Тъкмо да се зарадва човек, че най-сетне, след години бой, глад и ……. българинът най-накрая се сети, че има чест и достойнство и тутакси му се приисква да избяга с писъци. По възможност в друга демокрация. Небивала словесна активност обхвана гражданското и политическото общество. Едните псуват и викат „Долу“, „Оставка“, „Мафия“ и искат да станат управляващи. Другите пък обясняват как си ходят с оставките в джоба и са готови на всичко, за да уважат желанията на Улицата, даже и последното. И така вече месец. В резултат – мила родна картинка. Четите революционери вече си имат освен воевода и байрактар и предател. Последните решиха да станат първи и с плакати в ръка се заеха да превземат властта през задния вход. Други се отвратиха, скриха знамената зад вратата и седнаха пред телевизора.
Държавата спря да работи. Само президентът е на денонощен пост и върти среща след среща с плахата надежда да намери Премиера (служебния), за който повече от двама души ще кажат „да“.
Общината във Варна пък е в пълен блокаж. След триседмична обсада и един човешки живот кметът Кирил Йорданов се оттегли, но все още неубеден в искреността на гражданското „Киро – вън“. Затова и след официалното си изявление, че подава оставка, но не защото хората го искат, а защото е жертва на зловещ заговор и черен сценарий, започна да залива медиите със „страшни истини“ – за Марешки и Гуцанов, за сладоледа на Павел Димитров, за провала в транспорта, за ГЕРБ и номинацията си за кмет. Истини, ама не съвсем. Защото липсват епизодите с негово участие. Разбира се, всеки има право да се страхува/срамува от думи и дела. От днес Йорданов е загрижен и за харченето на бюджета на града. Въобще кметът в оставка се върна на работа, след като изкара началото на мандата си в странство и в хола. Затова пък администрацията му е като умряла. Не мърда.
Той и Бойко Борисов, след като се позаседя в Бояна се сети, че освен за асфалт трябва да помисли и за доходите на хората. Чак вдигна кръвно. Два пъти.
И на Лиляна Павлова сега й просветна, че освен количествена стойност, полаганият асфалт трябва да има и качество. От днес и това ни се даде – гаранция за път с гаранция по-дълга от сезона.
Така по окумуш политиците бързо се ориентираха в какофонията на протеста и хванаха песента, ако не от началото, то поне от припева. Други обаче още се лутат.
Така Борислав Гуцанов, докато се лута между протестиращите, забърса портрета си да си го носи вкъщи. Ама го хванаха. Чува се, че това ще му струва и кметската, и депутатската номинации. Но, както мъдро е казал народът, преди да го прегазят комунизъм и демокрация: Човек каквото сам си направи, цяло село не може“.
Марешки пък с типична първосигналност зараздава обещания за намаления и сбърка генерално с ултиматума „Глас на изборите или „Чао, Локо!“.
ГЕРБ – Варна са друга бира. Те мислиха, мислиха и накрая след дълга съгласувателна процедура се дистанцираха от кмета Кирил Йорданов. Бил по-малкото зло. От какво? От собствените й партийни членове и лидери ли? После – пак се замислиха. В резултат Общинският съвет спря да работи. Даже не се събра един път да пита хората защо искат и съветниците да си ходят. Направо се съгласиха с тях, че им е време. После, да не е съвсем без нищо, се срещнаха с някакви представители, които после се оказаха не съвсем редовни. Та, доста сложно се получи и в тази посока.
След малко по-дълъг размисъл, но пък явно задълбочен, неуспелият кандидат-кмет на предните избори Добромир Джиков реши да предположи следващата порция скандирания на протеста и поиска и районните кметове да си ходят. Брилянтен ход към пълното блокиране на функционирането на града и идването на власт на народното самоуправление.
Спонтанен или не протестът на българите намери неподготвени тях самите и всички онези, които се възползваха от волското им търпение през годините. В резултат на неочакваната демокрация всички изглеждат изгубени. А най-добрите решения, както винаги, ще се окажат най-простите. За този, който го може.
Останалите са в състояние да закрият града. След като участваха в затриването му. Кофти случки. На благословено място, каквото е Варна.
Споделете текущата публикация:
