След Сирни Заговезни вчера, от днес започва Великият пост – седем седмици преди най-светлия християнски празник – Великден.

Това е най-важният и най-продължителният от четирите периода на телесно и душевно въздържание през годината.

Той припомня за 40-дневния пост на Спасителя в пустинята, въвежда в Страстната седмица и в най-великото и чудно събитие – Възкресение Христово.

От днес до Великден лишаваме тялото от животинска храна, месни и млечни продукти (консумират се само растителни храни), така както трябва да ограничим „животинските“ страсти и да се противопоставяме на изкушенията.

Християнската църква нарича началото на Великденския пост „предверие на божественото покаяние“, или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, „очистват се“ и се доближават до Христос.

Постът не е просто диета – припомня църквата – а въздържанието от определени храни не е самоцелно.

Идеята е чрез лишаване на тялото да се смири душата,

защото когато пости и се моли, човек се доближава до Бога. Великият пост е време за молитви и покаяние, като подготовката за него започва три седмици по-рано.

Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък, когато не трябва да се приема почти нищо.

Първият ден, през който се разрешава риба, е Благовещение – на 25 март.

Постът обаче не се препоръчва на болни, на малки деца, на възрастни хора, на бременни жени и на кърмачки.

През периода на поста всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние.

През първата седмица ограниченията са по-строги,

а богослуженията – по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден.

През втората седмица от Великия пост се чества Св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата.

Третата седмица е посветена на Светия Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя.

Неделята от четвъртата седмица се посвещава на Св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол.

В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята – Преподобната Мария Египетска – ярък пример за покаяние.

Съботата от шестата седмица (Лазаровден) на Великия пост е посветена на възкресението на Лазар, когото Христос извел от гроба и върнал към живот.

Шестата неделя (Цветница или Връбница) чества тържественото влизане на Спасителя в Ерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.

През годината има четири постни периода. Първият – най-дълъг и най-строг пост, е Великденският, чието начало всяка година се променя, но винаги започва седем седмици преди Великден.

Вторият е Петровият пост, той се мени в зависимост от Великденските празници.

Третият е Богородичният пост, който винаги е от 1 до 15 август, когато се празнува голямата Богородица.

Четвъртият е Коледният пост – той започва от 14 ноември и продължава до 24 декември – Бъдни вечер, като и на самата бъдна вечер трябва да се пости.