Ако някой може да спори, че Варна катурна Бойко Борисов от властта, никой не може да стори това по твърдението, че Варна събуди премиера в оставка. А с мощния си рев „оставка“ срещу кмета си навръх 3-и март морските хора направо разсъниха Борисовите съратници и рано-рано ги изправиха пред медиите, за да обявят развода с Кирил Йорданов.
За да няма съмнение, че разлъката е фактическа, а не фасадна, областният лидер Иван Портних обяви позицията за „съгласувана“ с лидера, а външният министър Николай Младенов поиска към дистанцирането и искане за ревизия на кметските действия Йорданови.И всичко това се случи минути преди най-грандиозния протест срещу властта, който историята на Варна помни в демократичното си битие – навръх 3-и март, денят на българското Освобождение.
Ще стигне ли обаче на ГЕРБ тази закъсняла разлъка, продиктувана от обществения натиск, за да грабне лъвски пай от апетитните 15 мандата, които Варненския многомандатен избирателен район дава за парламента?
Надали – е най-логичният отговор. Особено, ако всичко спре до тук. И не последват оставки. Проверки. А защо не и намеса на правораздавателните органи по високите етажи на властта.
Защото позицията на ГЕРБ за дистанциране от кмета, без значение от категоричността и остротата си, са само думи. Призивите за оставка – също. По една проста причина – нямат никаква правна тежест. А и Кирил Йорданов обича да казва, че неговата партия е Варна… Което означава, че и кметът, и общинските съветници могат безметежно да си изкарат мандата, без да им мигне окото. А градът наистина да разчита на „Улицата“, за да се измъкне от мъртвата хватка на разрухата – сценарий, който никой човек с глава на раменете, не би искал да гледа. Още по-малко да участва в него.
Затова не е лошо Борисов да се отръска от ибрикчиите, които му се кланяха с години и го водеха към пропастта, и да схване, че Варна е град-чешит, който създава модели. Модели на сваляне от власт, но и такива, които дават доверие и търпимост. По-големи от полагащите се на политиците. И, ако свалят маските и заговорят истината, партийните функционери ще се изненадат много, като разберат, че не друг, а протестиращите са техният билет към политиката на бъдещето. В която министрите не забравят, че са слуги на народа, а депутатите – негови избраници. И в която кметовете са грижовни стопани, а не местни феодали – високомерни, недостижими, самозабравили се и оплетени в икономически обвързаности.
Споделете текущата публикация:
