„Тихият крадец на зранието“ – така офталмозолите наричат глаукомата. Около 70 000 са българите с тази диагноза, показват данните на Националната глаукомна асоциация. Председателката й доц. д-р Наталия Петкова признава пред Стандарт, че 50% от тях са диагностицирани грешно. Всеки втори с глаукома пък не се знае, че е болен.
Чукнете ли 40 г., не изпускайте профилактичен преглед при офталмолога, съветват докторите. Пациентите над 60 г. пък трябва редовно да се проверяват за глаукома. Коварната болест засяга най-вече хора над 40 г. и се нарежда на второ място сред причините за слепота по света и у нас. Около 2% от населението над 40 г. заболяват от глаукома, а с увеличаване на възрастта броят им значително нараства. Не може да се излекува напълно, но навременното откриване може да спре развитието й и да се запази зрението.
Глаукомата е в следствие най-вече на повишено вътреочно налягане, но съществуват и други рискови фактори, които оказват влияние. Това са
тънка роговица, честа промяна в диоптъра
напреднала възраст, фамилна обремененост. Дори расата и полът влияят. Африканците и азиатците например боледуват 3 пъти по-често. Освен това заболяването „предпочита“ жените.
Глаукомата може да е първична и вторична. Първият тип се отключва без наличие на други очни заболявания, най-вече по генетични причини. Среща се в няколко различни форми. Най-често се среща откритоъгълната, която нерядко се бърка с катаракта (перде). За закритоъгълната пък са характерни пристъпи, рязко повишаване на вътреочното налягане (понякога над 40 mmHg), гадене, главоболие. Симптоматиката й позволява този тип се открива по-лесно. Вторичната глаукома пък е в следствие на други заболявания – след травма, кръвоизливи, съдови болести.
Дори децата не са застраховани от коварната болест, признават лекарите. Ювенилната глаукома поразява пациенти между 10 и 35 г., а конгениталната – най-малките – от бебета до дечица на 3 г. Коварното е, че заболяването се развива безболезнено и прогресира незабелязано, докато зрителният нерв е необратимо поразен. Най-специфично е засягането и ограничаването на периферното зрение. И, разбира се, повишеното вътреочно налягане. Счита се, че нормалните му стойности варират между 10 и 21 mmHg, но напоследък горната граница е снижена до 18 mmHg, уточняват офталмолозите. Само повишеното вътреочно налягане обаче не е основание за глаукома. Затова поставянето диагнозата изисква прицизна диагностика. Измерват се не само вътреочното налягане, а и дебелината на роговицата, зрителното поле, зрителният нерв.
Лечението най-често е с капки, но понякога се налага и прием на перорални медикаменти. В случай, че тази терапия не подейства, се прибягва до лазерна операция. Ако е успешна, вътреочното налягане може да се понижи с 20-25%. В краен случай се стига и до скалпел.
Споделете текущата публикация:
