НИКОЙ не знае какво си е мислел Пламен Горанов, преди да се запали в ранното утро на 20 февруари пред общината във Варна.
Сега ни показват плаката, с който е искал оставката на кмета и общинските съветници.
Днес е късно да умуваме какво го е накарало да стигне до тази отчаяна и драматична стъпка – да се запали сам – без зрители, без няколко реда поне, в които да обясни.
Когато липсват тези негови последни думи, мнозина го обявиха за варненския Левски, негови приятели му поискаха и орден. А липсващото обяснение защо го е направил оставя много въпроси. На част от тях трябва да отговорим ние, съвременниците, а друга част трябва да зададем на политиците – най-мразените днес от хилядите, които протестират по улиците на България.
Големият въпрос, заради който вероятно Пламен е избрал да се самозапали, вместо в този февруарски ден да тръгне към скалите до Анталия, е защо политиците, властта изобщо отказва да управлява България и българите по по-човешки начин.
Това последното – човешкото, може и да звучи много елементарно, но е изключително трудна работа. Защото предполага хората във властта да спрат да мислят колко и как да откраднат. (Защото всички те или поне повечето от тях забогатяха точно с кражби, в мнозинството от случаите – по ръба на закона.)
Предполага хората във властта да вземат решения за обща полза, а не за тяхната лична изгода. Означава още хората, които те управляват, да имат достоен живот – добре платена работа, добро и осигурено здравеопазване, качествено образование за децата им. Да има справедливост, когато някой наруши закона. Включително и за онези, които управляват страната.
Само че нищо от тези простички наглед неща в държавата не се случва. Онова, което живеем, е точно обратното. Живеем по написани в европейски дух закони, които се спазват по балканска традиция – за „нашите“ (на властта) хора те изобщо не важат. Затова няма не само чувство за някакъв ред и справедливост, самите те – редът и справедливостта, са емигрирали от тази държава, и то преди много десетилетия.
Примери има в изобилие всеки ден. Сещам се за един такъв – пет години минаха от убийството на студента Стоян Балтов, няма присъда, няма осъдени. Делото се протака – само преди ден поискаха нови експертизи, а само близките му си знаят какво трябва да изтърпят още и още, ако изобщо някой ден дочакат справедливо възмездие. Хиляди са тези като майката на Стоян Балтов – децата им убити, а убийците са на свобода.
Каква ти тук справедливост, какъв ти тук ред и закон. Няма ги. Затова хора като Пламен Горанов излязоха на улицата – не само заради обидно надутите сметки за ток и парно. Всеки като Пламен е стаил някакъв свой личен гняв в душата си. Всеки има някакво свое обяснение чия персонално е вината нещата да стигнат дотук в България. Затова протестът се изсипва върху всички и всичко – добавят се все нови и нови искания с какво и как да се промени системата.
Затова и Пламен вероятно се е самозапалил – искал е да бъде чут, искал е с нещо да промени живота – неговия, на приятелите му, на всички ни. Протестирал е срещу „България на феодално-родовия социализъм, маскирана с европейска фразеология“ по определението на политолога Валентин Вацев (опознал отблизо системата и елитите при кабинета „Виденов“).
И едва ли оставката на един кмет е била най-важното в живота на Пламен. По-скоро е искал да разтърси хората, може би и да им каже, че животът в България може да се живее и по друг, по-нормален, по-достен начин.
Искал е да каже важни неща и на политиците. Например, че всеки от тях носи вина. Не онази, колективната, зад която се криеха комунистите преди 1989 г. А след тях и всички от правителствата на така нареченото демократично време. Само че политиците отказват да го разберат. Не се чу някой от действащите политици да е навел глава, да е казал поне едно „извинявайте“ на своите избиратели, на гражданите на страната. Нищо подобно! Мнозина от тях дори побързаха да подкрепят протестите. И това ако не е цинизъм…
Отгоре на всичко вкупом премиери и министри от всички предишни правителства, както и депутатите и партиите, с чийто мандат управляваха, гракнаха срещу сегашните – тези демонтираха държавата! А ние, казват предишните, направихме чудеса, бяхме честни и управлявахме добре. Използват слабата народна памет, защото този номер минаваше в последните 20 години безотказно. Пък и няма нито един осъден от тях, значи формално и едните, и другите, и третите са „чисти“.
Това, което протестът на улицата днес им казва, е различно – хората не искат да живеят повече така. Както се казва – свършиха промоциите за политиците. По този повод ще цитирам един шеф на парламентарна група – тази на управляващите от ГЕРБ, да признае, че „на голяма част от депутатите жените им се занимават с продажба на електроенергия“. Ако беше смешно, можеше да попитаме: Е, с продажба на чорапи ли да се занимават…
Но не е смешно, а е страшно. Страшно, защото учителката ми по български днес живее със 120 лева пенсия, а последната сметка за ток беше 90 лв. Само че на кой политик му пука от това? Важното е жените на депутатите да продават електроенергия.
„Разберете най-после, така ще вървят нещата. Ние ще ставаме все по-богати, а вие ще ставате все по-бедни.“ Тези думи се приписват на човек от БСП, който в пристъп на откровен цинизъм се обърнал към свои съпартийци. Почти сигурно е, че Пламен Горанов не е чул или прочел този цитат. Цинизма, който думите в него съдържат обаче, е усещал с кожата си. Затова не отиде при скалите на Анталия, а се запали пред общината във Варна. Заради нечовешката доза цинизъм, с която ни заливат всеки ден повече от 20 години.
Генка Маркова, „24 часа“
Споделете текущата публикация:
