Може ли да превърнем във вкусно и здравословно приключение за организма си християнските пости с помощта на…арабски продукти? Отговорите на този въпрос предлага разработка на в. „24 часа“:
Cпоред светите отци на Църквата вкусовите усещания по време на пост не трябва да ни занимават. Българинът обаче да хапва здраво и винаги има голямо уважение към трапезата, което го различава от западняка, свикнал с ядене на крак и закусвалните фастфуд. За постещия винаги съществува дилемата как да успее да се нахрани, така че да е работоспособен през целия ден, а едновременно с това да спазва постите, като вярващ православен християнин. Диетолозите ще кажат, че в дневното меню трябва задължително да присъстват поне 60 грама чист белтък, разнообразени с въглехидрати, фибри, мазнини и витамини. Как да си ги набавим обаче? Знае се, че най-високо белтъчно съдържание имат бобовите храни – фасул, грах и най-вече соята, която има 39 грама чист протеин на 100 грама сухо вещество. Нашата трапеза се профилира към храните, които произвеждаше родната хранително-вкусова промишленост в последните десетилетия, а преходът като че ли се поведе от същата инерция. Затова например нахутът почти напълно изчезна от трапезата, както и булгурът. В романа си “Бродягите на дхарма” четеният от поколения битници американски писател Джек Керуак пише, че си направил пиршество “с едно българско жито булгур”, а у нас булгур може да се купи само в магазините за диетични храни и, естествено – в арабските магазини. Ако потърсим в интернет нещо за булгура, ще видим дори твърдения, че това е вид “арабска храна”. Но не е, както и нахутът, макар и той да се предлага у нас предимно в арабски магазини. По този повод в интернет престорен пуританин възмутено възкликва как може за “християнски пости да се купува храна от арабски магазин!”. “Нахутът е дар от Бога, какъвто и да е магазинът, отговаря богословът Руси Ст. Русев и припомня – нахутът е бил благословената храна на свети Иоан Рилски Чудотворец – покровителя на България и българите, където и да се намират по света. Житието му описва как Бог пратил в долината при неговата пещера “сланутък”, което е старата българска дума за нахут. Овчари, които пасели стадата си наблизо, открили отшелника, взели благословение, а той ги нагостил със сланутък. Дарената от Бога храна така им се усладила, че един от тях тайно накъсал стръкове и после ги предложил на побратимите си. Шушулките обаче се оказали празни, а овчарите се върнали засрамени да искат прошка!” Вече по арабска рецепта сварен и пресован нахут се смесва със смлян сусам и се получава чудната храна хумус. Може да се добави сок от лимон и чесън. Хумусът вече се прави и от родни производители, които го предлагат на щандовете за риба в Централни хали. Добавка към такава храна може да бъдат всякакъв зеленчук и салати от кореноплодни – моркови, ряпа, пащърнак. Хумусът се овкусява с лимон, спанак, коприва, печени чушки, домати и каквото ни дойде наум според предпочитанията ви. Но и без да е овкусен допълнително, той е апетитен и засища. Не бива да се вторачваме в храната и непременно да търсим нейното разнообразие, ако не използваме по-лекото меню през постите, за да преборим и с пролетната умора. Постът носи усещане за лекота. Според светите Отци това се дължи на чувството за надмощие на духа над телесното, което винаги носи чувство за по-голяма свобода. По време на пости организмът се адаптира към липсата на определени храни или към глад. Превключването обаче трябва да става постепенно и контролирано за онези, които досега не са опитвали. Великите пости може да ни накарат да променим отношението си към яденето. Храната е дар от Бога и трябва да я приемаме с благодарност. Когато храненето се превръща в чревоугодие, празникът отстъпва пред отегчението и тежестта от преяждането. Обратно – постът ни връща към радостта от храненето, към откриването на вкуса на по-простите храни, сред които неизбежно е хлябът. Известно е, че хлябът съдържа 8 от незаменимите аминокиселини. Народът дори ползва представата за хляба като синоним на храната въобще. Оня ден опекохме домашен хляб в машината, като към брашното добавихме и шепа-две орехи. Вечеряхме само хляб и по-вкусен никога не бяхме яли – без т.нар. “подобрители” и набухватели. Въпросът за качествата на хляба подвежда към размисъл за занижения контрол към храните, които съдържат генномодифицирани организми. Например някои сортове домати имат ген от медуза, за да се повиши тяхната издръжливост. Това води до стрес за организма, който пък повишава риска от сърдечни болести, диабет и т.н, и т.н. По време на пост организмът е по-чувствителен към фабричните консерви, затова е добре да ги забравим. Често в тях присъстват консерванти и химикали, които не се разграждат и се натрупват в организма. В различни форми хранителни ограничения, подобни на постите, се срещат при всички религии с надеждата с тях човек да прочисти душата си, да отхвърли лошото, да получи просветление и вдъхновение. Православните копти в Египет са приели 40-дневните пости преди Великден именно от предците си. В Бахайската религия също има пости през месеца ала (март). В аскетската култура на Източна Азия и в хиндуизма въздържанието се наблюдава дори и в принципите на йога. Ислямът пък нарича постите през Рамадана един от “петте стълба” и ги приема като знак на покаяние. Освен религиозния аспект Великите пости през пролетта помагат за прочистване на целия организъм. Още Хипократ казва: “Бъди умерен във всичко, дишай чист въздух, грижи се всеки ден за тялото си, и лекувай малката болката не с лекарства, а чрез постене.” Много хора след края на постите разказват, че почти са забравили вкуса на месото, алкохола и цигарите, че се чувстват великолепно, с нови импулси и желание да променят изцяло начина си на живот и хранене. Това е така, защото организмът се прочиства основно и освобождава от натрупаните шлаки и отрови. Освен това се самосъбуждат вътрешните лечебни сили у човека. Хубаво е предварително да се направи план. Може да се храним по малко от 3 до 5 пъти дневно. Добър помощник ще ни бъдат плодовете, зеленчуците, билковият чай и водата. Болни и бременни да не рискуват По време на пости организмът се адаптира към липсата на определени храни или към глад. Превключването обаче трябва да става постепенно и контролирано за онези, които досега не са опитвали. При тоталното отказване от храна – своеобразна нулева диета, могат да се появат значителни рискове за здравето. Тогава организмът се стреми да покрие потребностите си от белтъчини, започва да разгражда протеина в мускулите и те отслабват. От това може да бъде засегнат и сърдечният мускул, което е опасно за сърдечно болните. Диабетици, раково болни, хронично болни и бременни също трябва да се откажат от такова хранене. При здрави на пръв поглед хора могат да възникнат проблеми, когато е отслабена имунната система на организма. Трябва да се консултирате с лекар и със свещеник, тъй като църквата по принцип не препоръчва да постят болни и бременни. А може хляб от черен ориз, салата от нахут, яхния от булгур и сладко от облепиха Излязоха стотици книги за храненето, в интернет има хиляди рецепти за различните кухни – европейска, азиатска, арабска, мексиканска и пр. Вярно, български фасул трудно може да се намери, но пък магазините предлагат вече 7 вида боб, брашно от ориз, от елда и лимец, спагети от картофи, 10 вида водорасли за салата, олио от сусам, орехи, маслини, фъстъци… А особено по време на пости продължаваме да се храним по рецептурника на соца с едни и същи провизии – варен боб, картофена яхния, ориз на фурна, постни сармички… А стотици още растения могат да къкрят на огъня. Те са от друга култура на хранене, каквото и да означава това в света на глобализацията. А храната не признава граници. Това показа и бегла разходка из някои екзотични бакалии в София. В нароилите се магазини “Берьозка” се предлагат постни пелмени, т.нар. вареники – с картофи, гъби, зеле. “Това е най-популярното в Русия ергенско и студентско ястие заради елементарното му готвене – 500 г вареники се слагат в 2 л вряща вода за десетина минути. Като изплуват отгоре, варениките или пелмените се оставят още 2-3 мин и се вадят. Може да се овкусят със сосове, а някои ги обичат само с оцет и черен пипер“, обяснява магазинерът Никола Николов. Без да ходите в Русия, може да опитате и готова напитка от хлебен квас. Или пък да си вземете 90 г сух квас за домашно приготвяне. (Заливате сухия квас с 250 мл вряла вода, размесвате със захар и поставяте едно денонощие на тъмно при стайна температура и след като ферментира, е готов за консумация.) Замразени ягоди, боровинки има навскъде, но сладко или масло от облепиха (ракитник) – няма. Тя е изключително полезна за имунната система и е една от билките, без която не може китаристът на “Щурците” Петър Гюзелев. Просо, ечемик, счукан белен грах, миксове за зеленчуови супи, пилаф от булгур с тиква, елда с манатарки, индийска супа от червена леща, мариновани гъби по класически уралски рецепти са само някои от стоките, с които можем да обогатим храненето си по време на 40-дневните пости. Предлага се дори и минерална вода “Боржони”, харесвана заради изтрезвителния ефект и лечебните свойства от партийния елит на Съветския съюз. По принцип обаче тези храни не са толкова евтини. Макар да няма основание за високите цени, тъй като са произвеждани от руски фабрики в Германия, за да спестят от митата. Най-голямо разнообразие има в китайските хранителни магазини. Там се предлагат няколко вида оризови спагети, спагети от елда, от зелена или от жълта соя. Продава се 7 вида ориз, (както и брашно от тях) – пъстър, бял, черен, кафяв, “Дълголетие” и лепкав ориз. Зеленчукови салати за директна консумация и готови супи пък чет нямат – от няколко вида водорасли, гъби, глехия, (вид женшен), соеви кълнове, зелен фасул, китайски зеленчуци, пикантна салата от корен на лотос, от китайска ряпа, салата от синап и бамбук, сибирски лук, сок от орехови ядки… Има и прясно безсолно соево сирене. Ако искате да приготвите вкъщи азиатска храна, там ще намерите всички продукти – от китайски бобчета до бамбукови връхчета, от грахово брашно до черен ориз, картофена юфка, ароматни гъби и пр. Оцетът е от ориз, а олио може да се избира дали да е от сусам, от соя, от синап, люто олио, фъстъчено… Ако ще разнообразяваме храната, непременно да се отбием и в арабските магазинчета край Женския пазар в София. Там предлагат лозови сармички с лимон, нахут, хумус, тахан, кюфтенца от нахут, червена леща, ориз басмати, жълт булгур, оризов булгур, смлян патладжан и тахан (“Мутабул”). Сирийският хумус е по-качествен, но от година го няма заради войната. Ливанският е по-рядък, но като се прибавят 2 лъжици тахан, става по-вкусен, обясняват продавачи. Чистият сусамов тахан пък е полезен за костите, ядат го против гастрит и язва.
Споделете текущата публикация:
