сички очаквано отказаха да съставят правителство – ГЕРБ, БСП и ДПС, и отвориха вратата към предсрочни избори. Борисов, Станишев и Местан са готови за тях, улицата – не. Това ще влее нова енергия в протеста, който бе започнал да отслабва след оставката на правителството и пренасочването на гнева към местни фигури, например кметовете на Варна и Пловдив.
Досега протестът постепенно утихваше, но и се рационализираше в някаква степен. От общи искания на оставки, отхвърляне на цялата политическа класа и старите политически партии, максималистични искания за незабавна промяна на конституцията, той премина към по-реалистични формули – например промяна в Изборния кодекс. Остава седмица до разпускането на парламента, но представените в него партии нямат желание за промяна в кодекса. При това положение въпреки гнева на улицата следващият парламент няма да предложи ново политическо представителство и улицата ще получи старото политическо меню в нови пропорции.
Старото меню е защитено
от новия кодекс, за който мнозинството от ГЕРБ положи неистови усилия в парламентарните дни преди оставката на Борисов. Той беше яростно критикуван от опозицията до момента, в който улицата се взриви, след което опозиционната критика замлъкна и уж непримиримият Станишев се обърна в защитник на новите изборни правила. А те са такива, че вдигат високо всякакви прагове и бариери пред появата на ново представителство. Влизането и излизането на нови фигури и формации в политическото пространство са по-рестриктивни дори от бариерите за влизане и излизане на нови фирми и инвеститори в уж свободния пазар. Политиците пазят по-зорко заградения периметър, отколкото днес критикуваните олигарси и монополи, които няма как напълно да се изолират от глобалните процеси на движение на пари, хора и идеи.
Политическата ограда се изгражда постепенно. Законът за политическите партии изисква 50 души за инициативен комитет, 500 – за учредители и 2500 членове. Към това Изборният кодекс надгражда бариерата: 7000 подписа и 10 000 лв.; ако е коалиция от партии – същото, умножено по броя на партиите. Ако пък инициативен комитет иска да издигне един-единствен независим кандидат, той трябва да представи 3% от броя на избирателите с постоянен адрес в избирателния район, но не повече от 5000, както и 10 000 лв. депозит. За големите многомандатни избирателни райони това си означава реално 5000 валидни подписа от избиратели в същия район.
По този начин нови партии в новия парламент ще се появят трудно, а независими кандидати – още по-трудно. Ако старите партии трябваше да отговорят на изискванията за представителност, които самите те са формулирали, щеше да се получи следната абсурдна ситуация: за 240 места в парламента и по 10 000 лв. и 5 000 гласа за място, една от старите партии би трябвало да отдели общо 2 400 000 лв. депозит и 1 200 000 валидни подписа. И обратното, ако към независимите кандидати се прилагат съпоставими изисквания както към старите партии, те би трябвало на тях да им се искат около 42 лева и 30 подписа. Освен това партиите с резултат над 1% от предходните избори получават субсидия, от която да посрещнат изискванията на ЦИК и закона.
Съществуват и допълнителни прегради пред възможността за поява на нови политически формации и независими играчи. Най-важният от тях са съкратените срокове за регистрация за партия за участие в предсрочните парламентарни избори: 7000 подписа и 10 хил. лв. трябва да са събрани в двуседмичен срок след разпускането на парламента, т.е. до 27 март 2013 г. Междувременно, ако ГРАО открие
проблеми с подписите
се предвижда отказ на регистрация от ЦИК и отпадане от изборната надпревара.
Една идея по-дълъг е и срокът за регистриране на инициативни комитети за независими кандидати: до 1 април 2013 г. в районните избирателни комисии трябва да бъде представена подписка, съдържаща поне 3% от броя на избирателите с постоянен адрес в избирателния район – до 5000 гласа и съответните 10 000 лева, както и всички останали документи.
В крайна сметка ще се окаже, че елитът е отпуснал улицата като място на изява на протестните настроения, но не е склонен да им позволи да получат политическо представителство. Като компромис и компенсация някои от партиите предлагат с половин уста на протестиращите места в своите листи. От ГЕРБ тези дни заявиха, че търсят „свестни и известни граждани“, Яне Янев ги надскочи с оферта за до 80% от листата си, отворени за граждани. Обединеният блок на труда пък директно си предложи регистрацията и цялата листа, за да намери протестът своето партийно пристанище. Откъм БСП засега мълчат, макар че много от изявяващите се на улицата са с определено леви убеждения и лозунги, но едва ли ще позволят някой да им разбърка сложните вътрешнопартийни баланси, изразени с брой места и позиции в партийните листи.
Все пак нищо не е предрешено, в оставащите дни на това Народно събрание все още е възможно елитът да реагира адекватно и да направи умни промени в Изборния кодекс. Ако ли не – чака ни лошо време на гняв и политическа нестабилност, когато в нощта на изборите улицата отново научи, че пак е получило повече от същото – нова служебна победа на статуквото. А от уличния гняв по-страшен е само измаменият уличен гняв.
Васил Гарнизов, в. Труд
Споделете текущата публикация:
