– Съставът на служебния кабинет е ясен. Знак за какво е екипът, посочен от президента Плевнелиев, г-жо Дончева?
– Плевнелиев е събрал, когото е могъл да събере, според това кого познава. Ако има някакъв специален знак, то е, че президентът иска за два месеца специална работа по електронното правителство.
– Тримата вицепремиери са жени, за пръв път жена е начело на МВР.
– Не бих отдавала значение на подобни неща. В екстремална обстановка президентът е опитал да направи служебния кабинет. Плевнелиев не е опитен политик, няма неограничен кръг познати от различни сфери, облегнал се е на екипа си от „Дондуков“ .
– Основната задача на служебния кабинет е да подготви изборите. Това, което българите искат, е честен вот. Правителството ще отговори ли на тези очаквания?
– Въпросът е доколко президентът е бил независим от Бойко Борисов и Цветан Цветанов. До тази сутрин (вчера – б.р.) са извършвани промени в регионални дирекции на МВР. Помните, че Ренета Инджова (служебен премиер през 1994 г. – б.р.) направи някои драстични промени на персонажите. Ако министърката на вътрешните работи запази кадрите на Цветан Цветанов или те я натикат в кабинета , без да може да преподрежда ведомството, честността на изборите ще бъде поставена под въпрос. Защото последните смени говорят, че ГЕРБ иска да си осигури предимство в изборите чрез структурите за сигурност и обществен ред.
– Какво ще правите вие на тези избори, ще се кандидатирате ли за депутат? Дадохте си един мандат почивка.
– От БСП – не. Не съм си дала почивка. От 2009 г. давам ясни знаци, че не искам да имам нищо общо с това ръководство на БСП. Спомняте ли си какво казах на конгреса през октомври 2009-а – че ни трябва смяна на целия лидерски екип.
Правила съм през годините каквото е било по силите ми, но аз не съм си тръгвала, за да се връщам.
– А вашето „Движение 21“ (Д-21) ще участва ли в изборите?
– Д-21 не може да участва в изборите като Д-21 при тези къси срокове. Като идеи – може.
– Сега е времето на гражданските движения, няма ли да го изпуснете?
– Да, сега е времето на отрицанието на партиите на статуквото, едва ли не на партиите въобще. Но защо стана така?! Заради името, което си създадоха партиите през годините на прехода. Но това е много тревожен факт, защото отрицанието и забраната на партиите е свързано с много лоши времена.
– С фашистките режими. Има политолози, които предупреждават за опасност от фашизъм.
– Аз говоря за това от 2009 г. Защото политическата власт в страната беше дадена на лица, които са с ярко изразени тоталитарни наклонности, с много ниска политическа и обща култура и сатрапи по душа. Това обикновено ражда фашизъм.
– Исторически погледнато, това е така само в съзвучие с подходящи икономически условия.
– Тези условия са налице.
Битовите проблеми раждат протести – винаги и навсякъде. Сметките за ток бяха капката, от която чашата преля. Благодарение на своята професия пътувам из страната и все по-натрапчиво и често установявам, че хората се озлобяват, че агресията расте. Имаше случаи на странни ритуални убийства на цели семейства, които не намериха логично обяснение. Те трябваше да предупредят, че има някаква дълбока драма долу от живота.
– БСП реагира ли с верни отговори на тази действителност?
– Предлагам ви верните отговори да не ги отнасяме до партиите. Обстоятелството, че хората са склонни да бъдат забранени партиите, е най-яркото доказателство дали трябва да задавате такъв въпрос. Партиите нямат не „верен отговор“, а „отговор“ въобще. От дълги години сме свидетели на все по-уродлив политически живот.
– Какво имате предвид?
– Някъде от 2003 г. започна прекаленото му дирижиране. Основните политически партии въведоха инструментариум за все по-контролиран вот, все по-отчетлив стана купеният вот. Политиците му търсеха решение, като въвеждаха наказателни санкции. Това правеха парламентарно представените партии, които използваха същите инструменти. Никоя от тях не може да каже: „Аз съм чиста!“ Според мен дълбоко в генезиса на продаването на вота стои убеждението на хората, че техният глас не значи нищо и е по-добре той да се осребри. Но партиите упорито игнорираха този факт. И какво направиха? Продължиха с тактиката – може и да не ни харесвате, но не можете да изберете нищо друго, защото извън нас няма нищо. Така озлобяваш хората. И днес те казват на партиите: може да стане пълен разпад, държавата да отиде на кино, но няма да стане това, което вие искате!
– Има ли място за нова лява партия?
– Има. БСП не се възприема като лява партия. Там само реториката е лява. БСП участва в прехода и разпределянето на националното богатство по несправедлив начин. Тя до ден днешен отказва да говори по този въпрос, камо ли да признае, че нещо е сбъркала. Очевидно е, че в една социалистическа партия – нова или стара, трябва да дойдат генерации, които не са свързани с прехода, с „червените куфарчета“. Това ще стане. Дали ще стане в БСП или извън… И СДС беше табела, за която се казваше, че е кауза. В момента какво е – нищо.
– Може би защото СДС не успя да намери друго свое лице извън антикомунизма.
– Точно така. И в БСП е така – мързелът или нежеланието за промяна, или невъзможността да прочетеш изискванията на времето, докараха нещата дотук. Няма драма. Партиите са инструмент от хора и за хора. Те не могат да бъдат абстракция, фетиш. Старите постулати: „Партията е права, когато съгреши дори!“, „В името на партията!“ са нещо, което времето отхвърля изцяло. Нужна е формация, която защитава интересите на активните хора на първо място.
– БСП обаче се променя. Търси „нови лица“ за листите си, вади от тях бившите министри.
– БСП съдейства за това да има предсрочни избори, без да разчете собствената си готовност за тях. И сега прави спасителни маневри, защото социолозите са показали една недобра картина. Действията на „Позитано“ 20 са на принципа – да пробваме, все едно нямаме представа как да направим прелом. Преломът не се прави за два месеца. Преломът се прави, като се започне от предишните избори. Говоря за големите неща, като за това БСП да се препозиционира от партия на най-възрастните и социалнослабите в партия на бъдещето, на младите. Това изисква много работа, която започва с чуваемост, доверие, харесване от страна на обществото.
Със смяна на лидери, които обществото е отрекло. На плакатите навън не пише: „Не на Корнезов!“, на тях пише: „Станишев – не!“ И отговорът не може да бъде: „Аз няма да стана министър-председател“, защото протестиращите не са поставили този въпрос. За истинска промяна няма нито време, нито разбиране. Какво се предлага – да сменим министрите с хора, които са доста по-назад професионално, да речем – със загубили кметове или със софийските съветници. Аз питам – кое е новото лице на БСП, наложено за тези три и половина години?!
– За разлика от други партии БСП винаги е имала гражданска квота в листите си.
– Кадри за нея не се търсят в последния момент, а години по-рано. За да се открият хора, които може и да нямат политически опит, но имат политически талант. Но кой търси таланти в БСП?!
– Силите на ГЕРБ и БСП са изравнени, как ще се състави правителство?
– Изравнени са, но не така, както бяха БСП и СДС през 1991 г., когато те имаха по около 50 на сто. БСП и ГЕРБ са с ниски проценти доверие, зависими са от едни и същи задкулисни кръгове, които диктуват партийните им ръководства, министерски съвети, регионални ръководства.
– Кои са тези задкулисни играчи?
– Тези, срещу които са протестите на улицата. Какъв избор дават на хората БСП и ГЕРБ?! Партиите на статуквото, вместо да излязат от ситуацията с финт, да кажат – добре, ние отчитаме, че не ни харесвате, но в демократичната държава нещата стават с избори. По този случай ние ще направим промени в Изборния кодекс. Ще се разберем с Росен Плевнелиев, че ще забавим темпото – сроковете в конституцията все пак са инструктивни. Един политик, особено президент, трябва да мисли за обществената ситуация. Но какво направиха партиите? Публикуваха Изборния кодекс в извънреден брой на „Държавен вестник“! Плевнелев трябваше не да дава мандат на партии, които заявиха, че ще го върнат, а на някой, който иска да опита.
– Иван Костов настояваше „Синята коалиция“ да получи проучвателен мандат и парламентът да продължи работа.
– А защо президентът бърза? Защото Бойко Борисов бърза.
– Как оценявате ролята на президента?
– Щом си кукла на конци, ти си част от проблема! А сега се оплакваш, че те натискат. В политиката е така – натискат те или за ходатайство за сделка, или за назначение, или хората отдолу за по-високи доходи.
През 1990 г. как беше – БСП спечели едни избори, имаше съмнения за честността им, недоволството клокочеше, клокочеше и започна да избива. Сега хората още не виждат реалната опасност от бързи нови избори. Сега трябва да се намери формула нещата да бъдат стабилизирани за един отрязък от време, както тогава (следващите избори бяха през есента на 1991 г. – б.р.)
– Ще има ли нови избори наесен?
– Трябва да се търси стабилно управление, умиротворяване на хората, запазване на финансовите параметри. Виждате в какво започват да избиват протестите – в спиране на влакове. А протестиращите дори още не са разбрали, че няма да бъдат допуснати до избори! А като го разберат? Това ще ги озлоби. Ще има част от хората, които недоволни от статуквото, все пак ще го подкрепят, защото другото ще им се стори безумно. Но недоволството ще започне да действа от първия момент. Ще имаме противници срещу каквото и да е управление.
в. „Труд“
Споделете текущата публикация:
