Лекарите координатори в 24-те лечебни бази в страната, които работят с Изпълнителната агенция по трансплантации, ще получават допълнително заплащане за всеки осигурен донор. Това стана ясно вчера след срещата на зам.-министъра на здравеопазването д-р Минчо Вичев и новата шефка на агенцията д-р Марияна Симеонова с колегите им от Хърватия д-р Мирела Бушич и проф. Франсис Делмонико.„Ние отдавна обмисляме как да стимулираме тези хора. Затова първото, което ще направим, е да увеличим парите за екипите от 30% на 50% от цената на клиничната пътека. В момента тя е 7000 лв., като занапред лекарите и сестрите, които са работили по откриването на донора, ще вземат общо 3500 лв.”, обясни д-р Вичев. Извън тези пари самите координатори, които са общо около 50 души, занапред ще получават месечни възнаграждения извън работните заплати. Допълнителните доходи ще идват от ИАТ, която ще разполага с отделен бюджет за целта. До две седмици ще стане ясно в какъв размер ще са хонорарите. „Имаме добри клиники, отлични специалисти и изградена система, която обаче не функционира”, отчете д-р Симеонова. Според нея работата на координаторите е много важна и в същото време изключително натоварваща. Те са хората, които трябва да подадат информация към агенцията за наличието на потенциален донор в мозъчна смърт, както и да убедят роднините да дарят органите на починалия. „Ако човек не е вътрешно мотивиран, той трудно би издържал на ежедневното напрежение”, допълни д-р Симеонова, която доскоро бе анестезиолог във ВМА.Обществото не е достатъчно информирано и близките често отказват да мислят за това в скръбния за тях момент. „Донорството трябва да бъде популяризирано като най-висок акт на човечност. Инициативата за това трябва да бъде на лекарите”, каза още д-р Симеонова. По думите й хората не знаят каква е разликата между мозъчна смърт и кома. Тя уточни, че в немалко случаи близките на починал пациент отказват той да стане донор на органи. Само през февруари са докладвани в агенцията четири такива отказа. Симеонова допълни, че най-голям е броят на чакащите за трансплантация на бъбрек – около 1000 души, на черен дроб – около 50, на сърце – 33, а за бял дроб чакат 6 души. Предстои изграждането на информационна система между агенцията, донорските бази и реанимационните отделения, чрез която във всеки момент ще се знае къде има пациент, изпаднал в мозъчна смърт, за да се осигури максимално бързо орган на нуждаещите се пациенти.В България миналата година е имало само двама донори, докато в Хърватия са били 130. Другата страна с добра практика в тази област е Испания.
Споделете текущата публикация:
