справя, хората се обединяват и отвоюват сами основното си право – да съществуват по нормите и законите.
Но родният национализъм
стана риалити
формат в кабелна
телевизия
Вечерно шоу, което инжектира малко български адреналин преди втората ракия, и безспорно инжектира с ботокс мозъчните клетки.
Шумната кохорта на Волен Сидеров отсъства от проблемите на хората във Врачанско, Монтанско, Видинско, но ще се появи в редакцията на „168 часа“ и пред Би Ти Ви, защото нещо не харесало. Мъжкарите с кожени якета окупират фонтанчето до президентството, но няма да ги видим в с. Мечка и доброволно да пазят хората от набезите на една развилняла се пасмина.
А да… и голямата олелия винаги се вдига преди избори, защото през останалото време, типично по ориенталски, в „Атака“ текат семейни скандали като в турски сериал. Голямата трагедия на българската нация е, че вярва на спектакъла. „България на българите“ звучи прекрасно.
Затова шоуто вероятно ще продължава, защото „Атака“ иска властта. Слава богу, голяма част от българите са внятни хора. Вероятно нахлуването в сградата на кабинета е единственият начин Волен Сидеров да се докосне до властта, защото изглежда с това се изчерпват идеите на „Атака“. Каквато държавата, такъв и национализмът .
Eмил Спахийски, в. Труд
Споделете текущата публикация:
